Целувката на гепарда

* * *

Разрушителят „Манила Бей“ пресрещна флотилията на трийсет морски мили извън териториални води. Гласът на капитан Ендрю Робинс бе изпълнен с изумление, когато се обади по радиото:

— „Златната гъска“, тук е „Манила Бей“. Капитан Стамфорд там ли е?

— Здрасти, Анди, обажда се Сирил Стамфорд.

— Радвам се да ви чуя отново, сър. Получихме съобщения за някакви неприятности в Аденския залив. По-конкретно, на едно място на име Ганданга.

— Разказвай, Анди! За какво става дума?

— Добре, сър, особено щом не сте пострадали вие. Малко се безпокоях за вас.

Последва пауза.

— Виждам, че си имате компания.

— Адски шантава работа, Анди. Тези приятели направо ми се лепнаха. Изглеждат като изгубени.

— Колко са на брой, сър?

— Деветнайсет при последното преброяване.

— Имам заповед да оказвам съдействие на всеки кораб, излязъл от Аденския залив и нуждаещ се от помощ.

— В такъв случай ги предавам на теб, Анди, а аз продължавам по пътя си.

— При предишната ни среща не казахте ли, че пътувате към Джеда в Саудитска Арабия, капитан Стамфорд?

— Промяна в плана, Анди. Собствениците така и не могат да решат къде да ме пратят. Сега трябва да заобиколя нос Добра надежда.

— Изглежда, че слуховете за неприятности в Ганданга са преувеличени. Последните сателитни данни показват, че заливът е съвсем пуст.

— Което за пореден път ни доказва, че не бива да вярваме на всичко чуто, Анди.

— Да запишем ли точка за момчето ви Боби?

— Бог да те благослови, Анди Робинс!

— Спокойно море и попътен вятър, чичо Сирил!