Целувката на гепарда

* * *

Два дни по-късно заминаха за Бъркшър за петдневните конни състезания „Роял Аскот“. Хейзъл беше член на клуба и имаха пълен кралския сектор. Между надбягванията Нейно Величество кралицата и херцогът на Единбург обикаляха сред гостите. Хейзъл и Хенри често бяха гости на кралицата в Сандрингам, така че Нейно Величество спря за момент да побъбри с Хейзъл и да поздрави двамата за брака им. Принц Филип стисна ръката на Хектор и го изгледа с прословутия си пронизващ поглед.

— Вие сте от Африка, нали, Крос? — попита той и очите му проблеснаха лукаво. — Как се озовахте тук, за бога?

Хектор примигна, но бързо се окопити и отвърна:

— Проклети африканци и гърци! Плъзнали са навсякъде, нали, сър?

Принц Филип изсумтя с огромно задоволство.

— Трети батальон на СВС, нали? Чувам, че сте добър стрелец, Крос. Трябва да прескочите до Балморал да ни помогнете с фазаните.

Погледна към секретаря си.

— Ще се погрижа, сър — промърмори онзи.

Когато кралската двойка се отдалечи, Хейзъл прошепна на Хектор:

— Толкова се гордея с теб! Даде на дъртия дявол точно това, което искаше. Не мислиш ли, че кралицата е най-сладката дребна госпожа, която си срещал някога?

На петия ден конят на Хейзъл Сандпайпър спечели Златната юбилейна награда и тя реши в крайна сметка да не уволнява новия си треньор. Даде празнична вечеря за двайсет души в „Анабелс“. Американският посланик бе сред гостите и в отговор ги покани на прием в официалната си резиденция Уинфийлд Хаус следващата седмица. Сградата беше прочута с това, че американското правителство се беше сдобило с нея през 1955 г. от Барбара Хътън срещу сумата от един долар. Хейзъл реши, че това е добър повод да извади оригиналната диамантена огърлица от трезора, в който се намираше.

Сред другите гости беше и норвежкият посланик. Двамата с Хектор си паснаха страхотно и когато чу, че Хектор и Хейзъл са рибари, посланикът ги покани да опитат късмета си на осемте километра от река Намсен в Норвегия, минаващи през имота му — една от реките, славещи се с най-много едра риба в Европа. Когато Хейзъл каза на Кайла за предложението, тя записка така пронизително, че майка й трябваше да дръпне слушалката на цяла ръка разстояние от ухото си.

— Ох, ужасно ми се иска да съм с вас, мила майко. Толкова много те обичам. Честна дума. Моля те! Много те моля!

— А какво стана с намерението да натриеш носа на Соупи Уилямс в края на годината?

— Дотогава има цяла вечност. Ако се съгласиш да дойда, ще работя два пъти по-здраво, като се върна, и ще те обичам до края на живота си.

Хейзъл прати самолета да я вземе.

Водите на широката Намсен се оказаха и дълбоки. През последния ден Хектор и Кайла. отидоха да ловят риба от срещуположните брегове на един вир. Кайла заметна към него с четириметровата си пръчка „Спей“ и остави стръвта да се носи по водата. Хектор видя как нещо сребристо проблесна дълбоко под мухата подобно на огромно огледало, отразяващо слънчевата светлина.

— Внимавай! — извика й той. — Долу те следи чудовищна сьомга. Не прави нищо. Остави я да налапа стръвта. Когато клъвне, не засичай. Ще измъкнеш куката от устата й. Остави я да я повлече, после я придърпай.

— Знам! Казвал си ми го безброй пъти! — извика му Кайла.

— Внимание! Идва отново.

Хектор се загледа във върха на пръчката. Огромната сребриста риба проблесна дълбоко в реката.

— Спокойно, Кай. Още е там. Ох, по дяволите, отказа се. Смени мухата. Действай бързо, Кай, рибокът няма да те чака цял ден.

Тя беше нагазила до кръста в студената вода, но изтегли кордата и я скъса със силните си бели зъби.

— Каква муха да сложа?

— Коя е най-малката и най-тъмната в кутията ти?

— „Мънроу Килър“ номер четиринайсет. Съвсем мъничка е!

— Сложи я и я хвърли на същото място.

В бързината си тя заметна малко несръчно и стръвта не достигна нужното място.

— Да я прибера ли, Хек?

— Не. Остави я така.

Зачака напрегнато. Във водата нямаше вече сребристи проблясъци, но изведнъж кордата спря да се носи свободно.

— Чакай! — извика той. — Не прави нищо.

Видя как върхът на пръчката леко се огъва.

— Играе си със стръвта. Не я засичай. Моля те, само не я засичай, Кай.

Изведнъж пръчката се огъна бавно, но решително.

— Вдигай! Сега!

Кайла бавно се дръпна назад, придърпвайки рибата, а пръчката се изви като лък. Един дълъг миг нищо не помръдна.

— Май закачих камък на дъното — извика тя.

— Риба е — грамадно добиче. Изчакай я. Още не е разбрала, че се е хванала.

Изведнъж макарата затрака като кречетало и кордата със съскане се понесе в тъмните води.

— Махни си пръстите от кордата, че ще ти ги откъсне. Кани се да скочи!

Водата изригна и сьомгата излетя сред пръски, подобно на сребърен снаряд от дулото на оръдие. Кръвта на Хектор се смрази, когато видя размерите й. Хилавото им момиче определено се биеше не в своята категория. Кайла държеше мрачно пръчката, а кордата продължаваше да се развива с бясна скорост и рибата се отдалечаваше надолу по течението.

— Дръж се, скъпа! Идвам — извика той, като смъкваше рибарските си панталони. Бос и само по наполеонки, той се хвърли в течението и заплува с мощни загребвания към отсрещния бряг. Сложи ръце на раменете й да я задържи на каменистото дъно.

— Да не си пипнал пръчката — предупреди го тя. — Това е моя риба, ясно!

Кайла знаеше, че ако той докосне рибата, това дисквалифицира улова. Хейзъл, която ловеше във вира над тях, долови суматохата и се затича по брега с пръчка в едната ръка и фотоапарат в другата.

Какво става? — извика тя, но и двамата бяха твърде заети, за да й отговорят.

— Трябва да я издърпаш, Кай — предупреди я Хектор. — Зад завоя има водопад. Стигне ли до него, кажи й сбогом. Спри го бавно. Не дърпай рязко.

Вече я държеше за колана на рибарските панталони, за да не позволи да бъде завлечена на дълбокото. Тя опря пръчката в сгъвката на лявата си ръка и закри с длан макарата, за да спре бягството на рибата. Сьомгата започна да забавя движението си и накрая спря, когато оставаше корда за не повече от десетина навивания. Пръчката рязко се дръпна наляво и надясно, когато рибата тръсна масивната си глава. Внезапно тя се обърна и заплува към Кайла така бързо, както беше бягала.

— Прибери кордата от водата — каза й Хектор. — Навивай!

— Не е нужно да крещиш в ухото ми — запротестира Кайла. — Правя го.

— Но не достатъчно бързо, по дяволите. Не спори. Навивай, момиченце, навивай! Ако й дадеш възможност за маневри, ще ти скъса кордата като памучен конец.

В същото време Хейзъл допринасяше със съветите си от брега и се опитваше да ги улови в обектива на апарата.

— Кайла, погледни насам и се усмихни!

— Да не си посмяла да послушаш побърканата си майка! Не сваляй очи от проклетата риба! — предупреди я Хектор.

Сьомгата продължи нагоре по реката като сребриста падаща звезда. Хектор хвана Кайла през кръста и също я помъкна нагоре, като пляскаше и се препъваше в камъните. Виейки като избягали от лудница, те подгониха рибата. Тя се върна отново и те бяха принудени да обърнат след нея и да тичат надолу по течението. После отново нагоре и отново надолу. Внезапно, след цял час гоненица, сьомгата спря и те най-сетне успяха да я видят — легнала на дъното насред течението и тръскаща глава като булдог с кокал.

— Успя да я пречупиш, Кай. Вече е почти готова да се предаде.

— Хич не ми дреме за нея. Тя едва не пречупи мен — изхленчи Кайла.

— Ако отново чуя подобен език, ще те наковладя на баба ти, момиченце.

— Давай. След това изпитание не се страхувам от нищо, дори от баба Грейс.

Бавно и деликатно Кайла придърпа сьомгата по-близо до брега, като я повдигаше с всяко движение на пръчката с по няколко сантиметра от дъното и после отпускаше върха, за да навие кордата.

— Когато ни види, ще направи последен опит да се спаси. Бъди готова. Не й давай да развие цялата корда. Не се опитвай и да я задържиш.

Сьомгата обаче беше грохнала. Последното й бягство беше на по-малко от двайсет метра, след което Кайла успя да я обърне и да я придърпа обратно към брега. На плиткото изтощената риба най-сетне се обърна настрани и се предаде, хрилете й се отваряха и затваряха като духала в надеждата да уловят кислород. Хекшр нагази напред, пъхна пръсти в хрилете и като внимаваше да не скъса деликатните мембрани, повдигна леко главата, докато не задържа сьомгата в ръцете си като новородено. Отнесе я на брега и Кайла приклекна до него в дълбоката до кръста ледена вода.

— Колко тежи според теб? — попита тя.

— Повече от тринайсет килограма, по-малко от осемнайсет — отвърна той. — Но това няма значение. Рибокът си е твой завинаги. Това е важното.

Хейзъл коленичи пред тях и ги фотографира с огромната сьомга на скута и грейнали от щастие лица.

Хектор и Кайла отнесоха рибата на по-дълбоко и я обърнаха с глава надолу по течението, за да може водата да прониква в хрилете. Сьомгата бързо възстанови равновесието и силата си и се замята, за да се освободи. Кайла спря да я целуне по студения хлъзгав нос.

— Adieu! — сбогува се тя. — А сега отивай да направиш малки рибки, които да улавям.

Хектор пусна рибата, тя плесна два пъти с опашка и се понесе към дълбините. Двамата се разсмяха и се прегърнаха, обхванати от радост.

— Странно какви хубави неща се случват всеки път, когато си с нас, Хек — с внезапна сериозност рече Кайла.

Хейзъл запечата момента с фотоапарата си. Завинаги щеше да запомни дъщеря си такава.