Целувката на гепарда

* * *

В двореца на хълма над Оазиса на чудото група мъже пиеха кафе от малки сребърни чашки и разговаряха тихо и сериозно. Бяха се настанили в кръг около маса, инкрустирана със слонова кост и седеф. Единственото нещо на масата беше сребърният кафеник. В стаята нямаше никакви пособия за писане. Нищо не се записваше. Всички решения се обявяваха лично от шейх хан Типоо Тип и се запомняха от слушателите.

— Ето и моето решение.

Говореше с дълбок премерен тон, който използваше за всички важни дела.

— Внукът ми Адам ще отправи първото искане за откуп. Погледна към седящия на копринената възглавница

Адам, който се поклони и опря чело в пода.

— Слушам и изпълнявам — промълви той.

— Размерът на откупа ще бъде толкова голям, че дори в отвратителната и проклета земя на Великия сатана няма да има толкова богат човек, който да може да го плати — замислено продължи шейх хан. Когато се усмихна, очите му изчезнаха зад набръчканите клепачи. — Никакви пари не могат да уредят кръвната вражда, която имам с онзи Крос. Кръвта може да се изкупи единствено с кръв.

Всички отпиха мълчаливо от сребърните чашки и зачакаха шейха да продължи.

— Онзи коварен неверник уби трима от синовете ми — вдигна изкривен от артрита пръст. — Първият беше мой син и баща на внука ми, Саладин Гамел.

Адам отново се поклони и шейх ханът продължи:

— Той бе истински воин на Аллах. Крос го застреля на една улица в Багдад преди седем години.

— Нека Аллах го приеме в райските си градини — промърмориха другите мъже от кръга.

— Вторият кръвен дълг е за сина ми Гафур. Той бе изпратен да отмъсти за брат си Саладин, но Крос уби и него, когато атакува платнохода, с който Гафур плаваше към Абу Зара, за да изпълни поставената му от мен задача.

— Нека Аллах го приеме в райските си градини — напевно повториха останалите.

— Третият от синовете ми, който умря от ръката на почитащия Христос неверник, беше Анвар. Изпратих и него на мисия на честта, но Крос го уби.

— Нека Аллах го приеме в райските си градини — за трети път се отзоваха присъстващите.

— Кръвната вражда се превърна в тежко бреме за съвестта ми. Животът на тримата ми чудесни синове бе отнет от онзи отвратителен идолопоклонник, слуга на лъжлив бог. Вече не ми е достатъчно да отнема неговия живот. Един живот не може да плати за три. Трябва да го заловя и да го предам жив на майките и съпругите на мъжете, които е убил. Жените са много умели по тази част. В техните ръце и с острите им ножове той ще издържи много дни в мъчения, преди да се продъни в търбуха на ада и в лапите на самия Сатана.

— Както заповядаш могъщи хан, така и ще стане — промърмориха останалите.

— Слушаш ли ме, внуко мой? — попита шейх ханът.

Адам отново се поклони дълбоко и благоговейно.

— Слушам, почитаеми дядо.

— Прехвърлям кръвния дълг изцяло върху твоите рамене. Ти трябва да събереш дължимото за двамата си чичовци и за собствения си баща. Да не видиш покой, докато дългът не се изплати.

— Разбрах, дядо. Това е огромно доверие.

— Когато ми доведеш тази невярна свиня на свинете, ще те издигна по-високо от всеки друг в нашето племе. Ще заемеш място в сърцето ми редом с паметта за убития ти баща и чичовците ти. Когато умра, ти ще заемеш мястото ми начело на клана.

— Приемам това като свой свещен дълг, дядо. Ще доведа мъжа и жената, за да изпитат гнева на твоето правосъдие, както ми заповяда.