Целувката на гепарда

* * *

По настояване на Хектор управлението на „Банок Ойл“ започна сериозни проучвания в областта на алтернативните енергийни източници. Той успя да се сдобие с пет патента от млад гений, за когото никой не беше чувал. Изобретенията имаха такъв потенциал за по-евтино и ефективно производство на електричество от вятъра, че „Шел“ и „Ексон“ скоро пожелаха да участват в предприятието. В края на втората финансова година след влизането на Хектор в борда „Банок Ойл“ беше в състояние да обяви увеличаване на дивидентите със седем и половина процента. Цената на акциите, която дремеше в продължение на няколко години, скочи на 255 долара.

Като капак на всичко това излязоха и резултатите от предпоследната година на Кайла във ветеринарното училище. Беше се класирала на трето място от курс от трийсет и шест студенти. Психотерапевтът й Телма Хендерсън обяви, че тя е напълно излекувана. Бе наддала малко и свежата здрава млада кръв отново придаваше сияние на кожата й. За Хейзъл щастието беше пълно.

Поредната година се изтъркаля неусетно. Дойде Денят на благодарността и Кайла пристигна от Денвър, за да прекара празника в дома им в Хюстън. Водеше със себе си гост. Той караше последна година в Медицинския колеж на Университета на Колорадо. Името му беше Саймън Купър. Кайла го настани на празничната маса и го погледна с блеснали очи. Реакцията на Хейзъл бе съвсем предсказуема.

— Ужасен сноб си, скъпа — разсмя се той. — Всъщност той е собственик на верига от над сто и трийсет огромни магазини за железария. В сравнение с него аз съм бедняк.

— Да не си посмял да сравняваш когото и да било на този свят със себе си.

— Такъв е изборът на Кайла. Ако се противопоставиш, само ще увеличиш решимостта й. Но вече си научила този урок, нали?

Вечерта, докато помагаше на Хектор да подготви барбекюто, Кайла помоли Саймън да донесе нова торба дървени въглища.

— Какво стана с намеренията ти да се посветиш на сафическите удоволствия на лесбийките? — попита я Хектор, след като останаха сами. — Имаш ли някакъв напредък?

— А, това ли? — небрежно отвърна тя. — Не получих подкрепа от теб, така че зарязах работата върху проекта.

Забоде с вилицата поредното парче месо от скарата, остави го в подноса и каза, без да го поглежда:

— Видях, че двамата със Саймън бъбрите. Какво мислиш за него?

— Саймън Купър ми прилича на стабилно момче. Най-добре е да помислиш два пъти, преди да го хвърлиш обратно в езерото.

— Обичам те, Хек. Преценките ти за хората винаги са безупречни. Но какво мисли майка ми за него?

— Трябва да питаш нея, не мен.

Кайла кимна и в същия момент Саймън се върна с дървените въглища. Тя взе подноса и го отнесе в кухнята. Хектор махна капачките на още две бири и подаде едната на Саймън. Забъбриха дружески, докато чакаха връщането на дамите. Хектор научи, че той е на двайсет и шест и че не само е симпатичен и хващащ окото, но и интелигентен, с интереси в много други области освен медицината — джаз, история на футбола, риболов и политика. Накрая Хейзъл и Кайла се появиха от кухнята с купища храна. Кайла вървеше няколко крачки зад майка си и Хектор я погледна въпросително. Тя грейна и му смигна в отговор.

На следващата сутрин Саймън замина да прекара остатъка от ваканцията със семейството си. Хейзъл даде на прислугата почивен ден. Отново останаха само тримата. През целия ден Кайла кипеше от енергия и добро настроение. Гледаха футбол по телевизията и тя отиде в кухнята, за да се върне с огромна купа горещи пуканки с масло. Изгълтаха ги, докато жените викаха на висок глас за „Тексас Лонгхорнс“. Хектор се престори, че не знае нищичко за правилата на играта.

— Боже мой! — запротестира той. — Онази грамадна горила с червения шлем шикалкави. Хвърля топката напред, а реферът си затваря очите!

Двете жени му се нахвърлиха радостно и той се ухили. Беше успял да ги наостри.

— Искам да кажа, че това не е нито крикет, нито дори ръгби — отстъпи той и те се сетиха, че ги поднася. Кайла го ръгна с юмрук в ръката.

— Хич не е смешно! — нацупи се тя.

Накрая „Лонгхорнс“ спечелиха и тя му прости светотатството. Мирът бе възстановен.

— Е, какво ви се прави? — попита Хейзъл.

— Аз лично искам да поговоря много сериозно с теб и с Хек, майко — отвърна Кайла. — Предполагам, че моментът е подходящ.

— Цялата съм в слух — предпазливо рече Хейзъл.

Кайла се обърна към Хектор.

— Ти, господине, превръщаш майка ми в лека жена. Хората започват да говорят. Не мислиш ли, че е време да постъпиш подобаващо с нея?

Хектор примигна. Кайла рискуваше да вбеси майка си; той не знаеше как да предотврати вулканичното изригване, което несъмнено предстоеше. Погледна косо към Хейзъл и за свое изумление видя, че се е изчервила. Гледката беше толкова прекрасна, че спря дъха му за момент. После Хейзъл се усмихна.

— Благодаря, Кайла. Много точно изрази чувствата ми — рече тя.

Двете се обърнаха и заразглеждаха с интерес Хектор.

— Е? Време е да чуем момчето — предложи Кайла.

— Имаш предвид тук и сега, пред тази публика?

— Ще те уведомя, че изобщо не е пред публика. А определено в рамките на семейството.

— Искате да кажете, на колене? Целият ритуал ли?

— Виждаш ли колко е схватлив, скъпа Кайла. Разбира отлично какво трябва да направи, нужно е само малко да го побутнеш — отново се усмихна Хейзъл, но вече без да се изчервява.

Хектор стана и изключи телевизора, след което започна да се бори със златния пръстен с печат на дясната си ръка.

— Трудно се сваля — обясни той. — Това е пръстенът на баща ми. Единственото, което ми остави. Ранчото премина у по-малкия ми брат — усмихна се тъжно. — „Теди се нуждае от помощ, а ти не“, така ми каза старецът. И сам съм щял да се справя.

Разтърка пръстена между палеца и показалеца си и погледна към Хейзъл.

— Ти си единственият човек, когото съм обичал през живота си повече, отколкото обичах стареца. Затова е напълно уместно да вземеш пръстена му от мен.

Пристъпи към дивана и коленичи пред нея.

— Хейзъл Банок — каза той, — обичам те толкова… повече… отколкото някога мъж е обичал жена. Ти си светлината на душата ми.

Лицето й омекна и очите й блеснаха.

— Ще се омъжиш ли за мен и ще останеш ли редом с мен през всички дълги и радостни години, които ни очакват?

— Определено и без ни най-малко съмнение и колебание! — отвърна тя.

Хектор сложи тежкия златен пръстен на средния пръст на лявата й ръка. Беше мъжки и прекалено голям за финия й пръст и се въртеше свободно около него.

— Това е само временен заместител. После ще купя истински годежен пръстен — обеща той.

— Никакви такива! — притисна Хейзъл свидливо пръстена към гърдите си. — Това е най-прекрасният пръстен, който съм виждала някога. Обичам го! Обичам го!

— Вече можеш да целунеш годеницата си — подкани го Кайла.

Хектор взе Хейзъл в обятията си и Кайла се разсмя, докато ги гледаше.

— Не беше лесно, но поне успях да ви прибера в домашната кошара и да затворя вратата — рече тя.

— Трябва да идем в Кейптаун да кажем на майка ми — предложи Хейзъл. — Ще дойдеш ли с нас, Кайла? И без това се показа като самозвана сватовница.

— Ох, майко, не смея да пропусна нито ден в училище. Просто трябва да бия Соупи Уилямс на изпитите в края на следващата година. Няма да повярвате как злорадства само.

— „Как паднаха силните“ — изрецитира Хейзъл. — Намираше всякакви извинения да се измъкнеш от лекции и упражнения, докато беше в Париж; веднъж дори се оправда с рождения ден на Едит Пиаф, както си спомням.

Кайла я изгледа неразбиращо, сякаш майка й говореше на монголски вместо на английски, и смени темата.

— Предай много целувки от мен на баба Грейс — рече тя.

Баба Грейс ги чакаше на терминала на „Тъндър Сити“ на летището в Кейптаун, когато кацнаха. Хейзъл се втурна по стълбата да я прегърне. Хектор им даде минута-две, преди също да слезе на пистата.

— Хектор, искам да те запозная с майка ми, Грейс Нелсън. Майко, това е…

— Много добре знам кой е, Хейзъл — прекъсна я Грейс и го погледна с очи, сини като тези на Хейзъл и Кайла. — Добре дошли в Кейптаун, господин Хектор Крос.

— Откъде знаеш? Кой ти каза? — изуми се Хейзъл и после й просветна. — Кайла! — възкликна тя. — Ще й извия предателския врат, само да ми падне.

Много си несправедлива към внучката ми. Все пак трябва да ти напомня, че не съм съвсем изкукуригала. Още мога да чета сантименталните колонки на светските списания. Както много добре ти е известно, абонирана съм за повечето от тях. Двамата с господин Крос вдигнахте много шум по цял свят, млада госпожо. Все пак признавам, че информацията, до която не успях да се добера от тези източници, ми бе изпратена по имейла от Кайла. Внучката ми има много високо мнение за вас, господин Крос. Надявам се да е оправдано.

Грейс Нелсън беше висока слаба жена в края на шейсетте и вдъхваше респект и опасения. Някогашната й несъмнена прелест беше съзряла до величествено и внушително, макар и леко страховито присъствие. Кожата й бе все още гладка, почти без бръчки. Внимателно подредената й коса беше като излъскано сребро. Дясната й ръка обаче, която протегна на Хектор, макар добре оформена и с маникюр, беше покрита с тъмните петна на възрастта. Хектор я пое и я целуна. Грейс се усмихна за първи път, откакто той слезе по стълбата.

— Изглежда внучка ми донякъде е права. Имате обноски, господин Крос.

— Това е най-големият комплимент на майка — едва чуто промърмори Хейзъл.

— Много мило от ваша страна, госпожо Нелсън. За мен ще бъде чест, ако ме наричате Хектор.

Грейс се замисли за момент и отново се усмихна.

— Е, щом сте на път да ми станете зет, намирам това за приемливо, Хектор.

Шофьорът на Грейс подкара нейния „Майбах“ през планините и лозята. Минаха през живописното селце Франсшоек и продължиха по Низината на хотентотите, докато не преминаха през внушителния варосан портал на имението Дункелд, кръстено на рожденото място на Грейс. Зад портала се простираха хектари безупречно подредени на ниски дървени рамки лози. От тях висяха тежки тъмнопурпурни гроздове.

— Пино ноар? — попита Хектор и Грейс го изгледа въпросително, след което кимна.

— Значи разбирате от лозя и вина, младежо?

— Хектор разбира от абсолютно всичко на този свят. Понякога е направо като трън в задника — обясни Хейзъл.

— Не бъди така вулгарна, Хейзъл — сгълча я Грейс.

Къщата бе в холандски колониален стил, проектирана от Хърбърт Бейкър през 1910 г. По-малкият брат на Грейс ги очакваше на предната веранда. Беше висок и строен мъж в началото на шейсетте, загорял от слънцето, с широки рамене и плосък корем от ръчната работа в любимите си лозя.

Хейзъл ги представи.

— Това е малкият брат на майка, чичо ми Джон, а това е Хектор. Чичо Джон е винарят на имението.

— Добре дошли в Дункелд. Чували сме много за вас, Хектор.

— Както и аз за вас, Джон. Трийсет и два златни медала на изложби на вино през годините и рейтинг деветдесет и осем точки от Робърт Паркър за последната ви реколта каберне совиньон.

— Значи харесвате виното? — Джон изглеждаше невероятно поласкан.

— Обожавам виното.

— Какво ще кажете да слезем в избата за малка дегустация, когато дамите ни дадат няколко свободни минути?

Хейзъл гледаше с едва прикрито веселие как Хектор прилага типичния си чар върху семейството.

На втория ден Грейс го отведе в своята градина със сагови палми. Тя бе отбелязана от Кралското ботаническо общество в Кю Гардънс като една от най-богатите частни колекции в Африка. Двамата прекараха половината следобед заедно там и се върнаха в къщата като заклети приятели. Хектор дори беше получил разрешението да се обръща към нея на малко име.

Последната вечер от посещението им цялото семейство вечеря в избата на Джон. Върнаха се в голямата къща с искрящи очи, зачервени бузи и развързани езици. Походката на Грейс беше мъничко нестабилна, но тя се оправда с леко главоболие и се оттегли рано, като преди това поднесе бузата си на Хектор за целувка. На следващата сутрин Джон и Грейс ги откараха до терминала на „Тъндър Сити“.

— Ще дойдеш на сватбата, нали, майко? Ти също, чичо Джон.

— Имаш тържественото ми обещание, скъпа Хейзъл. И двамата ще бъдем там — отвърна Грейс и позволи на Хектор да я целуне по двете бузи. — Добре дошъл в семейството, Хектор — каза му тя. — От много време Хейзъл се нуждаеше от мъж като теб.

— Ще бъда добър с нея, Грейс.

— И тя да гледа да бъде добра с теб, иначе ще си има работа с мен.