Целувката на гепарда

* * *

След дълги разисквания между Хейзъл, Хектор и Пади се стигна до решение да се отърват от уличаващото оборудване на борда на „Златната гъска“, независимо от цената му. Оръдията бяха демонтирани от платформите им и заедно с всички амуниции бяха изхвърлени в басейна Маскарена на дълбочина над километър и половина. Трите амфибии ги последваха с отворени кули и люкове.

След като се отърва от този товар, „Златната гъска“ спря недалеч от пристанището на Дар ес Салам и стовари на брега 146 души. Всеки от тях беше облечен цивилно и носеше тлъст чек, платим от Банковата корпорация на Хонконг и Шанхай. Бърни и Голямата Нела Восло ги чакаха на летището, за да ги откарат до Катар. Там те се пръснаха по целия свят с пътнически полети. Пади все още не беше в състояние да пътува и остана на борда със своята самоназначила се руска болногледачка. Продължиха на юг до Кейптаун, където ги очакваше боингът. Той откара Пади и Настя до Москва; Настя искаше да получи одобрението на майка си за онова, което бяха намислили двамата.

Хектор и Хейзъл прекараха седмица в имението Дункелд, за да дегустират най-новото вино на чичо Джон и да изразят подкрепата и съчувствието си за загубата на любимата му сестра Грейс. Когато научи, че сметките са уредени и че Хейзъл лично е изпълнила екзекуцията, Джон се възстанови напълно. Самолетът се завърна от Москва и откара Хектор и Хейзъл обратно в Хюстън.

По време на полета обсъдиха какво да правят със съдържанието на дипломатическото куфарче на Адам Типоо Тип. Накрая решиха, че ако средствата могат да бъдат изтеглени от банковите сметки с паролите и кодовете, те трябва да бъдат върнати на законните им собственици. Щом се върнаха в Тексас, направиха първия опит. Най-напред откриха сметка в Швейцария. После Хектор влезе в интернет и използва познанията си по арабски, за да въведе името и паролата на сметката на Адам в Централната банка на Ислямска република Иран.

— Мамка му! Работи! — възкликна той, когато файловете се отвориха с чудодейна скорост на екрана.

— Не ругай, скъпи — сгълча го Хейзъл. — На лош късмет е.

Хектор посочи баланса на банковата сметка.

— Мислиш ли, че осемстотин петдесет и седем милиона долара са лош късмет?

— Ще станат, освен ако не ги прехвърлиш в швейцарската сметка.

— Задръж дъх и се моли — каза той и набра инструкциите. — Почва се!

Натисна бутона „Изпрати“ и извика тържествуващо.

— Прие нареждането! Парите бяха прехвърлени!

— Провери за всеки случай — посъветва го Хейзъл. Хектор бързо отвори швейцарската сметка.

— Там са! — зарадва се той. — Виж само! Осемстотин петдесет и седем милиона долара!

Грабна я в обятията си и обиколиха два пъти стаята с танцови стъпки.

— А сега сериозно — спря го тя. — Да приберем остатъка. Двамата седнаха отново пред компютъра и работиха усърдно през следващите три часа. Накрая зяпнаха невярващо екрана.

— Изгребахме гърнето! — с погребален тон рече Хектор. — Гушнахме мангизите. До последния шибан долар. Имаме някакви си мижави два милиарда долара.

— Добре! Давай, ругай на воля. Сгреших. Явно ругаенето носи късмет.

В хладилника има шампанско „Рьодерер Кристал“. Какво мислиш?

— Мисля, че е задължително — съгласи се тя.

Чукнаха се, вдигнаха чаши за липсващите приятели, след което се заеха със следващата задача.

— Така! — каза Хейзъл. — Можем ли да установим кой е превеждал суми по сметките на Адам?

— Да, разбира се. Трябва просто да отворим извлеченията. Всичко е тук.

— Значи имаме и номерата на сметките, по които да върнем всички пари? — попита тя.

— Не всички. Трябва да обезщетим „Банок Ойл“ за всички разходи по екипирането и пращането на експедицията до Ганданга.

— Да, разбира се. Но всичко това трябва да остане между нас. Не можем да признаем, че сме участвали в рейда срещу пиратите. С това си действие нарушихме почти всички съществуващи закони.

— Колкото до обезщетяването на „Банок Ойл“, ще говоря с принц Мохамед в Абу Зара. Можем да прехвърлим парите чрез него под формата на хонорари.

— Ще го направи ли за нас?

— Не за нас, а за една малка и хубава комисиона — сви рамене Хектор. — Освен че е премиер и министър на полезните изкопаеми, той е начело на армията и полицията, както и управител на Централната банка на Абу Зара. Хората обикновено изпълняват нарежданията на принца, без да мърморят много.

Хейзъл се разсмя.

— Изглежда е мой тип. А как ще върнем парите на другите ограбени от Адам Типоо Тип?

— Имаш ли наистина надежден адвокат?

— Имам цяла рота — отвърна тя.

— Посочен от теб адвокат ще се свърже с всеки от тях поотделно с уговорката за спазване на конфиденциалност. Ще обясни, че анонимният му клиент е преговарял с пиратите и е получил значителна част от измъкнатите пари. Ако подпишат съгласие да пазят това в тайна, могат да получат част от дадената от тях сума. Можеш да се обзаложиш, че всички ще се възползват незабавно от предложението.

Хектор се оказа прав; принц Мохамед прекара парите по сметките на „Банок Ойл“, а собствениците на корабите и застрахователните компании, които бяха претърпели загуби, скочиха като олимпийски атлети при предложението да си получат парите обратно.

Докато течеше всичко това, Хектор и Хейзъл намериха време да отлетят до Москва за сватбата на Настя Воронова и Пади. По пътя минаха през Тайван, където преоборудваха „Златната гъска“, за да вземат Сирил Стамфорд. Сирил вече официално бе назначен за капитан на танкера и Настя специално помоли Хейзъл да се погрижи той да присъства на сватбата. Хектор не разбираше защо момичетата се отнасят така сериозно към това. Нещата се изясниха, когато Настя представи Сирил на майка си. Галина Воронова беше висока представителна жена на петдесет и седем, чиято дълга коса беше вече сребристо руса. Нямаше никакво съмнение от кого Настя бе наследила невероятната си красота.

Сирил и Галина се ръкуваха.

— Значи сте морски капитан — на отличен английски отбеляза Галина. — Колко романтично!

Сирил смотолеви нещо неразбираемо и пребледня под загара си. Направо се олюляваше, докато я гледаше. Хейзъл стисна ръката на Хектор и промърмори тихичко: „Бинго!“. После двете с Настя се спогледаха доволно.

След сватбената церемония в катедралата „Христос Спасител“ Хейзъл връчи на Настя договора й с „Кросбоу Секюрити“. Настя бе назначена за нов помощник-директор на компанията. Когато Хектор и Хейзъл отлетяха обратно за Хюстън, Сирил Стамфорд не беше на борда на самолета. „Златната гъска“ щеше да бъде готова за плаване след три месеца и той имаше доста свободно време на разположение. Поради причини, за които смяташе, че са известни единствено нему, Сирил реши да поостане в Москва.