Ритуалите на водата

40 Синята брада

26 декември 2016 г., понеделник

В понеделник, след празниците, с Ести се уговорихме да се срещнем, за да поговорим. Трябваше да уточним много неща. Минах да я взема от апартамента, който бе наела, след като скъса с бившето си гадже и който се намираше на Портал де Кастиля номер едно. На Естибалис ѝ бе хрумнало да наеме жилище в портал, прочут с това, че подслоняваше най-тясната сграда в цяла Витория. Сякаш не искаше компания и с това решение казваше на света, че се чувства страхотно сама в апартамент по нейна мярка.

Тръгнахме мълчаливо към "Ла Флорида" и влязохме в парка, в който по това време бяха поставени фигурите от Христовите ясли в естествен ръст.

Цели семейства с децата си, които бяха във ваканция, се разхождаха безгрижно сред фигурите на перачки, грънчари и овце. Снимаха римския войник и търсеха Ирод, за да си направят селфи с него.

Скрихме се от тълпата зад сградата на парламента, където една ниша с каменна пейка, имитираща пън на дърво, ни приюти.

Ести носеше блуза, на която пишеше: "Бъди цялостен и всичко ще дойде при теб. Лаодзъ"

— Какво е това? — попитах я.

— Коледен подарък от Алба.

— Сега тя ли ти е ментор?

— Видяла я, харесала я, помислила за мен и ми я подари на Бъдни вечер, това е всичко — каза и сви рамене.

"Май ще излезе вярно, че приятелството движи света. Много се радвам — написах. — Как мина вечерята?"

— Задушевна, спокойна, топла, уютна… Семейна. Майка ѝ ме посрещна, като че ли съм малката ѝ дъщеря. Тя е много спокойна жена, сякаш е избрала да е такава, след като е видяла всичко, сякаш е решила да гледа на света така, с хладнокръвие… Нищо общо с майка ми.

— Неспокойна като теб?

— Слаба.

И си наложи да смени темата.

— Говори ли с Асиер?

— Да.

Разказах ѝ всичко, което бях успял да измъкна от Арасели и Асиер — че има алиби за убийствата, стига Арасели да не крие и да не лъже заради него, — както и за връзката на Анабел Ли с двамата ми приятели.

Дългите обяснения ме изтощаваха, въпреки че обикновено ги подготвях предварително вкъщи.

— Щом Асиер е признал, че и двамата са били с нея, колкото и да отрича бащинството си, всеки от тях е могъл да бъде бащата. Ще поискаме от съдия Олано разрешение за ДНК тест с биологичния материал, който доктор Гевара взе от плода на Ана Белен Лианьо, и ще го сравним с ДНК на Хосе Хавиер Уето — каза колежката ми, след като изслуша съсредоточено мъчителните ми обяснения.

"Смяташ ли, че е необходимо? — написах. — Един от потенциалните бащи е мъртъв, а другия не можем да го свържем с нито едно от местопрестъпленията, нямаме нито едно физическо доказателство, че е бил на тези места, освен това жена му вероятно ще даде показания, подкрепящи алибито му".

— Ако се установи, че бащата е Хота, това ще ни помогне много. Поне приятелят ти Асиер ще е извън опасност.

— Зависи доколко убиецът знае за това бащинство — отбелязах. — Както и да е, действай. Говори с Алба, нека вземе тази заповед.

Разказах ѝ също за новата приятелка на Анабел Ли, изплувала от социалните мрежи, след като бе обявила бременността си.

Ести си записа и обеща да възложи на Милан издирването на вероятни кандидатки. Тя наблюдаваше акаунтите на Анабел още от началото на разследването, щеше да намери някоя следа по-бързо от когото и да е от нас.

— Разкажи ми за смъртта на жената на Саул. Пауланер прати ли ти вече информацията за инцидента? — попитах я.

— Да. Странна и много тъжна смърт. Асунсион Переда Аргуесо излязла призори, по тъмно, за да се разходи около дома си на кантабрийското крайбрежие. В доклада пише, че Саул си е бил вкъщи, спял е, и че дванайсетгодишната им дъщеря Ребека била отишла през този уикенд да пренощува при леля си, сестрата на Асунсион Переда, към която, изглежда, е била силно привързана.

— Защо казваш, че смъртта е била странна?

— По всичко изглежда, че жената на Саул е паднала в кладенец, който бил на равнището на земята, в една нива зад къщата. Полицията заключила, че не го е видяла заради тъмнината. Спънала се в него, ударила си лошо главата в стените, когато паднала и останала полупотопена във водата на кладенеца, който бил много тесен, едва метър и двайсет сантиметра в диаметър и шест метра дълбочина. Когато Саул се събудил и видял, че я няма, извикал полицията и съседите, за да я търсят, но тя вече била мъртва.

Ести направи театрална пауза, сякаш чакаше да реагирам или да кажа нещо умно.

— Ммм… не схвана ли? — попита тя със загадъчно изражение.

— Какво?

— Жена в кладенец, умряла от потапяне, не виждаш ли връзката между всичките жертви?

— До момента имаме случайна смърт, не жертва на убийство.

— Унай, не ме дразни. Тази семейна драма не е ли прекалена? Умират жена му и дъщеря му, а сега се самоубива осиновената му дъщеря?

"Наречи го семейна драма, Ести. Погледни собственото си семейство, погледни моето. Наречи го драма или както искаш, но Саул няма профил на човек, способен да извърши тези безумия, още по-малко да ги причини на дъщеря си и на Ана Белен" — това вече го написах, главата ми този ден беше съвсем объркана.

— Защо го защитаваш?

— Защото живях с него. Беше сърдечен, човек, проявяваше истинска загриженост към нас. Правеше всичко за Ребека. Това не може да е било преструвка.

Естибалис стана, беше от онзи тип хора, които не издържат да стоят дълго седнали или спокойни. Започна да крачи нагоре-надолу, не знаеше дали да ми вярва. Беше ѝ трудно да ми повярва. Мисля, че предпочиташе да не ми вярва.

— Ами горкият човек тогава, какъв живот само… — отстъпи накрая. — Или някой е искал да го съсипе и той мълчи по някаква причина.

— Не знам, надменната му сестра или съперник от университета, любовна история с омъжена колежка… Всичко може да е.

— Това наистина ми изглежда подозрително — отсече тя и отново седна до мен, съсредоточена в мислите си. — Той е много привлекателен и харизматичен мъж, излъчва сексапил и от порите си. Виждал си как го гледат студентките и той го знае. Овдовял е преди повече от двайсет и пет години, но не се е оженил повторно. Не му приляга профилът на вечен вдовец, нито на монах.

— Сигурно е имал любовни истории като всички нас. Може би просто е дискретен, това не го превръща в заподозрян.

— Не, но негов студент твърди, че е убиец на съпругите си, а и този прякор Синята брада… Направих някои проучвания. Известна ли ти е истинската история на Синята брада? Направо да ти настръхнат косите.

— Да ти призная, не, има ли връзка със случая?

— Поне има любопитни сходства. Синята брада е герой от приказка на Шарл Перо, публикувана през XVII в., и в нея се говори за един богат мъж, прочут сред жените заради гъстата си синя брада. Успявал да си намира съпруги въпреки мрачната слава, която го съпътствала, тъй като овдовял много пъти. Последната му съпруга нарушила забраната да влиза в една стая, в която намерила обесените тела на предишните му съпруги, и била спасена в последния момент от братята си, след като ги повикала на помощ. Това е поредната приказка, в която женското любопитство бива наказано, както в библейското предание за Адам и Ева, за жената на Лот, в мита за Пандора…

— Дотук всичко е ясно — насърчих я аз.

— Само че приказката на Перо е адаптация на истинската история на Жил дьо Ре, френски барон, роден около 1405 г. в Бретан. Биел се като лъв на бойното поле, бил съмишленик на Жана д'Арк, но се порових по-надълбоко в профила му и в светлината на криминологията от XXI в. той е бил психопат и много вероятно е страдал от тежка форма на шизофрения.

Една баба, хванала внучката си за ръка, мина край нас и Естибалис изчака да се отдалечат по посока на пещерата с Младенеца.

— Сега надделява мнението, че е участвал в Стогодишната война, за да удовлетвори инстинкта си да убива и да причинява страдания — продължи. — Във Франция бил смятан за герой, но когато изгорили Жана д'Арк на кладата, нещо в него се пречупило, навлязъл в тъмен период, започнал да извършва ритуални жертвоприношения и в околните села на замъка Тифож в продължение на години имало отвличания на деца, които така и не били намерени. Стотици. Престъпленията и отвличанията секнали едва когато Църквата се намесила и епископът на Нант го осъдил на смърт. Обесили го и го изгорили на клада, между другото, една почти Тройна смърт.

— Не се вманиачавай в това — предупредих я.

— Ще ти разкажа за мъченията, на които подлагал тези момчета и момичета и които той признал. Стигнали са до нас благодарение на протоколите от процеса. Изключи емпатията, иначе няма да спиш през нощта.

Изключих я, или поне така мислех.

Естибалис ми разказа каквото исках и каквото не исках да чуя.

Подробен разказ за това, което един човек е способен да причини на едно дете само заради факта, че силата е на негова страна.

Предпочитам да спестя подробностите.

Историята на Синята брада остави лош привкус в устата ми.

Това, че някой е измъчвал, изнасилвал, разчленявал и убивал стотици деца в продължение на осем години напълно безнаказано, независимо че се е случило във Франция през XV в., ме възмущаваше поради недопустимото бездействие на тогавашните власти.

Бяха стоели твърде безучастно, твърде равнодушно.

Не правех ли същото?

Възпирах ли виновника за толкова убийства?

И се изправих пред едно от най-вкоренените ми съмнения — доверието в добрите хора.

Бях избягвал конфликта с Голдън Гърл още от началото. Въпреки предупреждението на МатуСалем бях оставил дните да отминават, въздържайки се от среща лице в лице, на която хората се гледат в очите и дават обяснения.

Бе настъпил часът да се върна на Ушцата на пневмониите.