Целувката на гепарда

* * *

Един от модулите на електронната система за навигация на върха на мачтата над мостика на „Златната гъска“ имаше връзка със ситуационната зала. Операторът в недрата на кораба можеше да наблюдава радара и глобалната система за позициониране. Намиращите се в залата бяха толкова наясно с движението на кораба, колкото и онези на мостика.

В целия таен отсек цареше напрежение. Хората почти не говореха, а когато го правеха, беше шепнешком. Прекарваха повечето си време в проверка и подготвяне на оборудването — точеха ножове, изпразваха пълнители и ги лъскаха и смазваха, за да няма засечки, чистеха цевите на автоматите си до блясък и нагласяваха спусъците, докато не паснат идеално на изискванията им. Хектор и другарите му бдяха в ситуационната зала и наблюдаваха навигационните дисплеи и картините от камерите.

Винсънт Удуърд все така стоеше заключен в една от по-малките каюти на нивото, на което се намираше апартаментът на собственика. Ръцете му бяха завързани, а на тясната койка седяха двама тежковъоръжени стражи с насочени към него калашници. Други трима стояха на пост пред вратата на каютата. На два пъти през деня Камал слезе от мостика да излее яда си върху Винсънт. Започна с плюене и призоваване на Аллах да стовари гнева си върху главата на мръсния езически неверник за убийството на баща му и братята му, а после отново го изрита, като този път се целеше в корема и слабините. Винсънт се преви на топка, за да се предпази, след което се затъркаля по пода, поемайки с гърба си основната сила на ударите. Когато най-сетне се умори, Камал грабна автомата на единия от пазачите, които наблюдаваха с удоволствие представлението, и завърши побоя с два-три удара с приклада, насочени към главата на Винсънт. Ранената му ръка обаче така го болеше, че ударите нямаха почти никаква сила. Винсънт успя да ги отрази с лекота.

— Винсънт определено изкара своите десет хиляди долара — отбеляза Дейвид.

— Ще добавя премия за служба отвъд позива на дълга — каза Хейзъл, разтърсена от диващината на Камал.

— Глупости! — сдържано рече Пади. — За Вик подобно гъделичкане е толкова тежко, колкото целувка от някоя грозотия. — Замисли се за момент и добави:

— Всъщност май би предпочел побоя пред грозното момиче.

Други петима пазеха вратата на Настя. Никой не посмя да влезе в салона, където все още се търкаляха труповете на другарите им. Бяха залостили вратата и бяха натрупали тежки мебели пред нея, за да се защитят. Изобщо не криеха страха и безпокойството си. Стояха толкова далеч от блокираната врата, колкото им позволяваха размерите на помещението, и нито за миг не сваляха поглед от нея. С пръсти на спусъците бяха готови да отблъснат поредния внезапен вихър от ритници, удари и щракащи зъби.

Камал излезе от отсрещната каюта, където беше Винсънт, и се нахвърли свирепо върху собствените си хора.

— Нима сте оставили телата на славните ви другари вътре при онази дяволица? Нима не уважавате обичая и закона? Те трябва да бъдат погребани или предадени на морето преди мръкване. Веднага ги изнесете!

Никой от тях не бързаше да поведе поредния набег в апартамента, но накрая събраха достатъчно смелост да махнат предпазливо барикадата и да открехнат вратата. Надникнаха внимателно и когато се увериха, че Настя не дебне да им се нахвърли, всички се втурнаха заедно вътре, грабнаха телата и ги извлякоха навън. После побързаха да заключат вратата и натрупаха отново мебелите пред нея.

Самата Настя пък се беше разположила в един фотьойл от телешка кожа, похапваше шоколадови бонбони от кутията, която бе намерила в хладилника на кухненския бокс и разсеяно прелистваше модно списание от купчината на масичката. Почти не вдигна глава, когато чу как арабите в съседното помещение прибират мъртвите си. Беше облечена във великолепно ушити светлозелени панталони от вълна и пъстроцветна блуза на Емилио Пучи от гардероба на Хейзъл.

— Дамата има доста ексцентричен вкус — отбеляза Дейвид Имбис.

— Определено — съгласи се Хектор. — Все пак ходи с Пади, нали така? Това прави и най-ексцентричното нещо да изглежда скучно и прозаично.