Целувката на гепарда

* * *

По време на полета до летището в Стийм Боут Спрингс се отклониха, за да прелетят над ранчото Банок. И тримата се скупчиха на един прозорец, за да разгледат великолепната пустош със заснежени планини, зелени гори, искрящи реки и езера. Хейзъл посочи границите.

— Площта е хиляда и осемстотин хектара. Онова е езерото Китара. Виждаш, че дължи името си на очертанията си. Цялото е на наша територия, а онова в горния край на китарата е имението.

Приличаше на голяма разхвърляна постройка с червени керемиди и множество скатове и подпори. От него стърчаха многобройни каменни комини, 6 т повечето от които се виеше дим. На широкия дървен кей имаше привързани половин дузина лодки, а покрай гората бяха наредени конюшни.

— Виж там, Хек, на върха на хълма Спайглас — посочи развълнувано Кайла блестящата постройка от бял мрамор, кацнала на челото на надвисналия над имението хълм. Двойната й порта се охраняваше от коринтски колони, поддържащи неокласическия покрив. — Това е мавзолеят на татко. Не е ли великолепен? Надявам се един ден да бъда погребана до него.

— Не бъди така мрачна, скъпа — сгълча я Хейзъл. — Денят е прекалено хубав, а ти си твърде млада и красива, за да си мислиш за смъртта.

Когато кацнаха, икономът на ранчото Дики Мънроу ги очакваше на летището с шевролет, способен да побере целия багаж на жените. Денят преваляше, когато стигнаха ранчото. Разполагаха само с час до залеза, за да изтичат до кея с въдиците. Дики беше пуснал стръв във водата и накъдето и да погледнеха, виждаха едри пъстърви.

— Като почетен гост можеш да хвърляш пръв, Хек — каза Кайла и го удостои с кокетен лек реверанс.

Хектор застана на ръба, освободи трийсет метра корда от макарата и я запрати на кълбо над водата, където тя се разви равномерно. Мухата кацна като водомерка на повърхността, но остана там само няколко секунди, след което нещо развълнува водата отдолу и пръчката се изви, когато четири и половина килограмовата пъстърва се замята на повърхността.

— Господи! Господи! — завика Хектор. — Май нещо се закачи на куката! Как да го сваля, Кай?

— Трябва поне от време на време да казваш истината. Наистина ти повярвах, когато каза, че нямаш представа от риболов — тъжно поклати глава Кайла.

В пет и половина на следващата сутрин тя заблъска по вратата на спалнята им и завика през ключалката.

— Ставайте, мързеливци такива. Водя ви на езда преди закуска. Чакам ви при конюшните след двайсет минути. Не закъснявайте.

Хейзъл изстена, седна в голямото легло и тръсна глава, за да отметне кичур коса от лицето си.

— Ама че ужасно дете? Защо не я заведеш при езерото да я удавиш?

До нея Хектор се претърколи на гръб, прозя се и разтърка сънените си очи.

— Много лека смърт за всеки малък варварин, посегнал на светостта на Татковината.

Кайла вече беше яхнала златистия си жребец, когато четирийсет минути по-късно Хектор и Хейзъл тръгнаха по пътеката към конюшните. Водеше коня през трасето със скокове на основната поляна. Макар да изглеждаше много дребна на гърба на едрото животно, тя си пасваше така добре с него, че кон и ездач изглеждаха като едно същество. Изражението й бе възторжено, беше овладяна от осезаем екстаз. Ръцете й боравеха бързо и уверено с поводите. Измъченото й тяло отново изглеждаше здраво.

— Напълно е променена — прошепна Хектор. — Виж я само, Хейзъл. Това ще бъде нейното избавление.

— Сега си давам сметка, че съм била сляпа. А ето че за първи път я виждам през твоите очи — тихо отвърна Хейзъл. — Имах своя представа какво е добро за нея и се опитвах да я натикам в калъп, който не й прилягаше.

Точно тогава Кайла погледна към тях.

— О, най-сетне изпълзяхте от леглото — извика им тя. — Дики е оседлал конете ви. Да вървим!

Препуснаха заедно около езерото.

— Доста добре седиш на седлото, но не те бива толкова, колкото с въдицата — каза Кайла на Хектор. — Къде си научил всички тези неща?

— Израснах в малко ранчо за говеда в Кения. Вършехме цялата си работа с коне и имахме поток с пъстърва в планините.

Продължиха в галоп по пътеката край гората, като подплашиха едър лос и го накараха да побегне уплашено нагоре по склона.

— Хек, ще те заведа да се запознаеш с татко — извика му Кайла.

Без да изчака протестите на майка си, тя ги поведе в галоп по стръмната виеща се пътека. Гората свърши внезапно. Мавзолеят се издигаше пред тях на самия връх, мраморните му стени проблясваха под лъчите на току-що изгрялото слънце. Беше по-малък, отколкото бе преценил Хектор от въздуха, но елегантните му линии го правеха величествен и внушителен. Пред високата двойна врата ги очакваше възрастен чернокож мъж с блестяща сребърна коса. Той пристъпи напред да поздрави Хейзъл и Кайла и задържа главите на конете, докато те слизаха от тях.

— Това е Том. Стар член на семейството — каза Хейзъл на Хектор. — Беше шофьор на Хенри, но сега пази гробницата му. Виж колко хубаво поддържа всичко.

Грейнал от комплимента, Том отвори вратите и Кайла ги хвана за ръце и ги въведе в залата. Подът беше покрит с шахматно подредени черни и бели мраморни плочи. В центъра се издигаше мраморна платформа, върху която имаше огромен саркофаг от червен гранит. Хектор моментално забеляза, че е копие на саркофага на Наполеон Бонапарт в Дома на инвалидите в Париж. Хейзъл пристъпи напред и коленичи на възглавничките от синьо кадифе, поставени от Том в подножието на саркофага. Сведе леко глава. Кайла и Хектор чакаха до вратата, докато тя вдигна глава и се изправи. След това Кайла изтича напред и се покатери върху капака на саркофага. Разпери ръце върху него и целуна полирания гранит.

— Здравей, татко. Толкова ми липсваше.

Надигна се и седна по турски върху саркофага. Направи знак на Хектор да отиде при нея.

— Татко, доведох ти гост — каза тя. — Това е Хек. Той е онзи, за когото ти казах, че ми спаси живота. Зная, че ще се харесате. Кажи здрасти на татко ми, Хек!

Без да се смути, Хектор пристъпи напред и постави ръка върху саркофага.

— Здравей, Хенри. Срещали сме се и преди, както сигурно си спомняш. Подписа договор с фирмата ми „Кросбоу“. Ще се грижа за твоите момичета, както правеше ти, докато беше тук с тях.

— Толкова мило от твоя страна, Хек — сериозно рече Кайла. — Точно това би искал да чуе татко.

Останаха в гробницата близо час. Том донесе букети свежо откъснати цветя и момичетата му помогнаха да ги подреди в сребърните вази около саркофага. Накрая Кайла и майка й се сбогуваха с Хенри Банок и Кайла му обеща да се върне скоро. След това излязоха навън на ливадата. Някаква сянка мина над тях и тримата инстинктивно погледнаха нагоре. Ниско над главите им прелетя синя гъска. Вятърът шепнеше тихо в големите й криле, които биеха въздуха. Птицата изкряка веднъж, а Кайла затанцува и й замаха.

— Това е татко! Той те харесва. Дошъл е да те приветства с добре дошъл в семейството.

Когато гъската се превърна в далечно петънце на фона на облаците, Хейзъл обясни:

— В семейството наричахме Хенри Гъската. В продължение на двайсет години той бе президент на ловен клуб „Тексаска гъска“. Именно оттам Кайла заимства идеята. Имам обаче странното чувство, че може би е права. Тази птица може наистина да е сянката на Хенри, дошла да ни види.

Отидоха до каменната пейка насред поляната, от която се разкриваше изглед надолу към езерото и имението. Седяха тихо, замислено, трогнати от всичко, което бяха изживели заедно. Накрая Кайла наруши мълчанието:

— Мамо, може би моментът не е най-подходящ за този разговор, но не мисля, че някога ще има подходящо време. Затова просто ще го изтърся и ще се надявам на най-доброто.

Тя пое дълбоко дъх.

— Няма да се върна в Университета за изящни изкуства. Положих големи усилия, но изучаването на изкуството така и не ми допадна и не се представих добре, нали?

Не изчака отговор и добави бързо:

— А и след всичко, което ми се случи в онзи град, ненавиждам Париж.

Хектор усети дълбокото разочарование на Хейзъл и стисна ръката й.

След момент тя погледна дъщеря си и се усмихна.

— Животът си е твой, миличка. Зная, че се намесвах и съжалявам. Просто ми кажи с какво искаш да се занимаваш и ще направя всичко по силите си, за да ти помогна.

— Вече подадох документи в колежа по ветеринарна медицина към Университета на Колорадо и смятам по-късно да специализирам големи животни.

— Коне? — предположи Хектор.

— Че какво друго? — разсмя се Кайла.

Хейзъл обаче не се разсмя с нея.

— Вече си подала документи и са те приели — каза тя.

Изглеждаше потресена. Хектор никога не я беше виждал така неподготвена. Стисна отново ръката й, когато тя отвори уста да протестира. Хейзъл премълча. За момент изглеждаше отчаяна и съкрушена, но накрая се взе в ръце и се усмихна несигурно.

— Добре, скъпа. Щом вече са те приели, най-добре в понеделник да отлетим за Денвър.

— Мамо, нали няма да се срещаш с декана?

— Разбира се, че ще се срещна.

— Но това е за мен, това си е моя работа. Вече не съм малко дете. Сигурно за първи път в живота си правя това, което искам. Не разбираш ли?

Двете жени впериха поглед една в друга. Хектор разбираше, че положението е взривоопасно и че всеки момент може да прехвръкнат искри. Изкашля се тихо и те се обърнаха към него.

— Кажи й, Хек. Тя не разбира — каза Кайла.

— Естествено, че разбира, Кай. Майка ти е най-прозорливото човешко същество, което съм срещал, било то мъж или жена. Тя знае какво е да се бориш сама, тъй като на твоите години го е правила. Оставила е всичко, за да следва мечтата си, както искаш да направиш ти сега. Тя знае, Кай. Повярвай ми, знае много добре.

Двете жени видимо се успокоиха. Хектор ги остави да си помислят известно време.

— Ти си тази, която взема решението, Кай — продължи меко той. — И си адски права, вече не си малко дете. Майка ти го знае и ти предлага пълната си подкрепа. Не можеш да бъдеш така жестока да я изключваш напълно от живота си, нали?

Кайла го погледна абсолютно смаяно. Тя скочи и се хвърли към Хейзъл.

— Скъпа майко, изобщо не исках това! — каза тя и заплака. — Беше толкова грубо от моя страна. Ти винаги си била в центъра на живота ми.

— Благодаря, скъпа дъще — задавено отвърна Хейзъл и двете се прегърнаха яростно и се разридаха.

„Е, поне вече не са „мама“ и „дете“ — помисли си Хектор, като се мъчеше да не се ухили пред тях. — Май сме в началото на нещо ново“.

Те бяха забравили за съществуването му. Той стана и ги остави. Отиде при чакащите на коневръза коне. Облегна се на рамото на жребеца и потупа шията му. Рядко му се бе случвало да изпитва такова задоволство от себе си. Двете жени го последваха половин час по-късно и дойдоха хванати за ръце.

— В понеделник сутрин отиваме в Денвър да посетим новия ми колеж и да се срещнем с декана — щастливо обяви Кайла. — И ти идваш, Хек!

Тя изтича до коня си и скочи на седлото. Препусна надолу по горската пътека, надавайки пронизителни каубойски викове.

Хейзъл приближи Хектор и го погледна в очите.

— Ти си един проклет гений, но подозирам, че си наясно с този факт — тихо рече тя.

— Принуден съм да призная, че и на мен ми е минавала подобна мисъл — отвърна той и тя го целуна.