Ритуалите на водата

64 Къщата на Сантиляна

25 май 1968 г., събота

Майката извика отново Сара, бе се събудила в прекрасно настроение. Този ден момичето ставаше на единайсет години и вече се чувстваше голямо, макар и не колкото му се искаше.

— Какво има, майко?

Майката ѝ заповяда откъм леглото да влезе в спалнята.

— Изпразни ми гърнето и ми донеси закуската. Днес денят е чудесен, не мислиш ли? — каза майка ѝ усмихната, гледайки през прозореца.

Схлупената къща на семейство Товар не предлагаше особено красиви пейзажи, гледаше към една тясна улица и ако човек надникнеше, виждаше само зида на една стара къща.

— А, и слез с брат си в мазето, баща ви ви вика за нещо!

Момичето замълча и побърза да ѝ занесе поднос с чаша мляко и няколко бисквити.

— Майко, а не искате ли днес да станете, денят е толкова хубав?

— Вече говорихме за това, дъще. Дадох обет на света Хулиана и не съм от онези, които ще го нарушат.

— Но днес е рожденият ми ден и можехме да излезем малко на слънце.

"Трябва да излезем, майко. Не можем да останем в тази къща, защото вече знам какво ще стане при баща ни" — помоли се наум Сара.

— Не, момиче, казах не!

— Тогава нека поне Саул да излезе да поиграе с момчетата, чакат го на площада.

— Откъде си се научила да не слушаш? Върви и слез с брат си, аз ще поспя малко.

— Да, майко.

И слезе по стълбата, като държеше брат си за ръка, и там долу ги чакаше баща им. Порнографът любител извади фотоапарата си, както бе направил баща му в онези далечни години, през трийсетте, с 16-милиметровия "Кодак", донесен от Франция.

Даде инструкции на децата. Сара гледаше втренчено малкото си братче:

— Гледай ме в очите. Не преставай да ме гледаш в очите. Аз ще те пазя, Саул.

— Не, аз теб — каза момчето.

— Аз теб.

— Аз теб.

— Аз теб.

Това беше начинът, по който двете деца се разсейваха. Така всичко минаваше по-бързо и за двамата, а инструкциите на баща им оставаха в някой тъмен ъгъл на влажното мазе.