Целувката на гепарда

* * *

Беше събота вечер и клубът бе пълен, всяко място на бара и всяка маса в ресторанта бяха заети. Хейзъл познаваше всички. До нея Хектор се движеше с лекота през множеството, очароваше дами от всяка възраст и впечатляваше мъжете с откровените си маниери и открития начин на говорене. Двамата с Хейзъл не бяха танцували досега, но бяха родени атлети и си паснаха без никакви усилия. Повечето гости не сваляха поглед от тях, докато се носеха по дансинга.

Малко преди полунощ тя изведе Хектор на терасата.

— Скъпи, Кайла не е танцувала цялата вечер. Някои от най-добрите момчета в щата са тук. Не погледна нито едно. Аз трябва да поговоря със Сара Лонгуърт. Ще бъдеш ли така добър да изведеш Кайла на дансинга? Опитай се да я накараш да се позабавлява.

— Добре, ще видя какво мога да направя.

Момичето прие с готовност поканата му за танц.

— Благодаря, че отново ми спасяваш живота, Хек. Направо се скапвах от скука.

Щом излязоха на дансинга, той откри, че тя има гъвкавостта и леката стъпка на майка си, но все още бе толкова слаба, че костите на ключиците й изпъкваха и той напипваше ребрата й под роклята на Том Форд. Дори професионално сложеният грим не можеше да скрие бледността й. Дълбоко в красивите й очи все още се виждаха сините отсенки на болката.

— Тук виждам доста приятни момчета. Забелязах, че някои се опитаха да те поканят на танц, но безуспешно. Какво има? — попита я той.

— Приключих с момчетата. С изключение на теб, естествено. Между нас казано, сериозно се замислям да стана лесбийка, само дето не знам как се започва.

— Не търси съвети от мен в тази насока — разсмя се той. — Изглежда забавно, но никога не съм го опитвал.

— Тази идея не те ли шокира? Надявах се да е така.

— Зная, че си се надявала на това. Но не се получи. Вече започвам да опознавам порочната ти душица.

— Тогава да оставим темата за сексуалната ми ориентация, а? Знаеш ли, че мама обеща да ни заведе в ранчото в Колорадо за уикенда?

— Очаквам го с нетърпение.

— Сигурна съм, че там страшно ще ти хареса. Имаме коне на пасищата, лосове и мечки в гората и огромни пъстърви в езерото. Разбира се, най-хубавото е, че и тате е там.

Говореше за баща си така, сякаш още бе жив. Хектор не беше уверен дали това е здравословно, така че не поде темата.

— Разкажи ми за ловенето на пъстърва. Хващате я и я пускате, нали?

— Мили боже, не! — шокирана беше Кайла. — Ядем я. Двете с мама сме истински риболовци.

— Но ги ловите на муха, нали?

— Разбира се, да не си мислиш, че сме пълни варвари. Аз съм шампионът по замятане в семейството. Ами ти? Можеш ли да мяташ въдица?

— Нямам представа — призна Хектор. — Ще трябва да ми дадеш малко уроци.