Целувката на гепарда

* * *

Хектор опря рамо на тайния вход към мостика и зашепна в микрофона.

— Хейзъл! Къде се намира Камал?

— Хектор! Върна се от крилото. В момента е със Сирил при пулта за управление. Мисля, че се готви да хвърли котва.

— На какво разстояние от брега се намираме?

Последва пауза, докато Хейзъл разчиташе уредите.

— На седемстотин трийсет и четири метра — каза тя. — Камал ни е закарал много близо до сушата.

Хектор усети съвсем лека вибрация и Хейзъл тутакси продължи:

— Да! Виждам как Камал пуска двете предни котви.

— Още ли няма следа от баржата на Адам?

— Не. Никаква.

— Хора от лодките качват ли се на борда на „Златната гъска“?

— Не. Крещят и стрелят във въздуха, но стоят на почетно разстояние от кораба. Сякаш очакват да се случи нещо.

— Да виждаш следа от Адам или баржата му на брега?

— Там има стотици хора, но не мога да различа нито него, нито Утман Уадах.

— Къде се е дянал кучият син, по дяволите? Нищо не мога да направя, докато не се появи — забезпокои се Хектор.

— Момент! Камал излезе отново на крилото — тихо каза Хейзъл. — Обажда се по сателитния си телефон.

— Можеш да заложиш цялото си състояние, че говори с господаря си — отвърна Хектор.