Целувката на гепарда

* * *

За Хейзъл Банок денят също беше дълъг и изтощителен, но не дотолкова, че да не може да се отърси от него с едно горещо джакузи. След това изми косата си с шампоан и с помощта на сешоара нагласи русия кичур над дясното си око. Облече синя сатенена роба, отговаряща на цвета на очите й. Целият й багаж беше пристигнал няколко дни преди това. Куфарите от крокодилска кожа бяха разопаковани от слугите, дрехите бяха изгладени и прибрани в шкафовете на гардеробната. Козметиката и тоалетните принадлежности бяха подредени в стройни редици по стъклените лавици в банята. Хейзъл пръсна малко „Шанел“ зад ушите си и прекоси дневната. Барчето бе заредено с всяко питие, посочено от личната й асистентка Агата в имейла до Бърт Симпсън. Хейзъл напълни висока чаша със счукан лед и прясно изцеден лимонов сок, като добави капка водка „Довган“, след което отнесе питието в личния си комуникационен център. На отсрещната стена имаше шест големи плазмени екрана, на които можеше да следи едновременно цените на акциите и стоките на всички по-големи борси; останалите предаваха последните новини и спортни резултати. Точно в момента особено се вълнуваше от надбягванията за Наградата на Триумфалната арка в Лонгшамп, в които участваше със свой кон. Намръщи се с отвращение, когато видя, че се е класирал на разочароващото трето място. Това затвърди решението й да уволни треньора и да наеме онзи млад ирландец. Насочи вниманието си към тениса. Обичаше да следи постиженията на младите момичета от Русия и Източна Европа. Напомняха й за собственото й минало, когато беше на осемнайсет и гладна като вълчица. Седна пред компютъра и докато преглеждаше пощата си, отпи от водката, която имаше вкус на вълшебен еликсир. В Хюстън Агата беше пресяла имейлите, за да не се налага Хейзъл да преглежда лично повече от петдесет. Прехвърли ги бързо. Макар в Хюстън да беше три часът сутринта, личната й асистентка най-вероятно спеше с телефон на нощното шкафче, готова да отговори на обаждането й. Хейзъл я потърси по Скайп. Образът на Агата се появи на екрана. Беше по нощница с избродирани по яката рози, сивата й коса бе навита на ролки, очите й бяха сънени. Хейзъл й продиктува отговорите на имейлите.

— Как е настинката ти, Агата? — попита накрая тя. — Днес не ми звучиш така прегракнало като вчера.

— Много по-добре съм, госпожо Банок. Благодаря, че попитахте.

Именно затова служителите й обичаха грижовната си работодателка, докато не сгазят лука и не бъдат изстреляни в ниска орбита. Хейзъл прекъсна връзката и свери ръчния си часовник с цифровия на стената. Часът на „Влюбения делфин“ беше горе-долу същият. Хейзъл не харесваше името, с което Хенри бе кръстил яхтата, и винаги я наричаше просто „Делфин“. От уважение към паметта на съпруга си сърце не й даваше да го промени — пък и той я бе уверил, че по този начин гарантирано ще й донесе възможно най-лошия късмет. Името беше единственото неприятно нещо на кораба — 125 метра чист сибаритски лукс, дванайсет двойни каюти за гости и разкошен апартамент за собственика. Трапезарията и другите просторни части за забавления бяха украсени с пъстроцветни картини на постмодернисти. Четирите мощни дизелови двигателя можеха да пренесат яхтата през Атлантическия океан за по-малко от шест дни. Съдът бе оборудван с най-новите навигационни и комуникационни системи и с играчките и високотехнологичните си джаджи можеше да удовлетвори капризите и на най-разглезените и изтънчени гости. Хейзъл набра номера на мостика. Отговориха преди второто позвъняване.

— „Влюбеният делфин“. Мостик.

Тя разпозна калифорнийския акцент.

— Господин Джетсън?

Той бе помощник-капитанът и тонът му веднага се изпълни с почтителност, когато осъзна с кого разговаря.

— Добър вечер, госпожо Банок.

— Капитан Франклин да е наоколо?

— Разбира се, госпожо Банок. Точно до мен е. Давам ви го.

Джак Франклин я поздрави.

— Всичко наред ли е, капитане? — направо го попита Хейзъл.

— Съвсем наред, госпожо Банок — увери я той.

— Какво е местоположението ви?

Франклин й даде координатите от сателитния екран и побърза да ги преведе на по-разбираем език.

— Намираме се на сто четирийсет и шест морски мили югоизточно от Мадагаскар и държим курс към остров Мае на Сейшелите. Очакваме да пристигнем в четвъртък по обед.

— Наистина се движите добре, капитан Франклин — отбеляза Хейзъл. — Дъщеря ми при вас на мостика ли е?

— Боя се, че не, госпожо Банок. Доколкото разбрах, госпожица Банок се е оттеглила по-рано и е поръчала да й сервират вечерята във вашия апартамент. Извинете, имах предвид в нейния апартамент.

Дъщерята имаше разрешението да използва апартамента на собственика, когато госпожа Банок не беше на борда. Франклин винаги бе смятал, че маслените картини на Гоген и Моне и полилеят на Лалик излишно се похабяват за разюзданата тийнейджърка, която се смяташе за не по-малко важна от знаменитата си родителка. Той обаче много добре си даваше сметка, че не бива дори да намеква за недостатъците на детето пред майка му. Красивата, но неприятна малка кучка беше единственото, по което Хейзъл Банок беше направо луда.

— Моля, свържете ме с нея — каза Хейзъл.

— Разбира се, госпожо Банок.

Тя го чу да говори с радиста. Връзката прекъсна и отново прозвуча сигнал свободно. Хейзъл изчака дванайсет позвънявания, преди да благоволят да вдигнат слушалката. После чу гласа на дъщеря си:

— Кой е? Наредих да не ме безпокоят.

— Кайла, миличка!

— О, мамо, така се радвам да те чуя. Цял ден чакам да ми се обадиш. Започнах да си мисля, че вече не ме обичаш.

Радостта й бе очевидна и сърцето на Хейзъл се изпълни с майчина радост.

— Бях ужасно заета, скъпа. Толкова много неща стават тук.

Кайла — чистата; името, което бе избрала за дъщеря си, беше толкова подходящо. Мислено си представи лицето на момичето. На Хейзъл винаги й се бе струвало, че кожата на Кайла е като полупрозрачен нефрит, под който пулсира млада, свежа кръв. Очите й бяха по-светли, по-ефирно сини от тези на Хейзъл. В тях сякаш сияеше чистота на ума и духа. На деветнайсет години, тя бе на границата на женствеността, но все още недокосната, девствена, съвършена. Очите на Хейзъл се напълниха със сълзи, когато вълната на любовта я заля. Това дете бе най-важното нещо в живота й, именно заради него правеше всички тези жертви и усилия.

— Моята мила майчица. Все на една и съща скорост. Газ до дупка!

Кайла се разсмя сладко и бавно се изтърколи от мъжката фигура в леглото под нея. Голите им кореми бяха залепнали от потта и се разделиха с мляскаща неохота. Тя усети как пенисът му се изхлузва от нея, последван от топлия изблик на собствената й вагинална течност. Чувстваше се празна без присъствието му дълбоко в нея.

— Кажи ми какво прави днес — настоя Хейзъл. — Учи ли?

Това беше причината да остави детето си на „Делфин“. Кайла завърши семестъра с ужасни оценки. Професорът й беше заплашил, че без значително подобрение в края на годината ще отпадне. Засега единствено щедрите дарения на майка й за университета спасяваха Кайла от тази участ.

— Трябва да призная, че днес бях адски мързелива, мамо. Станах чак в девет и половина сутринта — каза тя и се усмихна, а в невинните й сини очи проблесна искра.

„Чак след като Роже ми докара два страхотни оргазма“ — мислено добави тя. Седна сред белите чаршафи и се примъкна към прекрасното му гладко и мускулесто тяло. Кожата му лъщеше от пот като разтопен шоколад. Двамата все още се докосваха и тя вдигна колене до брадичката си и леко се обърна, за да може той да вижда гнездото фини руси косъмчета между бедрата й. Роже се пресегна, разтвори нежно краката й и тя потръпна, когато той докосна подутите устни на вулвата й и показалецът му намери розовата пъпка между тях. Хвана слушалката с лявата си ръка, а с дясната посегна към пениса му. Все още беше напълно възбуден. Кайла беше започнала да мисли за него като за отделно същество със своя собствена жизнена сила. Дори си имаше галено име за него. Блейзи, господарят на магьосника Мерлин. Блейзи я бе омагьосал. Беше се опънал в цялата си великолепна дължина, твърд и блестящ от собствените й сокове, с които го беше помазала. Обхвана го с палец и показалец и започна да го дои с бавни сладострастни движения.

— Миличка, нали ми обеща да се посветиш на ученето. Умно момиче си и зная, че със съвсем малко усилия можеш да се представиш много по-добре.

— Днес беше изключение, мамо. През цялото останало време работих много усилено. Днес ми започна цикълът. Коремът ме болеше ужасно.

— Ох, горкичката Кайла. По-добре ли си вече?

— Да, мамо. Много по-добре. Утре ще бъда на линия.

— Иска ми се да бях до теб. Оставих те в Кейптаун едва преди седмица, но ми се струва като цяла вечност — каза Хейзъл. — Страшно ми липсваш, миличка.

— И ти на мен, мамо — увери я Кайла. По-нататък не й се наложи да отговаря, тъй като майка й започна да разправя за управлението на противните й нефтени находища и за проблемите си с мърлявите грубияни, които ги управляваха от нейно име. От време на време Кайла издаваше по някакъв съчувствен звук, като изучаваше съсредоточено Блейзи. Той беше обрязан. Другите преди него си имаха размъкната кожена качулка на края. Едва след срещата с Роже тя започна да осъзнава колко бяха грозни в сравнение с този прекрасен ствол от плът, който държеше с благоговение между палеца и показалеца си. Блейзи бе тъмен, синкаво-черен, гладък и лъскав като цев на пушка. Бистра капка набъбна бавно от цепката на главичката му и затрептя като роса. Гледката беше толкова вълнуваща, че тя потръпна от възторг и безупречната кожа на ръцете й настръхна. Бързо наведе глава над Блейзи и пое капчицата с върха на езика си. Наслади се на вкуса му. Искаше повече, много повече. Започна да го масажира по-настойчиво, дългите й деликатни пръсти полетяха нагоре-надолу по ствола като совалка в тъкачен стан. Роже повдигна бедра към нея. Тя видя как мускулите на корема му се стягат. Усещаше как Блейзи се издува, твърд и дебел като дръжката на тенис ракета в ръката й. Лицето на Роже се изкриви. Той отметна назад прекрасната си черна глава и устата му се отвори. Кайла видя, че всеки момент ще изстене или извика. Бързо пусна пениса му и запуши устата му с длан, но в същото време се наведе напред и пое колкото можеше повече от Блейзи в устата си. Не успя да се справи и с половината от дължината му, набъбналата му глава опря в гърлото й и я задави. Тя обаче се беше научила да контролира това. Рискува и махна ръката си от устата му. Искаше да почувства натрупването на семето дълбоко в него. Плъзна ръка между бедрата му и обхвана основата на скротума. Без да престава да смуче и да движи глава нагоре-надолу, усети как еякулацията започва, как пулсира в ръката й, как тестисите му се прибират рязко навътре.

Макар да беше подготвена, силата и количеството я изненадваха всеки път. Тя изпъшка и загълта колкото се може по-бързо, но не можа да поеме всичко и излишъкът преля и се стече по брадичката й. Искаше да го изсмуче до последната капка. Продължи да го пие и въпреки волята си тихо застена. Гласът на майка й я изтръгна от унеса на екстаза.

— Кайла! Какво става? Добре ли си? Какво става? Отговори ми!

Кайла беше пуснала слушалката и сега тя грачеше на леглото до нея.

Веднага я грабна и се взе в ръце.

— О! Цялата се полях с кафето. Беше горещо и доста ме стресна.

Разсмя се задъхано.

— Надявам се, че не си се попарила.

— О, не! Но чаршафите не стават за нищо — каза Кайла и прокара пръсти през хлъзгавите капчици по копринената завивка. Още бяха топли от тялото му. Тя избърса пръсти в гърдите му и той й се ухили. Помисли си, че никога не е виждала по-прекрасен мъж. Майка й смени темата и започна да говори за неотдавнашното си посещение в Кейптаун, където „Делфин“ бе акостирал за две седмици. Бабата на Кайла живееше във великолепно старо имение сред лозя недалеч от града, проектирано от Хърбърт Бейкър. Хейзъл го беше купила с идеята един ден в далечното бъдеще да се установи там. Междувременно то служеше като идеален дом на любимата й майка, която бе спестявала всяка стотинка, за да позволи на дъщеря си да обикаля големите тенис турнири по света. Сега старата дама имаше великолепна къща със слуги и униформен шофьор, който всяка събота я караше до града с луксозен „Мерцедес Майбах“, за да пазарува и да пие чай с дружките си.

Роже стана от леглото, направи знак на Кайла и тръгна гол към банята. Мускулестият му задник се поклащаше съблазнително. Кайла скочи и го последва, притиснала слушалката към ухото си. Роже застана пред чинията, а тя се облегна на преградата до него и загледа като хипнотизирана.

Беше се запознала с него в Париж, където изучаваше работите на френските импресионисти в Университета за изящни изкуства. Знаеше, че майка й никога не би одобрила тази връзка. Тя беше либерална само на думи и сигурно никога не би вкарала в леглото си мъж, чиято кожа е по-тъмна от вътрешната страна на кората на портокал. Кайла обаче от самото начало бе омагьосана от екзотичния вид на Роже — лъскавата синкава патина на кожата, фините нилски черти и интригуващия акцент. А и разказите на по-опитните й приятелки я бяха заинтригували, описваха с големи подробности колко много по-надарени са тъмнокожите от представителите на другите раси. Живо си спомняше ужаса, когато за пръв път видя царствената възбуда на Роже. Струваше й се невъзможно да го поеме целия в себе си. Задачата обаче не се оказа чак толкова трудна. Изкиска се при спомена.

— На какво се смееш, миличка? — попита майка й.

— Току-що си спомних историята на баба за дивия павиан, който се намърдал в кухнята й.

— Баба може да бъде много смешна — съгласи се майка й и продължи да говори за предстоящата среща на остров Десетте левги на Сейшелите.

Хейзъл притежаваше цялото парче суша с площ седем квадратни километра и грамадното крайбрежно бунгало, където планираше да прекара коледните празници със семейството, както правеше всяка година. Щеше да прати самолет до Кейптаун за майка си и чичо си Джон. Кайла пропъди тази мисъл. Не искаше да й напомнят за неизбежната раздяла с Роже. Пресегна се, хвана здраво Блейзи и поведе притежателя му обратно към леглото. Майка й най-сетне привърши разговора.

— А сега трябва да тръгвам, миличка. Утре ставам много рано. Ще ти се обадя по същото време. Обичам те, мъничката ми.

— И аз те обичам безброй пъти плюс един път отгоре, мамо.

Кайла знаеше какво въздействие имат подобни бебешки приказки върху майка й. Прекъсна връзката и метна телефона на стария копринен килим до леглото. Целуна Роже, пъхна език в устата му и го придърпа обратно в леглото.

— Искам да останеш тази нощ с мен — каза му тя с нетърпящ възражения тон.

— Не мога да го направя. Много добре знаеш, Кайла.

— Защо не? — остро попита тя.

— Ако капитанът научи за нас, ще върже котва на шията ми и ще ме хвърли зад борда.

— Я стига глупости. Няма да научи. Въртя Джорджи Порджи на пръста си. Ще ни прикрие. Достатъчно е да му се усмихна и ще направи всичко за мен — каза тя за домакина на яхтата.

— Да, всичко за една твоя усмивка плюс няколко стотачки — премина Роже на родния си френски и се изкиска. — Но той не е капитанът.

Стана и тръгна към униформата си, метната през облегалката на един фотьойл.

— Не можем да си позволим подобен риск. И без това рискуваме предостатъчно. Ще дойда при теб утре по същото време. Остави вратата отключена.

— Заповядвам ти да останеш — повиши тон Кайла. Тя също говореше френски, но на доста по-елементарно ниво.

Роже се ухили вбесяващо.

— Не можеш да ми заповядаш каквото и да било. Не ти си капитанът на този кораб.

Докато отговаряше, той закопчаваше месинговите копчета на бялата куртка на униформата си на стюард.

Капитан Франклин беше прав. Кайла не даваше пет пари за френските, нито пък за каквито и да било други импресионисти. Беше постъпила в Университета за изящни изкуства в Париж единствено по настояване на майка си. Хейзъл беше луда по картини с водни лилии и полуголи таитянски момичета; една такава висеше срещу леглото й, дело на болен от сифилис, пристрастен към пушенето на опиум и алкохолизиран французин. Беше й хрумнала шантавата идея да направи от дъщеря си търговец на произведения на изкуството след дипломирането й, докато самата Кайла се интересуваше единствено от коне. Но нямаше смисъл да се спори с мама, защото мама винаги успяваше да наложи своето.

— Ти ми принадлежиш — каза тя на Роже. — И ще правиш каквото ти казвам.

С черната си карта на „Америкън Експрес“ беше платила самолетния му билет за първа класа от Лондон до Кейптаун и го бе уредила да постъпи като стюард на кораба, като подкупи Джорджи Порджи с целувка по бузата и няколко зелени банкноти. Притежаваше Роже по начина, по който притежаваше спортното си „Бугати Вейрон“ и конете си, които бяха истинската любов на живота й.

— Ще дойда утре вечер по същото време — пусна й той отново онази вбесяваща усмивка и се измъкна навън, затваряйки тихо след себе си.

— И ще намериш проклетата врата заключена! — изкрещя тя след него, грабна телефона и го запрати с все сили по сияещото голо момиче на Гоген. Слушалката отскочи от опънатото платно и падна на пода. Кайла се хвърли обратно в леглото и зарида във възглавницата от ярост и безсилие. Най-силно желаеше Роже, когато той отказваше да й се подчинява.