Целувката на гепарда

* * *

„Златната гъска“ цепеше тропическите води под гигантския си нос и с всеки час приближаваше все повече и повече Африка.

— Имаме ли представа кога ще стигнем Ганданга? — попита Хейзъл, докато седяха на масата в столовата.

— Според системата за глобално позициониране би трябвало да сме там в девет сутринта във вторник, четиринайсети, което е след три дни — отвърна Дейвид.

Нагъваха канадско филе от бизон с пържени картофи и кетчуп. Единствено Хектор се осмели да се наслади на огнения сос халапеньо. Макар селската храна да бе сервирана в пластмасови чинии и с пластмасови прибори, полистиреновите чаши бяха пълни със старо бургундско „Малконсор“. Хейзъл беше пазила виното за много специален случай и реши, че той е настъпил. Хектор го опита с благоговение.

— Едно от най-редките божествени вина на планетата, поднесено в най-нездравословното място на света — тъжно рече той.

— Яжте, пийте и се веселете — посъветва ги Пади. — Защото утре…

— Я млъквай, Пади! — побърза да се намеси Дейвид.

— Защото утре ще процъфтите? — предположи Хейзъл, вдигайки чаша. — Ще успеете? Ще се справите? Ще победите?

— Защото утре лошите умират — заяви Хектор и всички пиха с подобаваща сериозност. Докато оставяха чашите си, Тарик се втурна в столовата от ситуационната зала.

— Хектор! Пади! Бързо!

— Какво има, Тарик? — попита Хектор и скочи на крака.

— Нов контакт на радара. Някакъв странен кораб ни приближава. Мирише ми на неприятност.

Всички зарязаха храната, забравиха дори виното и се изсипаха на долното ниво, за да се скупчат пред екраните. Контактът на радара беше ярък и ясен.

— Голям кораб — каза Дейв. — Момент, да проверя скоростта му.

Заработи бързо с компютъра и се облегна назад в стола си.

— Четирийсет и три и половина възела. Търговските кораби не развиват подобна скорост. Това е военен кораб.

Провери другите инструменти.

— Сирил поддържа постоянен курс и скорост.

— И още как! — мрачно рече Хектор. — Няма начин да се измъкне от подобна хрътка. Надявам се само американската кавалерия да не се е втурнала да ни спасява и да стъпче розите.

Всички гледаха тревожно образите, предавани от камерата на върха на свързочната мачта на танкера. Странният кораб бързо се появи на хоризонта. Беше сив и суров, функционален като острието на бойна секира

От мoстика на „Златната гъска“ корабът все още беше под хоризонта. Камал не се радваше на такава добра видимост отвисоко, но следеше внимателно радара. Когато всички съмнения изчезнаха, той се обърна към Сирил Стамфорд:

— Ти си янки, нали?

Сирил беше южняк, но реши да не се заяжда за дребни неща.

— Американец съм, да.

— Непознатият кораб ще ни пресрещне. Със сигурност е боен кораб на неверниците, може би английски или най-вероятно американски. Ще говориш с тях.

Сграбчи рамото на Сирил, завъртя го и го изгледа заплашително.

— Ако искат да се качат на борда и да ни претърсят, ще ги спреш. Не ме интересува как, но ще им кажеш нещо, което да ги накара да ни оставят на мира. Разбираш, окей?

— Разбирам, окей — тихо отвърна Сирил.

— Ако пратят хора, ще си мъртъв, преди да пристигнат.

Камал извади ножа си и опря върха му в гърлото на Сирил. От мъничката рана изби яркочервена капка кръв.

— Разбираш, че говоря сериозно.

— Разбирам — съгласи се Сирил. Стоеше абсолютно неподвижно, но завъртя очи и продължи със същия спокоен тон: — Непознатият кораб вече се вижда.

Камал бързо се обърна и се загледа през десния борд.

Надстройката на приближаващия съд се виждаше ясно над хоризонта и в следващия момент радиостанцията в дъното на мостика оживя на честота 156.5 MHz.

— Танкер ляво на борд! Говори капитан Робинс от разрушителя „Манила Бей“ на Военноморските сили на Съединените щати. Кои сте вие?

Сирил погледна към Камал.

— Искате ли да отговоря?

— Да. Но не забравяй, че пръв ще умреш, ако направиш грешка.

Сирил кимна. Отиде до радиостанцията и взе микрофона. Не бързаше. Не искаше да изглежда прекалено склонен да сътрудничи. Другият капитан щеше да очаква известна небрежност от цивилни.

— Привет, „Манила Бей“. Това е „Златната гъска“. Капитан Стамфорд. На път от Сиди ел Рациг в Персийския залив до Джеда в Саудитска Арабия.

Последва дълго мълчание, след което гласът на Робинс се разнесе отново:

— Капитан Стамфорд, сър! Да не би случайно да сте американски гражданин?

— Я виж ти? Откъде разбрахте? — попита Сирил с леко подчертан акцент. — Американец, и още как. Сирил Стамфорд, бивш капитан на крайцера „Рено“. Изтеглиха ме на сух док, защото съм бил твърде стар и немощен.

Изкиска се. От разрушителя последва кратко мълчание.

— В кое пристанище сте регистрирани и кой е собственикът ви?

— Собственикът е „Банок Карго“, а корабът е регистриран в Тайпе.

— Добре! Всичко съвпада. Капитан Стамфорд, сър! Случайно да имате син, завършил Анаполис през деветдесет и шеста?

— Разбира се, капитане.

— Първото му име Тимъти ли е?

— Определено не, сам го знаете много добре. Казваше се Боби. А вашето е Анди. Служихте заедно. Боби веднъж ви доведе у дома на барбекю. Да не сте забравили?

— Не, сър, капитане. Спомням си го много добре. Просто проверявах. Жена ви приготвя страхотен ябълков пай.

— Благодаря. Щеше да бъде много доволна да го чуе, Анди. Но, за съжаление, почина преди четири години.

— Много съжалявам, сър.

— Аз също, Анди.

В ситуационната зала Хектор тихо подсвирна.

— Откъде изкопа този тип, Пади? Същински принц е.

— Умът му е остър като самурайски меч — съгласи се Пади. — Да видим как ще отклони нежеланите гости.

Анди Робинс деликатно продължи с темата, която го интересуваше най-много:

— Капитан Стамфорд, напълно ли владеете кораба си?

Сирил се разсмя непринудено.

— Надявам се да е така. Още не съм напълно изкукал, независимо какво мисли флотът за мен.

— Ако имате нужда, мога да пратя отряд, който да ви помогне, сър.

— Много мило от ваша страна, Анди, но това ще наруши установената рутина и на двама ни. Уверявам ви, че не е необходимо. Всичко е под контрол. Движа се точно по график.

Анди обаче не се отказваше.

— Нали си давате сметка, че навлизате в район от Индийския океан, където пиратската активност е в разгара си? Само преди четири дни беше съобщено за японски китоловен кораб, заловен от пиратите в Аденския залив.

— Чух — съгласи се Сирил. — Но собствениците са постигнали споразумение с правителството на Пунтленд. Гарантирано ни е свободно преминаване през водите им. Би трябвало да сме в безопасност от подобни заплахи.

— Капитане, нима се доверявате на думата на един пират?

— Собствениците се доверяват — отвърна Сирил. — Това би трябвало да е достатъчно за мен.

— Вие си знаете, сър — с неохота прие Анди Робинс. — Попътен вятър, капитане. Само преди да продължите, как е старият ми приятел Боби?

— Талибаните го спипаха в Афганистан, Анди.

— Копелета! — тихо и яростно рече Анди.

В ситуационната зала гледаха как „Манила Бей“ обръща и поема в посоката, от която се бе появил. Хектор стана и се протегна.

— И тъй, милейди и господа, имаме свободен коридор до Ганданга, благодарение на капитан Сирил Стамфорд. Да идем да се погрижим за онази бутилка вино, преди да е станала плячка на пиратите.