Целувката на гепарда

* * *

Седем дни по-късно денвърската полиция извади обезглавеното тяло на Кайла Банок от канализацията зад спортната арена на територията на университета. Няколко души се бяха обадили да се оплачат от миризмата. Трупът беше в напреднала фаза на разложение. Гробарите го запечатаха в оловен ковчег, който бе положен в бял мраморен саркофаг заедно с балсамираните глави на Кайла и баба й. Върху капака бяха гравирани имената на двете. Чартърен полет го достави до Стийм Боут Спрингс, откъдето беше откаран до мавзолея на Банок на хълма Спайглас. Същия ден тленните останки на Грейс Нелсън бяха кремирани в Южна Африка и чичо Джон пръсна прахта й в лозята на Дункелд.

Само шепа роднини и приятели присъстваха на погребението на върха на Спайглас. Саркофагът бе поставен върху постамент от розов мрамор от дясната страна на бащата на Кайла. Свещеникът, който я беше кръстил, отслужи семплата служба. Нямаше речи. След това всеки опечален остави по една червена роза върху капака и излезе. Саймън Купър беше сред тях и плачеше открито.

— Никога не съм срещал момиче като нея. Искахме да се оженим и да си имаме дом и деца. Беше прекрасна.

Замълча.

— Съжалявам, госпожо Банок, не исках да правя сцени.

— Радвам се, че дойде, Саймън — каза му тя.

Когато останаха сами, Хектор и Хейзъл слязоха по поляната и седнаха заедно на каменната пейка. Хектор погледна небето. Хейзъл се усмихна тъжно.

— Боя се, че Хенри няма да се покаже — рече тя. — Няма време да се подвизава в образа на гъска. В момента е зает с Кайла и Грейс.

— Четеш мислите ми. Наистина чаках Хенри — призна Хектор. — Мисля, че за първи път виждам усмивката ти, откакто започна всичко това.

— Изплаках се — рече тя. — Времето за сълзи свърши. Да оставим Хенри и Кайла сами, за да се опознаят отново.

Тя стана, хвана ръката му и двамата тръгнаха по пътеката към къщата до езерото.

Докато вървяха, Хектор я поглеждаше косо. „Не прилича на никоя друга жена, която познавам — помисли си той. — Другите щяха да бъдат абсолютно съсипани от такава жестока загуба. А тя сякаш почерпи сила и решимост от нея. Сега разбирам как е постигнала толкова много през краткия си живот. Тя е боец и никога не се предава. Никога не се отдава на самосъжаление. Може винаги да скърби за Кайла, но няма да позволи това да я пречупи. Изгуби Хенри в критичен момент в живота си. Той още й липсва, но тя продължи да се бори сама и пое легендарната му мантия. За мен е огромна чест да получа дара на любовта й. Обичта й е моята броня. С нея до себе си никога вече няма да зная какво е самота“.

Нямаха никакъв апетит за вечеря. Върнаха блюдата на готвача в кухнята. Хектор отвори бутилка кларет, отнесоха чашите до края на кея и седнаха, провесили крака над водата. Пиеха мълчаливо виното и гледаха как луната изгрява над езерото. Хейзъл заговори първа.

— Полицията още не е успяла да проследи лицето или лицата, оставили главите на милите ми момичета в банята — въздъхна тя.

— Нищо изненадващо — отвърна Хектор. — Охраната на ранчото в Хюстън не беше много затегната. Буквално стотици служители имат достъп до него — екипи по поддръжката на градините, доставчици на продукти, надничари, измервачи, водопроводчици, бояджии, електротехници и какви ли не още.

— Но как Адам е успял да се свърже с тях от Африка, на хиляди километри оттук? Всички тези хора със сигурност са американци.

— А също латиноамериканци, европейци, азиатци, африканци и други имигранти от двайсет различни националности… в това число и сомалийци от Пунтленд.

Тя се обърна и впери поглед в него.

— Сомалийци? Нима е възможно?

— Само в Канада живеят повече от четвърт милион сомалийци, които са влезли в страната легално, а границата й с Щатите е отворена. Страната на майка ти, Южна Африка, е наводнена с бегълци от северната част на континента. Не само от Зимбабве и Малави, но и много нигерийци и сомалийци. Повечето от сомалийците са от Пунтленд и са под влиянието на Типоо Тип. Ако полицията успее да залови убийците на Грейс и Кайла, те ще бъдат дребни риби, които дори не са знаели кой всъщност е поръчал убийствата.

Хектор замълча и прегърна Хейзъл през рамо.

— Така че разбираш, скъпа, това не е краят на работата. Адам тепърва започва. Разполага с хиляди, които да изпрати срещу нас. Безсмислено е да режем пипалата на Звяра. Те бързо израстват отново. Трябва да се върна и да отрежа главата му.

— Не виждаш ли, че той се опитва да те накара да направиш точно това? Именно затова е оставил онова предизвикателно предупреждение, че ще отнеме още две глави. Не бива да му позволяваш да те подвежда. Не бива да отиваш.

Тя постави длан върху ръката му и заговори настойчиво и разпалено:

— Ако изгубя теб, губя абсолютно всичко.

— Нямаме друг избор — отвърна той.

— Ако отидеш, идвам с теб.

Тонът й беше решителен, недопускащ възражения.

Последва кратко мълчание.

— Не, мила моя. Не мога да ти позволя да дойдеш. Знаеш как беше миналия път. Отново ще бъдем на територията на Звяра.

— Тогава прати Пади. Затова му се плаща. В това го бива — каза тя.

— Никога не бих могъл да изпратя друг да свърши нещо, което аз самият се страхувам да направя. Ако не отида, Звярът ще дойде за нас, точно както заплаши.

— Да, това е най-доброто решение. Нека дойде. Накарай го този път да се изправи срещу нас на наш терен. Ще бъдем готови за него.

Хектор впери поглед в нея на лунната светлина.

— Да! — замислено каза той, но после поклати глава. — Не. Той никога няма да дойде лично. Ще ни изпрати наемни убийци, също като преди. Има цели орди религиозни фанатици, към които да се обърне.

— Тогава трябва да му предложим някакво непреодолимо изкушение — тихо каза тя. — Нещо толкова примамливо, че да не бъде в състояние да се сдържи.

— Да не би да предлагаш да му пуснем стръв? Умно — кимна той. — Но какво би го накарало лично да излезе на открито?

— „Златната гъска“ — отвърна тя.

— Господи! Права си — прошепна той. — Знаем, че е алчен. Знаем, че е отмъстителен. Можем също да заключим, че се е надул от властта си и чувството за значимост в новата си роля на шейх. „Златната гъска“ може да се окаже единственото, с което да накараме Звяра да изпълзи от пещерата си.