Ритуалите на водата

46 Амстердам

9 януари 2017 г., понеделник

"Да започнем от началото и ми разкажи всичко подробно, защото току-що доста ме обърка. Първо — ти си леля на Ребека. Успяхме да го установим сами."

"Браво на вас — написа. — Имате кадърни хора в екипа, мислех, че никога няма да го разкриете! " "Точка за Милан" — помислих си. Но замълчах, не исках да давам даром нищо на тази Голдън, която опознавах през последните дни.

"Сега ти трябва да ми дадеш нещо — притиснах я. — Разкажи ми за Ребека и за изчезването ѝ."

"Познаваш зет ми Саул. Всичко започва и свършва с него." "Сега ще ми кажеш, че и за теб той е бил Синята брада." "Почакай да прочетеш това, което ще ти разкажа, и съди сам, Кракен."

"Добре, започвай" — предадох се.

"Сестра ми Асун умря при доста странни обстоятелства. Винаги съм смятала, че Саул я е блъснал в кладенеца, макар да не храня никакви надежди, че след толкова години може да го докажете и да го тикнете в затвора. Но поне мога да спра тази касапница и това, което той предизвика."

"Кажи ми какво е предизвикал."

"Това е дълга история…"

"Колкото по-скоро започнеш..!

"Добре. Саул и Сара, по-голямата му сестра, винаги са имали странни взаимоотношения. Семейството им живееше открай време в Сантиляна дел Map, носеха се слухове… Майката беше болнава и на легло през последните години от живота си. Бащата — много строг и набожен, като някогашните глави на семейства. Спартански живот, библейски имена, неделна литургия в дванайсет. Както и да е, умряха рано. Братът и сестрата бяха много близки, никой не успя да си обясни защо Саул започна да ухажва малката ми сестра. Беше почти дете, още не се беше развила напълно. Сестра ми обаче беше луда по Саул, като всички момичета в градчето. Ожениха се много млади и когато беше на осемнайсет години им се роди Ребека."

"Дотук е ясно" — написах.

"Саул изолира сестра ми, беше очарователен, но и властен. Отдалечи я от мен и семейството ми, предлогът беше Ребека, винаги Ребека. Често ги посещавах в дома им, почти винаги скришом от Саул. Той не ме харесваше, създаваше дрязги между мен и сестра ми. Понякога си мислех да се откажа и да ги оставя на мира, но му нямах доверие. Не вярвах в прекрасния свят на Саул, нито в съвършения и идиличен живот, който ни обрисуваше." "Защо не вярваше, Голдън?"

"Ще ти обясня. След смъртта на сестра ми продължих да поддържам връзка с Ребека, почти винаги зад гърба на Саул. Бях ѝ кръстница и с нея бяхме много близки, независимо дали я посещавах, или не. Момичето изстрада много, но намери убежище в баща си. А баща ѝ я изолира, създаде се една много перверзна връзка между Саул, Ребека и Сара, която играеше ролята На много строга втора майка. Ребека имаше богато въображение, баща ѝ пълнеше главата със своите древни истории, с ритуали, с култови места. Ребека се затвори в един въображаем свят, отдаде се на книгите, които баща ѝ я караше да чете, за да му угоди. Сестра ми я нямаше и между тях се създаде една нездрава близост!"

Дотук бях съгласен с Голдън. Бях видял всичко това в лагера — взаимната им зависимост, постоянната загриженост един за друг.

"Понякога не виждах Ребека с месеци. След лагера в кантабрийското селище, къде сте били ти и останалите жертви, отидох да я видя. Изглеждаше променена, замислена, по-зряла. Много тъжна. Разтревожих се за нея. Не поиска да ми каже нищо, но много се уплаших. Един ден, през април 1993 г., отидох в дома им. Баща ѝ беше в университета, заварих я да пълни с дрехи една малка раница. Изглеждаше много зле. Коремът ѝ беше издут под пуловера. Вдигнах го и онемях, Кракен."

"Била е бременна?"

"Но, но беше родила няколко дни по-рано, вкъщи, с помощта на Саул и Сара. Бебето бе умряло, родило се преждевременно, както ѝ казали баща ѝ и леля ѝ. Нормално, по онова време Ребека беше много малка, едва четиринайсетгодишна."

"Кой беше бащата?"

"Саул."

"Саул?"

"Да, Кракен. Саул харесваше малки момичета, още неоформени. В селото открай време се носеха разни слухове."

"Какви слухове по-точно?"

"Че са виждали него и сестра му Сара да се държат за ръка, да се целуват, да се докосват в плевните… от малки. Бяха истории за извратени отношения. За кръвосмешение. Но сестра му порасна и слуховете секнаха, вече не ги виждаха да се държат толкова интимно, изглежда, му стана безразлична, когато стана зряла жена".

Подканих я да продължи, но не бях сигурен колко още чудовищни истории можеше да асимилира главата ми за една сутрин.

"Затова се ожени толкова млад за сестра ми. И затова се отдалечи от нея, когато стана зряла жена и на трийсет години вече имаше женствени форми. Престана да се интересува от нея. От сестра ми знам, че в продължение на месеци Саул не я е докосвал в леглото. Когато Ребека навърши дванайсет години, сестра ми стана излишна в дома им."

"Ребека ли ти каза, че баща ѝ е сторил това?"

"Да, Унай. Бека обожаваше баща си, бе го поставила на пиедестал. Представи си шока, който е преживяла, когато е трябвало да асимилира двете реалности. Обичаш баща си, боготвориш го, а той те изнасилва."

"Ти какво направи, когато тя ти каза?"

"Отведох я оттам. Подкрепих решението ѝ да избяга."

"И си съчинила безследно изчезване."

"Съчиних убийство. Исках да натопя Саул, за да плати за стореното от него. Убедих Ребека да избяга с мен, казах ѝ, че ще ѝ дам нова самоличност и паспорт, че ще напуснем страната и повече никога няма да чуе за баща си, но за тази цел трябваше да убедим Саул, че Бека е мъртва."

"Значи ти си изпратила снимките на вестника и си измислила цялата онази келтска ритуална сцена във Фонтибре?"

"Аз направих снимките и ги изпратих на вестника. Помислих, че ще е достатъчно, за да разследват Саул. Само че изобщо не го обвиниха, дори не го заподозряха. Той е змиеукротител, роден манипулатор. Ребека измисли плана да я снимам провесена и с потопена във водата глава, симулирайки келтски ритуал. Тя разбираше от тези неща, баща ѝ непрекъснато ѝ набиваше тези истории в главата. Помислих, че този начин на действие ще го направи още по-подозрителен, но не стана така."

"Знаеш, че инсценирането на престъпление се наказва от закона! ' "Затова ти пиша, като използвам открадната СИМ карта, която няма да ви отведе доникъде, когато я проследите." "Разчитах на това" — признах си, без да го напиша.

"И си я завела в Амстердам?"

"Виждам, че си стигнал по-далече, отколкото мислех. Моите уважения, Кракен".

Отминах похвалата, заслугата не беше моя.

"Какво стана там? Как никой не те заподозря, когато си се появила с четиринайсетгодишно момиче?"

"Няма да разкривам контактите си на черния пазар по онова време. Купихме си нови документи за самоличност и фигурирах като осиновителка на Ребека. Започнах да работя за "Сиско" с новата си самоличност, прекарахме няколко хубави, щастливи, спокойни години, далече от миналото."

"Саул не се ли опита да се свърже с теб, когато дъщеря му изчезна, полицията не те ли разпита?"

"Не, вече ти казах, със Саул не поддържахме никаква връзка, а и по онова време аз се местех непрекъснато. Очевидно полицията не е намерила за нужно да ме проучва, просто бях една роднина без никакъв контакт с бащата."

"Продължавай."

"Ребека беше отлична студентка, доста саможива. Пазеше се, странеше от момчетата. Струваше ми се нормално при нейните обстоятелства. Беше вглъбена. Заради работата ми понякога прекарвахме месеци наред в други европейски градове — Париж, Милано, Женева… Обичах я като своя дъщеря, постарах се да ѝ бъда добра майка… но се провалих."

"Защо го казваш?"

"Не бях до нея, когато започна да проявява отклонения."

"Къде е сега Ребека?"

"Точно това се опитвам да разбера от деня, когато ти ми донесе разваления си мобилен апарат и видях Тройната келтска смърт. Веднага разпознах начина ѝ на действие. Проследих всички покупки на пистолети "Тейзър". Никаква нишка не ме води до нея, но знам, че тя стои зад това, това е нейният почерк. Научи от мен всичко, отнасящо се до информационна безопасност."

"Или благородното изкуство на хакерството."

"Наричай го както искаш, но го приеми на сериозно. Бека те дебне."

"В опасност ли съм?"

"В опасност са всички, които тя смята, че са недостойни да имат деца. Съжалявам, че се намесих в личния ти живот, но станах свидетел на много от разговорите ти с Алба Диас де Салватиера, поне на отговорите, които ти ѝ пишеше. Няма значение дали детето е твое. Кажи го на всеослушание, кажи публично, че не си бащата, и ще се спасиш. По-добре да живееш, отколкото детето ти да няма баща, не мислиш ли? Или ще има двама предполагаеми бащи, на които ще носят цветя на гробището! ' "Това ще го реша по-нататък" — премълчах аз.

"А Асиер? В опасност ли е?" — попитах я най-вече за да сменя темата.

"Щом Асиер е още жив, вече не е в опасност. Мисля, че Ребека е накарала Анабел да ѝ каже името на истинския баща, Хота, и затова е убила и него. А Лучо ще е в безопасност, стига да не надуе корема на някоя."

"Чудесно противозачатъчно средство, наречено Ребека" — помислих си.

"Искам да те предупредя, Унай. Трябва да ти разкажа каква беше Ребека."

"Казвай."

"Беше наследила манипулативността и чара на баща си. Каквото и да правеше, винаги имаше някакъв умисъл. И беше много разглезена. Саул я възпита лошо, задоволяваше всичките ѝ капризи, нещо, което не можех, нито исках да си позволя, особено в толкова въздържано общество като холандското. Ребека продължи да учи история самостоятелно, посещаваше музеи. Един ден видяла съобщение за откриването на временна изложба в Историческия музей в Амстердам. Прибра се възбудена, защото в листовката прочела, че ще бъде изложен котелът от Гундеструп."

"Известен ми е."

"Дни по-късно ми каза, че се била подготвила за ролята на доброволка в музея, че следила в продължение на няколко дни персонала, нает за изложбата. Блъснала нарочно с велосипеда си една от стажантките, счупила ѝ глезена, явила се в "Човешки ресурси" на музея в същия ден, когато пострадалата стажантка връчила болничния си лист. Ребека представила фалшиво CV, работила две седмици и откраднала котела, най-ценния експонат. И всичко това, за да извърши зловещия ритуал с домашните любимци на съседите ни. Разказа ми го, сякаш беше някаква лудория, мислеше, че ще я похваля за дързостта ѝ. После върнала котела, оставила го близо до музея".

"Как си ѝ позволила това, Голдън? Не си от хората, които поощряват подобни действия."

"Ядосах ѝ се, и то много. Представа нямаш колко ѝ се ядосах, но Бека изобщо не ме разбра. За нея животът на онези котки и кучета нямаше никаква стойност, гордееше се, сякаш бе извършила геройство. Изгоних я от къщи". Моля?"

"Беше пълнолетна, бях ѝ дала образование и достатъчно средства, за да си печели хляба, както и нова самоличност. Докато живяхме заедно, изпълни единственото условие, което ѝ поставих, когато дойде с мен — да не търси баща си, да не го разследва, да не се свързва с него никога повече. Саул беше опасен, сестра му имаше много връзки сред официалните среди и рискувах да вляза в затвора за отвличане на малолетна. Но Ребека се беше вманиачила заради случилото се в Кабесон де ла Сал. Обвиняваше четиримата виторианци и гаджето им за това, че не са направили нищо, за да ѝ помогнат. Когато ти ми донесе телефона си, навързах нещата и разбрах, че си един от тях."

"Значи не знаеш нищо за нея от…"

"От 1998 г. Никога не си простих, трябваше да я заведа на психолог, да се опитам да се промени, но вместо това я изгоних. Да бъдем реалисти, Унай, да не мислиш, че се е променила? Не, била е сама и е имала още един човек, когото да мрази, освен петимата от лагера. Бях сигурна, че ще дойде за мен веднага щом разбрах от мобилния ти телефон, че е започнала да убива. Разчиствала е сметки с миналото."

"Но във всяка престъпна кариера има някакъв детонатор, някой травмиращ факт, някоя повратна точка, която го кара да се реши и да започне да убива — написах ѝ. — Какво според теб я е подтикнало след толкова години?"

Голдън се замисли за няколко секунди от другата страна на чата, където и да се беше скрила.

"Имам теория — младите самоубийци."

"Имаш предвид Химена Товар?"

"Да, дъщерята, която Саул е осиновил след изчезването на Ребека. Мисля, че Ребека е видяла новината и е помислила, че момичето се е самоубило заради онова, което Саул ѝ е сторил, заради същото сексуално насилие, което е упражнявал и върху нея. Мисля, че това е бил детонаторът, че именно в този момент Ребека се е задействала и е започнала да се свързва с всички вас, в случай че вече не го е била направила!"

Замислих се за първия път, когато щях да ставам баща, през 2014 г. Запитах се дали теорията на Голдън е правилна, дали още тогава Ребека също ни е контролирала и дали щеше да се опита да ме убие, в случай че бременността на Паула бе продължила. Прогоних тази мисъл, трябваше да се съсредоточа върху настоящето и върху това, което беше във властта ми да предотвратя.

"Затова ли си влизала с фалшиви самоличности във форуми на самоубийци?"

"Още не съм намерила следата на Химена Товар, но мисля, че ще я открия. Искам да разбера мотивацията ѝ, тези младежи обикновено са доста прозрачни, когато се крият зад някой никнейм. Във форумите, където влизах, срещнах какво ли не — хлапета, готови да се самоубият, след като са били подложени на тормоз в училище, момичета с анорексия, други с любовни разочарования… и също насилие, доста случаи на насилие, които околните не са забелязали?

"Но да се върнем към Ребека, защо ще иска да си отмъсти на нас, а не на Саул?" — попитах.

"Не си ли обучаван да различаваш жертви на сексуално насилие, Кракен? Всички до една се чувстват виновни: "Не трябваше да отивам с него", "Не трябваше да го каня вкъщи", "Не трябваше да обличам тази пола", "Не трябваше да целувам баща си", "Не трябваше"… Години наред слушах как го оправдава всеки път, когато го нападах. Защитаваше го, мразеше го, но той ѝ е баща, а тя има комплекс на Електра, знае го и затова се чувства виновна. Насочила е омразата си към вас, никога няма да нарани Саул, обича го прекалено много. По един нездрав начин продължава да е влюбена в него, за нея той е най-хубавият баща на света, най-умният, най-добрият. Продължава да е в плен на чара му".

И беше права, ако Ребека беше извършителката, пасваше на профила и на начина на действие при Анабел Ли и Хота.

"Дай ми нещо, за да мога да действам, Голдън. Трябва ми информация, която да представя на шефовете си. Коя е Ребека сега?

"Още не знам това, но бъди сигурен, че четиримата от лагера или вече я познавате, или се навърта около вас."

"Тогава откъде да започна?"

"От някоя подробност, която да я издаде. Например от имената. Бека никога не оставяше нещата на случайността. Тази макиавелистична черта я е наследила от баща си. Не забравяй — тя е манипулатор, хамелеон. Ще има много различни Ребеки до момента, в който навържеш фактите."

"Пак не ми даваш нищо, само една история, която не можеш да докажеш под претекст, че си извън закона. Няма да ми повярват, Голдън. В управлението няма да ми повярват, да не говорим за съдията."

"Това е всичко, Кракен. Рискувам живота си, а не съм някоя милозлива самарянка. От сега нататък си сам. Аз съм дотук, не разчитай повече на мен. Искам да доизживея дните си спокойно, стига Ребека да не ме погне. Сбогом, Кракен".

"Почакай! — спрях я. — Ако имам нужда от теб, ще поставя на прозореца на балкона ми черен кръст, става ли?"

Секунда по-късно екранът угасна и аз се запитах дали някога отново ще чуя нещо за неуловимата Голдън Гърл.

Върнах се по пътеката през парка, качих се в колата и се прибрах у дома с пламнала глава — значи си имах работа с Ребека.

Ако аз бях бащата на детето на Алба, щеше да ме убие. Ако беше Нанчо, щях да се спася.

Грозеше ме опасност. И беше замесена дъщеря ми.

Когато затворих вратата на апартамента, се обадих по новия мобилен телефон на Тасио в Лос Анджелес.

— Как върви сериалът? — попитах.

— Свиквам с живота на шоурънър[55] и с лудешкото темпо в стаята на сценаристите. Знаеш ли колко е часът сега в Калифорния?

Отминах без внимание коментара му, макар да пресметнах, че е около пет призори.

— Написа ли вече сценария на "Мълчанието на Белия град"[56]?

— Работя по него, но не съм го довършил. Защо питаш, Кракен? — В гласа му се прокрадна различна нотка. Бях успял да го заинтригувам.

— Трябва да ти кажа нещо, което не знаеш, защото искам да го включиш.

— Ако ще обогати сюжета, добре. Целият съм в слух.