Целувката на гепарда

* * *

През целия остатък от деня караха на изток. Пътуването бе тежко. На три пъти Хектор откриваше, че са попаднали в задънена улица сред плетеницата дерета и трябваше да се връща километри назад и да търси друг път. Когато се стъмни, той не посмя да включи фаровете от страх да не се издадат на евентуалните преследвачи. Наложи се да изчакат изгрева на луната, за да продължат опипом на изток.

Намираха се на около трийсет километра от Аденския залив по преценката на Хектор, когато късметът им сякаш рязко се промени към добро. Стигнаха солена равнина, чиято повърхност се простираше чак до хоризонта, гладка и сияеща на лунната светлина. Когато излезе на нея, Хектор успя да превключи на четвърта скорост за първи път от отмъкването на мерцедеса. Понесоха се с шейсет километра в час към огромния сребърен диск на луната, увиснал в небето пред тях. Бяха изминали най-малко петнайсет километра, когато най-неочаквано солената кора под гумите поддаде и затънаха до осите в коварните жълти подвижни пясъци отдолу. Нужни им бяха три часа тежка работа да се освободят, като използваха високия крик, за да повдигнат колелата достатъчно, та да успеят да напъхат сухи храсти под тях. След това заровиха една от резервните гуми, завързана с въже, която да играе ролята на котва, и най-сетне успяха да измъкнат камиона назад от несигурния терен.

Едва по зазоряване на втория ден видяха лазурните води на Аденския залив от ниските хълмове край бреговата линия. Намираха се на Африканския рог с лице почти право на север, към Йемен. В подножието на хълмовете успоредно на морето минаваше еднолентов път. Водата бе плитка и бистра като стъкло и Хектор видя, че кораловият риф образува бариера на стотици метри от брега. Щеше да се наложи да газят далеч навътре, за да се доберат до катера. И през цялото това време щяха да са уязвими.

Докато гледаха, по крайбрежния път мина само един от вездесъщите африкански автобуси, които покриваха всеки километър от мрежата пътища на целия континент. Беше толкова прашен, че боята му изобщо не се виждаше. Купищата багаж на пътниците, в това число кошници с кокошки и вързопи с кокосови орехи, бяха завързани за покрива. Тракането на двигателя, стърженето на скоростите и дрънченето на ламарина и шаси по изровения път стигаха чак до хребета. Не последва никакво друго движение и Хектор не можа да види следа от преследвачи. Той включи сателитния телефон и се обади на Рони Уелс.

— Намираме се недалеч от брега, срещу координатите, които ми даде. Колко навътре в морето си?

— Според картата, на четири цяло и три десети морски мили.

Хектор използва новия си бинокъл да огледа водната шир и незабавно видя групичката малки островчета, тъмни като стадо китове, в приблизително правилната посока и на нужното разстояние.

— Разбрано, Рони! Мисля, че се ориентирах. Искам да пуснеш жълта димка, за да потвърдиш, че гледам в правилната посока.

— Добре, Хек. Момент. Ще ми трябват няколко минути да подготвя ракетата.

Когато излетя, тя остави жълта следа на хоризонта, която почти веднага бе разнесена от вятъра. Следата остана толкова за кратко, че трябваше да се оглеждаш специално, за да я видиш. Хектор знаеше, че това е риск, но трябваше да бъде абсолютно сигурен за позицията на Рони, преди групата му да излезе от прикритието си.

— Разбрано, Рони! Намираш се на петнайсет градуса от нашата позиция. Поеми в тази посока.

— Виждаш ли някакъв трафик около мен, Хек?

— Има няколко малки рибарски лодки наоколо, но всички изглежда са на котва. Различавам също и един голям товарен кораб на хоризонта на няколко мили зад теб. Нищо необичайно.

— Добре, Хек. Тръгвам с пълна газ. Бъдете готови за бързо качване. Не искаме да се мотаем на брега.

— Още едно нещо, което трябва да знаеш, Рони. Имахме предател сред нас. Утман Уадах е вражески агент. Знаеше за срещата ни тук. При най-малкия признак за опасност трябва да прекратиш мисията и да се изнасяш.

— Утман Уадах! Гадна работа, Хек. Знам какво е отношението ти към него.

— Какво беше отношението ми към него, Рони. Минало свършено. Следващия път, когато го видя, ще му светя маслото. Вече направих опит, но другия път няма да има грешки.

— Разбрано! Ще се видим на плажа.