Целувката на гепарда

* * *

Чичото на Адам Камал Типоо Тип стоеше в кабината на щурвала на пленения 33-метров тайвански траулер и гледаше как хеликоптерът му се носи над гребените на вълните на връщане от разузнаване. Обърна носа на кораба срещу лекия бриз, за да улесни кацането. Мачтата и по-голямата част от надстройката бяха демонтирани, за да се улесни използването на хеликоптера и да се затруднят радарите на другите кораби. Пред кабината на щурвала имаше дървена платформа за кацане. Бяха избрали този материал, за да намалят радиоехото. Хеликоптерът увисна и се спусна върху нея леко като перце. Екипажът изтича с въжета да застопори машината.

Камал кимна одобрително. Пилотът беше иранец, обучен от военновъздушните сили на страната и пламенен боец на джихада срещу неверниците. Веднага след като хеликоптерът беше привързан, той изключи двигателя и скочи на палубата. Забърза към кабината, като сваляше очилата и шала, скриващ половината му лице.

— Слава и благодарности на Аллах и възвишения му Пророк — поздрави той.

— Слава и поклонение пред тях — отвърна Камал. — Какви новини носиш, братко мой Мустафа?

— Неверникът е доставен в ръцете ти. Корабът е само на сто осемдесет и пет километра пред нас и приближава със скорост над двайсет възела.

— Сигурен ли си, че това е корабът, който търсим?

— Във всички морета не може да има друг като него. По-голям е от планина и името му е изписано на носа и кърмата. Той е „Златната гъска“. Слава на Аллах, неговия Пророк и всичките му светци.

— Слава и поклон пред Аллах! Кажи ми какво видя.

— На мостика видях трима души, а на предната палуба имаше мъж и жена. Жената е с жълта коса и не беше млада. Косата и лицето й бяха непокрити.

— Слава на Аллах! Това е курвата Банок! Ами мъжът?

— Висок и с тъмна коса. Открито галеше жената по най-непристоен и безсрамен начин.

— Това е убиецът Хектор Крос! Този път той няма да избегне праведния ни гняв.

Мустафа продължи с описание на самия кораб и възможните му слаби точки, като не пропусна да спомене за въжената стълба и седалката, висящи удобно през борда.

— Трябва незабавно да уведомя шейха за невероятно добрия ни късмет — каза Камал и се обърна към електронните уреди в дъното на кабината.

Включи сателитния телефон. Имаше забавяне, тъй като сигналът се предаваше нагоре, но най-сетне чу гласа на племенника си:

— С кого говоря?

— С Камал. Поздрави и Аллах да те благослови, могъщи владетелю!

— И ти да си благословен, почитаеми чичо — отвърна Адам.

— Открихме онова, което търсехме, любими господарю. Идва в ръцете ти заедно с мъжа, който уби и твоя баща, и моя.

— Откъде си сигурен, че свинята Крос е на борда на кораба? — настоятелно попита Адам.

— Мустафа го е видял на палубата с курвата му, слава на Аллах.

— Слава на Аллах и на неговия пророк. Но дали няма грешка? Наистина ли жената е Банок? Сигурен ли си?

— Сигурен съм, господарю. Главата й била непокрита. Косата й била жълта. Тя е! Корабът е натоварен и гази ниско във водата. Товарът струва почти колкото самия съд. Глупавите моряци неверници са оставили въжени линии да висят през борда. Лесно ще бъде да го превземем, мой възвишен и любим племеннико и шейх.

— Ако наистина е така, ще направиш и двама ни много богати, чичо. Кога ще стигнеш плячката си?

— Танкерът плава право към нас със скорост двайсет възела. Ако е рекъл Аллах, ще се срещнем след по-малко от пет часа. До утре сутринта корабът и цялото му съдържание ще бъде в ръцете ти. Кръвният дълг най-сетне ще бъде изплатен напълно. И аз като теб скърбя за загубата на баща ми и твоя дядо.

— Нека Аллах и неговият пророк Мохамед благословят делото ни, почитаеми чичо. Погрижи се невярното куче Крос и неговата курва да ми бъдат доведени живи. Искам да говоря с тях, преди да умрат.