Целувката на гепарда

* * *

Кайла не беше сигурна какво я е събудило. Помисли си, че сигурно е чула нещо. Надигна се сънено в разхвърляното легло и се заслуша, наклонила глава настрани. Звукът не се повтори, но имаше някаква друга промяна. Сънливостта забавяше мислите й, така че й трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че двигателите са спрели и че корабът се поклаща тромаво на вълните.

„Странно — каза си тя, без да се тревожи особено. — Не е възможно вече да сме стигнали до пристанището“. После осъзна, че мехурът й е пълен. Спусна крака на пода и стана. Помъчи се да запази равновесие от необичайното движение на яхтата и се заклатушка към банята. Седна на тоалетната чиния и въздъхна от облекчение, докато изпразваше мехура си, после стана и тръгна обратно към леглото. Лунната светлина се лееше през малкия прозорец, гледащ към палубата на собственика и плувния басейн. Вече се беше събудила и спря, за да погледа обсипаното със звезди небе и черния океан. Зад кърмата нямаше следа и тя осъзна, че предположението й се е оказало вярно. „Делфин“ беше спрял. Помисли си да се обади на мостика и да разбере от дежурния офицер какво става, но в същия миг покрай прозореца премина някаква сянка. На палубата на собственика имаше някого. Гневът й моментално пламна. Това място беше изрично забранено за членовете на екипажа. Двете с майка й го използваха, за да се пекат голи и да плуват. Вече със сигурност щеше да се обади на мостика и да нареди нарушителят да бъде наказан по най-строгия начин. Но преди да се обърне, забеляза втора фигура. Беше облечена в тъмна дреха, а главата й бе омотана в черен арабски шал, така че се виждаха само очите. Те проблеснаха, когато мъжът се обърна към нея. Той спря пред прозореца и надникна. Кайла се сви уплашено. Мъжът приближи лице към стъклото и вдигна ръка над очите си, но след няколко секунди отстъпи назад. Страхът отново овладя Кайла, когато видя преметнатия през рамото му автомат. Непознатият изчезна от погледа й, но веднага след него покрай прозореца безшумно преминаха още три фигури. Всички бяха въоръжени.

Едва сега си даде сметка, че най-вероятно е била събудена от стрелба. Трябваше да потърси помощ. Беше ужасена и цялата се тресеше. Изтича обратно в каютата и грабна сателитния телефон от нощната масичка. Трескаво набра номера на мостика. Отговор не последва, но тя остави телефона да звъни, докато се мъчеше да измисли какво да прави. Имаше само един човек, към когото можеше да се обърне. Набра личния номер на майка си. Записаният глас на Хейзъл я подкани да остави съобщение. Кайла прекъсна връзката и моментално позвъни отново, но със същия резултат.

— Ох, мамо! Мамо! Моля те, помогни — изскимтя тя и започна да пише съобщение на мобилния си телефон. Палците й летяха по клавиатурата.

Стават ужасни неща.

Непознати въоръжени мъже…

Спря насред изречението. Някой беше спрял пред вратата на каютата й. Някой отключваше с карта. Кайла натисна бутона за изпращане, хвърли апарата в чекмеджето и го затвори. С почти същото движение скочи от леглото, втурна се към вратата и я затисна, когато тя започна да се отваря.

— Махай се. Махай се от мен, който и да си! — истерично изкрещя тя. — Остави ме на мира!

— Кайла! Аз съм, Роже. Пусни ме, Кайла. Всичко е наред. Всичко ще бъде наред.

— Роже! Ох, слава Богу. Наистина ли си ти?

Тя рязко отвори вратата и за момент се взираше невярващо в него, пребледняла и ококорена, след което захлипа от облекчение.

— Роже. О, Роже.

Хвърли се на гърдите му и се притисна в него с отчаяна сила. Той я прегърна и започна да гали косата й.

— Не се бой. Всичко ще бъде наред.

Кайла тръсна глава.

— Не! — изтърси тя. — Не разбираш. Тук има някакви хора. Един от тях погледна в каютата. С него имаше и други! Мъже! Ужасни мъже. Всички бяха въоръжени. И чух стрелба…

— Чуй ме, мила моя. Всичко ще бъде наред. По-късно ще ти обясня. Никой няма да те нарани. Трябва да бъдеш храбра. Искам да се облечеш. Трябва да се махнем оттук. Облечи се топло, Кайла. Сложи си непромокаемото палто. Навън ще бъде студено.

Той се пресегна над рамото й и включи осветлението.

— Трябва да побързаш, Кайла.

— Къде отиваме, Роже? — дръпна се назад и се загледа в лицето му. После погледът й се плъзна към гърдите му. — Тече ти кръв, Роже. Целият си окървавен.

— Прави каквото ти кажа, дявол да го вземе. Нямаме много време. Обличай се.

Той я хвана за ръката, помъкна я насила към просторния дрешник и я бутна вътре. Рафтовете от двете страни бяха отрупани с дрехи, други рокли и панталони бяха разхвърляни нехайно по диваните, столовете и дори по пода. На тоалетната масичка имаше десетки кутийки и шишета с кремове, мазила и парфюми, много от които си стояха отворени.

— Причиняваш ми болка — запротестира тя. — Пусни ме.

Без да й обръща внимание, той взе някакви тъмнорозови кадифени джинси от близкия стол и ги тикна в ръцете й.

— Ето, сложи това. По-бързо!

Тя обаче стоеше като препарирана и се взираше в пистолета на кръста му.

— Това е оръжие! Откъде го взе, Роже? Не разбирам. Целият си в кръв, но тя не е твоя, нали? И имаш пистолет.

Започна да отстъпва от него.

— Кой си ти? Кажи ми, какво си ти?

— Не искам да те наранявам, Кайла, но трябва да изпълняваш точно всичко, което ти казвам.

Тя тръсна непокорно глава.

— Не! Остави ме. Не можеш да ми причиниш това.

Той я хвана и изви ръката й зад гърба, след което започна бавно да я повдига, като я държеше само за китката. Непокорните й викове преминаха в болезнени крясъци, но той продължаваше да я повдига, докато Кайла не застана на пръсти. Крясъците станаха по-силни и остри, но най-накрая тя капитулира.

— Спри, моля те, спри, Роже — изхленчи тя. — Ще направя всичко, което поискаш, само не ме наранявай повече.

Той остана доволен от това колко малко бе нужно, за да прекърши решимостта й. Други бяха умирали, без да престанат да му се съпротивляват. В случая си спести много време и усилия. Кайла се облече с наведена глава, без да го поглежда, като от време на време изхлипваше. Когато приключи, той я хвана за лакътя и я изведе в спалнята.

— Къде е мобилният ти телефон, Кайла? — попита Роже.

Тя поклати начумерено глава, но не се сдържа и хвърли поглед към чекмеджето до леглото.

— Благодаря.

Отвори чекмеджето и извади апарата. Отвори списъка на изпратените съобщения и прочете на глас думите, които беше изпратила на майка си преди няколко минути:

— „Стават ужасни неща. Непознати въоръжени мъже“… Иска ми се да не го беше правила, Кайла. Така само си утежняваш положението — меко рече той и отново я зашлеви жестоко през лицето. Главата й се отметна от удара и Кайла се просна на пода. — Вече никакви подобни номера, ако обичаш. Не ми харесва да те наказвам, но ще го правя, ако ме принуждаваш.

Свали капака на телефона, извади симкартата, прибра я в джоба на анорака и вдигна ципа. После захвърли апарата. Наведе се, хвана отново Кайла за лакътя и я изправи на крака. Помъкна я към изхода и по стълбите към главния салон. Кайла ахна от ужас и се помъчи да се освободи от хватката му, когато видя членовете на екипажа да клечат на пода с вързани ръце, пазени от мъже с насочени към главите им оръжия.

Роже я дръпна грубо.

— Веднага престани с тези глупости! — заповяда й той, поведе я към другия край на салона и я принуди да седне. После направи знак на един от маскираните да приближи.

Кайла го погледна изумено, когато Роже заговори на арабски:

— Не искам и косъм да падне от главата на тази жена. Тя е по-ценна от мизерния ти живот. Разбираш ли какво ти казвам?

— Разбирам, господарю — отвърна онзи и почтително докосна гърдите си.

— Защо говориш на този език, Роже? Кой си ти? Кои са тези хора? Къде е капитан Франклин? Искам да говоря с него — замоли се Кайла.

— Това е трудно за уреждане. Капитанът има два куршума в мозъка — потупа Роже пистолета си. — Дотук с въпросите. Просто стой мирна и чакай. Ще се върна по-късно. Мисля, че започваш да разбираш — трябва ми пълното ти подчинение.