Ритуалите на водата

47 Деба

18 юли 1992 г., събота

Всичко се случи в една спокойна нощ с фосфоресциращо море на плаж с име на келтска богиня.

За Ребека се случи като в легендата — една вълна от мляко, друга от сълзи — нейните — и третата, от кръв.

— Това ли искаше? За това ли мечтаеш? — пошушна ѝ на ухото Саул с бликаща като лава ярост.

Ребека замълча, а и не беше в състояние да говори.

— Не може да продължаваш така, дъще. Не може да разказваш тези неща, ще съсипеш семейството, ще съсипеш мен. А не искам… не искам отново да те давам в болница. Трябва да се излекуваш, но ще се опитаме да се възстановиш у дома. Кажи ми, че ще направиш усилия.

Ребека кимна с глава достатъчно убедително, за да задоволи Саул.

Той се надигна, погледна часовника.

Нямаше жив човек в това тъмно кътче на плажа.

— Влез във водата и се измий, хайде — заповяда той на дъщеря си. — Три вълни са достатъчни.

Ребека го намрази заради това.

Не само заради болката, не само заради предаденото доверие, а и заради цинизма на Синята брада, който си позволяваше да се подиграва с ритуалите, който бе омърсил това, което ги бе свързвало дотогава. Ребека се закле пред себе си, че няма да учи история. Никога повече. Щеше да намрази завинаги историята, келтите, легендите, миналото… Миналото. Току-що се бе случило, но Ребека вече знаеше, че ще мрази цял живот собственото си минало.

Първият път на Унай беше друга история.

Анабел го чакаше на плажа, далече, където беше само тъмна сянка и дори сиянието на фосфоресциращото море не бе достатъчно, за да различи чертите ѝ.

Унай не искаше да играе ролята на неопитен девственик, не искаше тя да го доминира. Бе взел няколко мидени черупки от брега и с тях обходи непокритите от дрехите части на тялото ѝ. Тази инициатива изненада Анабел и тя измърка, очарована от докосването. Унай се възползва от объркването ѝ и приклещи китките ѝ с едната си ръка. Не искаше тя да контролира ситуацията, както бе направила с Хота и с Асиер, искаше с него да е различно, искаше да изтръгне маската ѝ на безразличие, да провери дали под тази бледа кожа има сърце, което бие, или безчувствено тяло.

Когато тя се опита нетърпеливо да съблече дрехите му, той я възпря.

— Без ръце, Анабел.

В разширените зеници на момичето се прокрадна изненада.

— Добре — съгласи се. — Няма да е идеално, но…

— Забрави за идеалното.

И Анабел започна да повдига тениската с "Нирвана" със зъби. Разсмяха се, докато тя се опитваше да го направи доста несръчно. С устата, със зъбите, със слюнката Анабел обходи торса на Унай, който имаше гъдел, и това го възбуди неимоверно. После започна да сваля панталоните му, което беше по-сложно, защото цепката направо щеше да се пръсне.

След това дойде ред на Унай, който свали презрамките на роклята ѝ със зъби и се забави доста при шията, при раменете, при гърдите, при пъпа, и целите се овъргаляха в пясък, докато се боричкаха, а когато проникна най-после в нея, видя само едно петнайсетгодишно момиче, което се забавляваше колкото него. И точно това искаше, точно това искаше.

Унай леко задряма, когато свършиха, щеше му се да остане да поспи на плажа, но тя вече беше на друга вълна.

— Имаме час и половина, докато другите се върнат от селото — каза тя, като погледна часовника си. — да отидем в автобуса.

Саул ми даде ключовете. Искам да го повторим, Унай, а там е по-удобно и няма пясък.

И Унай се съгласи, какво друго да направи. Изтръскаха пясъка от телата си, облякоха се сред смехове и две сенки се отправиха към паркинга, където ги чакаше микробусът.

Анабел отвори задната врата и се качиха по високите стъпала в колата. Полумракът вътре им се стори толкова примамлив, че бе достатъчно да се погледнат в очите, за да смъкнат дрехите си насред пътеката и да се съвокупят отново. Унай изобщо не разбра, че Анабел Ли го е излъгала за часа и е оставила вратата отворена.

Успя да усети, в миг на просветление, когато Хота, Лучо и Асиер се качиха, леко пийнали, и ги завариха в разгара на заниманието им.