Ритуалите на водата

61 Сомокуевас

16 януари 2017 г., понеделник

След разкритията на доктор Осорио се върнах умислен в къщата в Сомокуевас, където бях прекарал двете предишни нощи. Подобно на автомат, седнах на тревата на скалистия бряг и се загледах в бурното море и в пяната, разпръскваща се в подножието на скалите.

"Значи не си излъгала, Ребека. Искала си да ни предупредиш, а ние всички те предадохме."

Ребека не е била психотичка и не си бе измислила блудствата на баща си. Това ме накара да обмисля нова работна хипотеза, която бе доста смущаваща. Трябваше обаче да я потвърдя. И то не с показания, които Саул можеше да обори или да отрече, а да я потвърдя по емпиричен път и исках за тази цел да използвам престоя ми в Кантабрия.

Обадих се по новия мобилен телефон на Естибалис ѝ и разказах за новите разкрития.

— Сигурен ли си? Досега Саул за теб беше баща чудо.

— Моля те, Ести, говори с Алба. Помоли я за това, което ти казах, много е спешно. Обади ми се, когато имаш отговор.

Естибалис се забави да ми отговори и аз вече се готвех да се върна в топлата стая, когато телефонът иззвъня.

— Съдия Олано подписа заповедта. Неохотно, но се съгласи поради липсата на напредък. Имаш ли принтер подръка?

— Да, на рецепцията имат компютър, изпрати ми веднага документа — пришпорих я аз.

Нито ден повече, не исках този позор да продължи нито ден повече.

Обадих се на Пауланер и го запознах с фактите. Той обеща да говори със съдията и да му предаде това, което доктор Осорио ми бе признал. Решихме обаче да не губим време, задействахме операцията и два часа по-късно се явихме в къщата на Саул Товар със заповед за влизане и обиск в ръка и със съдебния секретар на Сантандер до нас.

Саул ни посрещна в доста окаян вид — синкавочерната му брада беше прекалено дълга и имаше големи кръгове под очите.

— Какво значи това, Унай? — попита ме той със сурово изражение, когато прочете заповедта. — Какво точно търсиш?

— По-добре остани отвън, Саул. Остави ме да си върша работата.

Застана пред мен едновременно ужасен и непоколебим. Измервахме се с поглед в продължение на няколко секунди, после се предаде, отдръпна се и ме пусна да вляза.

Инспектор Ланеро остана на вратата, за да следи Саул да не направи някое странно движение. Аз се качих на горния етаж, където предположих, че са спалните. Сложих си латексовите ръкавици, които винаги носех в колата.

Нуждаех се от нещо, принадлежало на Химена.

Открих стаята ѝ до тази на Саул, стена до стена.

Беше декорирана с доста инфантилни мотиви, плюшени играчки и подобни неща. Леглото беше оправено, бюрото — подредено, усмихваше ми се от няколко снимки от стената, едната бе от деня на дипломирането, на която беше с тога и шапка с пискюл. Баща ѝ я прегръщаше изотзад, бяха усмихнати и лъчезарни.

Отворих гардероба, беше празен. Саул се бе отървал от всичките дрехи на дъщеря си.

Леко отчаян, затърсих нещо, което да ми свърши работа.

"Хайде, това не може да свърши така. Химена, все трябва да си оставила някаква следа в този свят" — помолих се аз все по-неспокоен, надявайки се някой някъде в небето да ме чуе.

И ме чу.

Тъкмо когато се готвех да се обърна и да изляза от стаята, забелязах една вещ, която се бе изплъзнала от прочистването на Саул — в дъното на високите рафтове на гардероба стоеше, увита в найлонов плик, шапката с пискюл на Химена.

Взех я с преклонението, с което се взима дар, принесен на боговете, и внимателно я извадих от найлона. И вътре в шапката открих два косъма, захванати в шевовете, един от тях с луковица. Този косъм ми вдъхна надеждата, от която се нуждаех, за да доразвия теорията си.

Поставих картонче на находката съгласно процедурата за съхранение на доказателство и слязох по стълбата с найлоновия плик с шапката.

Саул се опря на една от колоните на терасата, когато ме видя да минавам с трофея си, мисля, че за миг изгуби равновесие, макар че след това се съвзе и придаде на лицето си обичайното спокойно изражение.

— Тръгвате ли си? — попита, или по-скоро се помоли.

— Това е за теб, Саул. Надявам се, че ще дойдеш и ще позволиш да ти вземат проба за ДНК.

Саул разгъна листовете с леко треперещите си ръце и прочете:

С настоящето ви уведомяваме, че трябва да се явите в университетската болница "Маркиз де Валдесиля", за да ви бъдат взети три проби със сух дакронов тампон от слюнката в устната кухина, които ще бъдат предадени впоследствие на Съдебната полиция в Сантандер от упълномощен лекар.

Адамовата ябълка на Саул се повдигна и спадна три пъти, преди да кимне утвърдително.

— Вървете си, моля ви — прошепна уморено.

И всички напуснахме къщата със сериозно изражение.

— Какво мислите, инспектор Ланеро?

— Че има опасност да избяга. Ще поискаме от съдията разрешение да наблюдаваме къщата, нямам му доверие.

— Напълно съм съгласен. Погрижете се. Аз се връщам във Витория, да видим какво ще ни кажат от лабораторията.

Сега оставаше само да убедя Голдън.