Целувката на гепарда

* * *

Готвачът бе уредил вечерята да им бъде сервирана на терасата с изглед към залива. Лунният сърп беше великолепен, но Хектор и Хейзъл почти не откъсваха поглед един от друг, за да му се възхитят. Виното беше отлично, но те едва го опитаха. Имаха да си казват толкова много неща, че оставиха повечето от превъзходните пустинни пъдпъдъци на грил и гъшия дроб недокоснати в подносите, когато се оттеглиха в спалнята много преди полунощ. Първия път се любиха бързо и яростно. Беше чудесно, но не толкова, колкото следващите пъти. Накрая, преплетени в прегръдка, заспаха така дълбоко, че ужасните пронизителни писъци едва успяха да ги изтръгнат от забравата. Хектор се събуди напълно няколко секунди преди Хейзъл. Той скочи на крака и грабна пистолета от нощната масичка.

— Кайла е — каза, докато зареждаше патрон в цевта и вървеше към вратата, разделяща двете стаи. Хейзъл го следваше по петите. Без да си губи времето с дръжката, той подпря вратата с рамо и изкърти бравата. Втурна се в спалнята на Кайла; писъците й го накараха да се разбърза още повече. С насочен напред пистолет, готов да порази всяка цел, Хектор се увери, че стаята е чиста, след което запали осветлението.

Кайла се бе свила в средата на леглото, прегърнала колене с ръцете си. Когато се обърна към него, лицето й беше бяло като чаршафите, върху които лежеше. В очите й се четеше див ужас. Устата й беше зейнала. Писъците от гърлото й бяха пронизителни като пара, излизаща от спукан бойлер. Хектор бързо пристъпи към прозореца и бързо го провери, за да се увери, че оттам не е влязъл неканен гост. После отвори гардероба и погледна под леглото. Хейзъл сграбчи дъщеря си в прегръдките си, като се мъчеше да я успокои и да я накара да млъкне. Кайла обаче се замята така ожесточено, че майка й не бе в състояние да я задържи. Постепенно писъците станаха по-разбираеми.

— Не! Не! Моля ви, не му позволявайте да ме нарани отново.

Хектор остави пистолета на нощната масичка, хвана я за раменете, разтресе я леко и се загледа в лицето й.

— Събуди се, Кайла. Аз съм, Хек. Сънуваш кошмар. Събуди се!

Погледът й се фокусира. Тя потръпна и писъците изведнъж престанаха.

— Хек! Ох, слава Богу. Наистина ли си ти?

После се огледа с ужас.

— Той е тук. Адам е тук.

— Не, Кайла. Имаше кошмар.

— Казвам ти, тук е. Трябва да ми повярвате. Беше толкова близо, че усещах дъха му. Беше ужасно.

Нужни бяха обединените усилия на Хейзъл и Хектор, за да се успокои. След това, без да я пуска от обятията си, Хейзъл се пъхна под завивката с нея и я залюля като бебе, като й тананикаше тихо. Застаналият до леглото Хектор изведнъж осъзна, че е чисто гол, и отстъпи назад към вратата. Кайла незабавно скочи и в гласа й отново се доловиха истерични нотки.

— Не бива да си отиваш. Ти си единственият, който може да ни защити. Остани с нас, Хек. Тръгнеш ли си, той ще се върне. Моля те, не ни оставяй отново сами.

Хектор грабна захвърления от Кайла чаршаф, уви се като в римска тога и седна на края на леглото. Кайла се поуспокои и затвори очи. Когато си помисли, че е заспала, Хектор стана да изгаси лампите. Момичето моментално седна на леглото.

— Не! Не гаси осветлението. Направиш ли го, той ще се върне.

— Не се безпокой, скъпа — увери я той. — Лампите ще останат запалени, а аз никъде няма да ходя.

Най-сетне Хейзъл и Кайла заспаха, опрели глави върху една възглавница. Хектор остана буден до тях през остатъка от нощта. Гледаше прекрасните им лица и слушаше дишането им и това го изпълваше с удовлетворение, каквото не бе изпитвал никога досега.

На сутринта излезе с тях до самолета, който загряваше двигателите си. Двамата пилоти вече бяха в кабината. Хектор изкачи стъпалата с тях.

— Иска ми се да беше дошъл с нас, Хек — каза Кайла.

— Скоро ще дойда.

— Колко скоро? — настоятелно попита тя и Хектор погледна към Хейзъл за отговор. Тя беше готова.

— Хек ще дойде при нас преди края на следващия месец.

— Това обещание ли е, мамо?

— Да, миличка. А сега защо не поговориш с пилотите, за да разбереш след колко време ще стигнем до Хюстън? — предложи тя и Кайла завъртя очи.

— Опасно е да оставате насаме вие двамата. Човек не може да ви има доверие.

— Заминавай! — нареди Хейзъл.

— Споко де! Отивам.

Хектор остана сам, загледан как лъскавият самолет излиза в края на пистата, обръща и с рев на двигателите се понася обратно към него, за да се издигне във въздуха. Очертана като в рамка в овалния прозорец, Кайла му махаше с розова кърпичка, а в прозореца зад нея Хейзъл му прати въздушна целувка. После двете се стопиха в далечината.