Целувката на гепарда

* * *

От момента на кацането Хектор се оказа изтикан на заден план. Не видя Хейзъл през остатъка от деня. Тя изчезна в директорските кабинети на компанията, където провеждаше срещи с Бърт Симпсън и конферентни разговори с централния офис в Хюстън. Всеки път, когато поглеждаше през прозореца на собствения си кабинет, Хектор ясно си даваше сметка за големия „Гълфстрийм“, който чакаше на летището; целият й багаж вече бе натоварен на борда и пилотите и екипажът бяха готови да излетят всеки момент и да откарат нея и Кайла на другия край на света.

Емоциите, които изпитваше, бяха непознати. През годините в живота му бяха влезли и излезли безброй жени, но тези влизания и излизания бяха режисирани от самия него. Почти не се замисляше за тези жени, след като си отидеха. А сега изпитваше смъртен ужас. Осъзна колко малко всъщност знае за Хейзъл Банок. Отлично си даваше сметка, че тя не е обикновена жена. Знаеше, че може да бъде абсолютно безмилостна; ако не беше така, нямаше да се добере до мястото, на което се намираше сега. Вътре в нея имаше безброй пластове и скрити дълбини, за които можеше единствено да предполага. До този момент Хектор бе напълно сляп за евентуални несъвършенства в тези дълбини. Изведнъж осъзна, че е по-уязвим, отколкото е бил някога досега. Чувстваше се гол и беззащитен. За първи път не контролираше напълно една връзка. Висеше на конеца, който Хейзъл Банок държеше в ръката си и който можеше да пререже така небрежно, както той бе рязал конците на другите жени. Ролите бяха сменени и усещането никак не му харесваше.

„Ето, значи, какво било наистина да си влюбен — мрачно си помисли той. — Струва ми се, че качествата на забавлението са преувеличени“. Хейзъл не се появи да обядва в столовата на компанията. Затова Хектор отиде в стаята на Кайла и я покани да му прави компания. Тя опита да откаже, но той настоя.

— Нямам намерение да ти позволявам да се заключиш в тази дупка и да се тормозиш.

Седнаха на една маса с Пади О’Куин, Дейв Имбис и младия доктор на компанията. Тримата по-млади мъже не бяха виждали хубаво момиче от месеци и се надпреварваха кой ще я впечатли повече.

Хектор се ужасяваше от мисълта да прекара остатъка от деня в кабинета си в очакване да бъде извикан от Хейзъл или на някакъв друг знак, че си е спомнила за съществуването му. Остави съобщение на секретарката на Бърт Симпсън, което да бъде предадено на Хейзъл, когато е свободна. Смени кубинките с по-леки обувки, излезе в пустинята и започна да тича. Четири и половина часа по-късно се върна в централата, плувнал в пот. Беше пробягал еквивалента на стандартен маратон, но не бе успял да изостави демоните си сред пясъците. Секретарката го гледаше от прозореца на кабинета си и побърза да го посрещне на входа.

— Госпожа Банок пита за вас. Би желала да ви види в кабинета на господин Симпсън при първа възможност, господин Крос.

Начинът, по който бе поднесено това съобщение, не беше никак успокояващ.

— Моля, предайте на госпожа Банок, че идвам веднага.

Изтича до кабинета си. Остана под студения душ по-малко от минута и се изсуши толкова бързо, че по гърба на чистата риза, която навлече, се появиха мокри петна. Среса все още мократа си коса и изми зъбите си с повече паста върху четката. Нямаше време за бръснене, така че потегли незабавно към кабинета на Бърт Симпсън. Хвана се, че се е разбързал, и си заповяда да продължи с по-достойно темпо. Почука на вратата и гласът й го подкани да влезе. Хектор неволно пое по-дълбоко дъх, сякаш се канеше да скочи от кула в басейн с ледена вода, и отвори. Хейзъл беше сама в кабинета, настанена зад бюрото. Вдигна поглед от купчината документи пред нея. Погледът й беше безстрастен и неразгадаем. Изправи се, без да се усмихне.

— Не можем да продължаваме така — рече тя.

Земята се люшна под краката на Хектор, сякаш бе станало земетресение. Беше толкова лошо, колкото се бе опасявал. Знаеше, че всеки момент ще го изхвърлят в кошчето за боклук. С огромно усилие запази твърда физиономия.

— Разбирам — отвърна той.

— Не мисля — твърдо рече тя. — Знаеш, че още утре сутринта трябва да отведа Кайла обратно в Хюстън. Тя се нуждае от незабавни професионални грижи. Не те видях през целия ден. Това беше достатъчно лошо. А сега трябва да те оставя тук. Това ще е все едно да откъсна парче от душата си. Не можем да продължаваме така. Искам да бъдеш до мен ден и нощ, завинаги.

Хектор усети как радостта се надига, за да изпълни пустотата в него. Не можеше да намери думи, които да не го представят като кръгъл идиот. Протегна ръце към нея и тя го приближи. Прегърнаха се трескаво, почти отчаяно.

— О, Хектор! — прошепна тя. — Колко жестоко от твоя страна да ме оставиш да съществувам без теб през всички тези самотни години!

— През цялото време те търсех, но ти беше адски неуловима — отвърна Хектор.

Хейзъл го поведе към кожения диван под прозореца. Той я прегърна през рамо и тя се притисна в него.

— Добре, а сега трябва да сме сериозни. Да направим планове, преди да бъда принудена да те оставя — каза тя. — Трябва да замина веднага, но не мога да ни лиша от радостта на още една нощ заедно. Двете с Кайла потегляме утре рано сутринта. Мислех да те помоля да дойдеш с нас. Ти обаче трябва да подготвиш нещата тук.

Изведнъж се разсмя.

— Май малко избързвам. Имам предложение за теб, което искам да обмислиш. Какво ще кажеш?

— Целият съм в слух — отвърна той.

— Много ми се иска да купя „Кросбоу Секюрити“. Предлагам цена четирийсет и пет милиона долара в брой срещу подпис. Но сумата подлежи на допълнително договаряне — добави тя и Хектор се разсмя.

— Еха, наистина работиш бързо. Но защо ти е да ми даваш всички тези пари?

— Не искам да имам вземане-даване с бедняци. Харесва ми мъжете да могат да си позволят да ме почерпят едно питие или да ме изведат на вечеря.

Хектор отново се разсмя.

— Знаеш, че „Кросбоу“ е оценена на трийсет и пет милиона — настоя той. — Какво ще кажат акционерите ти, ако изгърмиш десет милиона над пазарната цена?

— Първо, направих сметките. Трийсет и пет е подценяване на компанията. Тя струва четирийсет и пет, до последния долар. Второ, купувачът на „Кросбоу“ е Хейзъл Банок, а не „Банок Ойл“. Споразумяхме ли се? — протегна ръка тя.

— Определено се споразумяхме — поклати възхитено глава Хектор и стисна ръката й.

— Искам да поставя Пади О’Куин на твое място като директор на „Кросбоу“. Трябва да му предадеш поста при първа възможност, но всичко да бъде според изискванията. Именно затова съм принудена засега да те оставя тук.

Хектор не спомена, че трябваше и да се подготви за посрещането му в новия им дом в Хюстън.

— Не си ли се замисляла, че така ще остана безработен и ще се наложи да гладувам с твоите мизерни четирийсет и пет милиона? — попита той.

— Всъщност замислих се. По една случайност в „Банок Ойл“ се откри място за старши изпълнителен вицепрезидент. Няма да е зле да си помислиш. Заплатата ще бъде от порядъка на пет милиона плюс годишни премии и бонуси.

— Случайно да има шанс да работя близо до президента на компанията?

— Ще работиш директно под нея през деня и отгоре й през нощта — отвърна тя с похотливо пламъче в сините си очи.

— Кайла е права. Много си смахната.

Той се разсмя, но после изведнъж стана сериозен.

— Само че аз нямам нужната квалификация за работата, която ми предлагаш.

— Ти си умно момче, освен това ще имаш мен за учител. Схващаш бързо.

— Отново трябва да попитам какво ще си помислят акционерите ти за това повишение. Няма ли да вдигнат врява? — не преставаше той.

— Мога да гласувам с повече от седемдесет процента от акциите на „Банок Ойл“. Хората обикновено правят каквото им кажа, без да вдигат врява. Искаш ли работата?

— Определено няма да съм от онези, които ще вдигат врява. Искам я.

— Добре! Значи се разбрахме.

Тя хвана и двете му ръце и се вгледа в очите му.

— Бог ни е създал един за друг!

— Алилуя! Най-сетне съм вярващ!

— Оставяме всички ужаси зад себе си. Кайла ще се оправи, а ти и аз ще се позабавляваме здравата, Хектор Крос.

— Точно това ще направим, Хейзъл Банок.