Целувката на гепарда

* * *

Докато се носеха обратно под издигащия се корпус на „Златната гъска“, Хектор застана на кърмата, като се държеше за въжето. Опитваше се да разбере как са се развили събитията, откакто двамата с Тарик бяха тръгнали да преследват Утман. Видя, че формацията от трите амфибии на Сам Хънтър приближава брега при селището. За миг го обзе гняв. По това време трябваше да са стигнали до затворническия лагер зад селището и да са освободили пленниците. Тонът по радиостанцията отразяваше гнева му.

— Сам, на какво си играете, по дяволите? Изоставате от графика близо с час.

— Един от крановете беше повреден от картечен обстрел от брега. Поправката му отне време. Съжалявам, Хектор.

— Добре, а сега си извадете палците от задниците.

Прекъсна връзката и се загледа в амфибиите. Носовете им вече цепеха вълните при брега. Водата кипеше около тях — от бараките над плажа ги обстрелваха с автомати. Люковете на кулите бяха затворени и тежките картечници обсипваха селището с трасиращи куршуми. Снарядите на Дейв Имбис също се включиха в обстрела и започнаха да се пръскат във въздуха над съборетините. Някои покриви от гофрирана ламарина се срутиха и оцелелите пирати се измъкваха от развалините и бягаха към хълмовете. Сачмите ги настигнаха и повечето от тях рухнаха на земята.

Трите амфибии стигнаха брега заедно и излязоха на сушата, стоманените вериги захапаха пясъка и ги понесоха нагоре по склона към селото. Криволичещите улички бяха твърде тесни за огромните бронирани машини и те поеха направо през колибите, като ги изравняваха със земята, след което изчезнаха в посока на лагерите, където държаха пленените моряци.

Когато Хектор и Тарик стигнаха до „Златната гъска“, подемникът, който беше свалил амфибиите, още бе на нивото на водата. Двамата изоставиха лодката и скочиха на платформата. Хектор се обади на оператора по радиостанцията и той ги издигна до палубата, където ги очакваше Пади. Ирландецът изглеждаше силно развълнуван.

— Разказвай какво се случи, Пади — нареди Хектор.

— Погрижихме се за всички пирати, които Камал доведе на борда. Осем са мъртви, сред тях и четиримата, които елиминира на мостика.

Той замълча и рязко пое дъх.

— Както знаеш, Адам и Камал се завряха в помпения сервизен тунел. Настя е с тях. Хейзъл следи движението им по инфрачервените сензори.

Хектор натисна бутона на радиостанцията си.

— Хейзъл, къде са те в момента?

— В секция две, точно зад пресечката на основната тръба за извеждане на газа. Не са помръднали през последните дванайсет минути.

Хектор се намръщи. Сервизният тунел беше най-трудното място за работа на кораба. По-голямата част от тясното клаустрофобично пространство беше заета от стоманени тръби и огромните газови помпи. Шумът на помпите бе оглушителен, вентилация почти нямаше. Долу човек би имал голямо преимущество пред онези, които се опитват да го измъкнат навън. Всички гледаха към Хектор в очакване на заповеди; дори Пади като че ли не можеше да предложи как да действат. Хектор се опита да си представи плана на онази част от кораба.

— Точно така!

Най-сетне бе стигнал до решение.

— Има само два входа в системата и Пади е поставил там стража, нали?

Пади кимна.

— Добре, в такъв случай ще претърсим тунела от двете страни едновременно. Ще се разделим на две групи и ще се опитаме да сгащим Камал и Адам между тях. Тунелите долу са дълги почти километър и половина. Ще бъде адски трудна работа да ги измъкнем навън, освен…

Хектор млъкна и се замисли.

— Освен… — повтори той.

— Освен какво? — не издържа Пади, но Крос не му отговори директно.

— Хайде, бързо след мен. Не трябва да губим никакво време — каза само и се втурна по стълбата нагоре към мостика, вземайки по две стъпала наведнъж. Сирил Стамфорд ги чакаше на поста си.

— Добро утро, капитане — поздрави го Хектор. — Корабът отново ли е изцяло под ваш контрол?

— Определено.

Усмивката на Сирил беше доста крива. Лицето му още бе подуто и украсено с пурпурни и зелени петна там, където Камал го беше налагал с приклад.

— Двигателите работят и вдигнахме едната котва. Готови сме за отплаване по ваша команда.

— Първо трябва да свършим още някои неща, Сирил. Бъди така добър да запознаеш Пади и мен с противопожарните процедури в сервизния тунел.

— Имах странното предчувствие, че ще ме питате това, когато чух, че Камал се е заврял там с шефа си и очарователната дама от Русия — отвърна Сирил. — Елате в картното помещение.

Картното помещение се намираше в дъното на мостика. Хектор знаеше, че там се държат плановете на „Златната гъска“ — в големи чекмеджета под масата. Още с влизането обаче забеляза, че Сирил вече е извадил чертежите на долната палуба. Двамата с Пади се наведоха да ги изучават, докато капитанът обясняваше разположението на осемте отсека, които съставяха помпения сервизен тунел.

— Всеки отсек може да се затвори херметично, нали?

Хектор знаеше отговора, но зададе въпроса заради

Пади.

— Можете също да изключите електрическото захранване заедно с осветлението и вентилацията, прав ли съм?

— Напълно — потвърди Сирил.

— И да управлявате вратите от мостика?

В отговор Сирил посочи през отворената врата.

— Онова там е контролният панел на преградата на десния борд. Над навигационната конзола — каза той.

— Можете ли да контролирате потока на въглероден двуокис?

— Разбира се! — отново кимна Сърил. — Мога да напълня с него отделните части или целия тунел едновременно.

— Въглероден двуокис ли? — не разбра Пади. — Какво, по дяволите…?

— За овладяване на огъня. Задушава пламъците, в същото време е отровен за хората — рязко отвърна Хектор и се обърна към Сирил. — Къде държите противопожарната екипировка?

— На първо ниво. Имаме противопожарни костюми…

— Няма да са ни нужни — прекъсна го Хектор. — Ами кислородни апарати?

— Да! Разполагаме с дихатели „Дрегер“. Четири часа работа в токсична среда.

— Очила за нощно виждане? — продължи да натиска Хектор.

— Вървят стандартно с дихателите. Позволяват да се вижда в пълен мрак или в пушек.

— Колко комплекта има на борда?

— Само два.

— По дяволите! — изруга Хектор. — Значи ще бъдем само аз и ти, Пади.

— Не съм сигурен какво си намислил, Хек, но мътните да го вземат, мога да се оправя и сам, при това с главата надолу.

— Всички сме наясно, че си силно мотивиран, но ще го направим заедно, Пади.

Хектор не изчака повече възражения.

— Добре, Сирил, ето как ще действаме. Аз слизам в тунела през предния люк. Пади ще мине през задния. Той ще остане на позиция веднага щом стигне най-долното ниво. Аз ще вървя назад по тунела. Ти ще пълниш с въглероден двуокис всеки отсек, когато стигна до него. Затваряш херметичните врати след като мина през тях. Хейзъл ще наблюдава развитието на играта от ситуационната зала и през цялото време ще ни държи в течение за точното местоположение на бегълците и заложницата им.

— Толкова съм поласкан, че си спомни за съществуването на Настя. Имаш наистина голямо сърце — саркастично отбеляза Пади. — Тя също ще бъде обгазена там долу. Без никаква защита. Колко време ще оцелее?

— Хейзъл ще ни насочва, така че ще можем много бързо да установим контакт с Настя и да я измъкнем. Ще вземем резервна бутилка кислород за нея.

— Това не отговаря на въпроса ми. С колко време ще разполага, след като се нагълта с газ?

— Четири или пет минути преди да изгуби съзнание — тихо отвърна Хектор.

— И…? — подкани го Пади.

— И осем до дванайсет минути преди смъртта.

— Майната ти, Хектор Крос. Без тия. Остави ме да отида сам. Ще се погрижа за Камал и ще изведа Настя, без да се налага да я обгазявам.

— Съжалявам, Пади. Ще го направим по моя начин — категорично заяви Хектор. — Изгубихме достатъчно време в празни приказки. Да действаме!