Целувката на гепарда

* * *

Грамадният танкер стоеше на хелинга на корабостроителницата в Осака, готов да бъде пуснат на вода. Специално за събитието се беше събрал целият борд на „Банок Ойл“ и множество други важни клечки, в това число премиерът на Япония, емирът на Абу Зара и американският посланик в Япония.

Вътрешната част на кораба все още бе недовършена. Танкерът щеше да отплава с минимален екипаж до пристанището на Тайпе Чи-Лун в Тайван, където щяха да бъдат изпълнени довършителните работи и инсталирането на революционно новите товарни резервоари. Лифт качи гостите до горната част на скелето при носа, където всички се настаниха в откритата аудитория. Аплодираха, когато Хейзъл отиде в края на платформата, за да даде име и да пусне грамадния кораб на вода. От тази височина имаше чувството, че е застанала на планински връх, а светът е далеч под нея. Заместителят на шампанското, което трябваше да счупи в стоманения корпус, беше голяма бутилка австралийско искрящо шардоне.

— Няма да го пием, скъпи — каза сериозно тя, когато Хектор я попита защо е избрала точно това вино. — А ще го пръснем на парченца. Не искам да си спечелвам репутацията на разточителен човек.

— Изключително скромно от твоя страна, любов моя — съгласи се той.

Петдесет фотографи бяха фокусирали обективите си към нея, докато изнасяше речта си от високата платформа. Усиленият от високоговорителите й глас отекваше и се носеше над корабостроителницата долу, където се бяха събрали хиляди работници.

— Този кораб е паметник на гения на покойния ми съпруг Хенри Банок. Той създаде и в продължение на четирийсет години ръководи корпорация „Банок Ойл“. Прякорът му беше Гъската. Ето защо кръщавам този кораб „Златната гъска“. Бог да благослови него и всеки, който плава на борда му.

„Златната гъска“ се плъзна напречно по хелинга и когато влезе във водата, вдигна приливна вълна, която разлюля всички други кораби наоколо. Съдовете надуха сирените си и зрителите нададоха ликуващи викове и заръкопляскаха. Последваха пет дни срещи и банкети, преди Хектор и Хейзъл да успеят да се спасят отново.

Отлетяха до шинтоисткия храм на светлите спомени под Фуджияма. Трескавият им график ги беше оставил почти без сили и след задължителното посещение до свещената вишна в храмовата градина се върнаха в апартамента си и се изкъпаха заедно в горещата вана. Докато се киснеха в почти врящата вода, Хейзъл взе мобилния си телефон и го включи.

— Пет пропуснати повиквания от Дункелд — мързеливо промърмори тя и размърда пръстите на краката си по гърба му. — Чудя се какво ли иска майка. Обикновено не е така настоятелна. Колко ли е часът там?

— Кейптаун е с около седем часа след нас. Така че там е малко след пладне.

— Добре, ще опитам да й се обадя.

Хейзъл набра номера. Отговориха й след десетина позвънявания.

— Здравей, чичо Джон. Хейзъл е — каза тя, след което млъкна и се заслуша с растящо учудване. Накрая го прекъсна.

— Чичо Джон, защо не ми даваш да говоря с нея?

Възбудата й нарастваше бързо.

— Добре! По дяволите. Ето го.

Закри микрофона с длан.

— Не иска да ме свърже с майка и не ми казва нищо. Иска да говори с теб, само това повтаря.

Хектор взе телефона.

— Джон? Аз съм, Хектор. Какво става?

От другата страна цареше мълчание, последвано от мъчителните звуци на плачещ възрастен мъж.

— За Бога, Джон. Говори.

— Не зная какво да правя — изплака Джон. — Тя си отиде и няма кой да заеме мястото й.

— Нищо не ти се разбира, Джон. Вземи се в ръце.

— Грейс. Мъртва е. Двамата с Хейзъл трябва да дойдете. Сега. Веднага. Моля те, Хектор. Трябва да доведеш Хейзъл. Не зная какво да й кажа. Не зная какво да правя.

Връзката прекъсна. Хектор погледна към Хейзъл. Беше смъртнобледа, а очите й бяха огромни и толкова тъмносини, че изглеждаха почти черни.

— Чух — прошепна тя. — Чух какво каза. Майка ми е мъртва.

Изхлипа веднъж, сякаш в сърцето й се беше забила стрела, и протегна ръце към него. Двамата се прегърнаха в димящата вода на ваната. След известно време Хейзъл се съживи.

— Скъпи, нужно ми е малко време да се възстановя от това. Моля те, говори с Питър от мое име.

Питър беше капитанът на самолета.

— Кажи му, че трябва незабавно да отлетим за Кейптаун. Че най-късно след два часа ще бъдем на летището.

Заредиха гориво в Пърт в Западна Австралия и час по-късно отново бяха във въздуха. Следващата и последна спирка за презареждане беше остров Мавриций. Многократно се опитваха да се свържат с чичо Джон, но той не отговаряше. Хейзъл му изпрати съобщение от Мавриций горе-долу кога ще пристигнат в Кейптаун, но отговорът дойде от секретарката на Грейс, която потвърди, че ще ги чака кола. Когато кацнаха в Кейптаун, нервите им бяха опънати до скъсване. От потеглянето от Япония почти не бяха говорили за друго освен за смъртта на Грейс и накрая Хектор се видя принуден да настоява Хейзъл да вземе приспивателно. Когато кацнаха, тя още беше замаяна от хапчето. Хектор никога не я беше виждал така изпита и измъчена.

Веднага щом се настаниха в колата и потеглиха към планините и Дункелд, Хейзъл се опита да изкопчи информация от шофьора. Но дори да знаеше нещо повече от факта, че госпожа Грейс е мъртва и че тялото й е откарано с линейка, не казваше нищо. Явно някой му беше наредил да си затваря устата и въпросният някой можеше да бъде единствено чичо Джон. Накрая обаче се изпусна мъничко.

— Поне полицията вече си тръгна, госпожо.

Хейзъл захапа подхвърлената троха информация и се опита да измъкне още, но шофьорът я погледна с ужас и се оттегли зад преградата на престореното неведение. Накрая дори тя се принуди да престане да му досажда.

Чичо Джон ги чакаше на верандата на къщата. Когато слезе по стъпалата да ги посрещне, едва го познаха. Изглеждаше остарял с двайсет години. Лицето му бе същинска развалина. Хейзъл не си спомняше косата му да е била толкова бяла. Движеше се като старец. Тя го целуна леко и го погледна в очите.

— Какво правиш, чичо Джон? — настоятелно го попита. — Защо не ми казваш какво се е случило с майка? Зная, че не беше болна. Как така е мъртва?

— Не тук, Хейзъл. Влезте вътре и ще ви кажа всичко, което знам.

Когато влязоха в дневната, Джон я отведе до дивана.

— Седни, моля те. Разтърсваща работа. Аз самият още не мога да дойда на себе си.

— Вече не издържам. Кажи ми, по дяволите.

— Грейс беше убита — изломоти той и захлипа. Свлече се на мястото до нея и цялото му тяло се разтресе от мъка.

Изражението на Хейзъл се промени и тя го прегърна, като се мъчеше да го успокои. Той се притисна в нея като объркано и уплашено дете.

— Грейс беше единствената ми родственица. Имах само нея, а сега я няма.

— Кажи ни какво стана. Кой я е убил?

Хейзъл говореше нежно. Беше успяла да овладее собствената си мъка.

— Не знаем. Убиецът е влязъл в къщата. Отровил е кучетата и някак е успял да прекъсне охранителната система. После се е качил в спалнята й. Аз спя само през две врати, а не чух нищо.

Хейзъл го зяпна тъпо, изгубила дар слово. Наложи се Хектор да зададе следващия въпрос:

— Как го е направил, Джон? Удушил ли я е? Или я е ударил с нещо тежко?

— Прекалено ужасно е — поклати глава старецът и отново захлипа.

— Трябва да ни кажеш, Джон — настоя Хектор.

Джон повдигна бавно глава и гласът му бе толкова тих и треперещ, че едва различиха думите му.

— Обезглавил я е. Отрязал и е главата — промълви той.

Хейзъл ахна.

— О, Господи, не. Защо му е било да прави това?

— Откраднал ли е нещо? — рязко попита Хектор. Тонът му бе прям и лишен от емоции.

Джон поклати глава.

— Значи казваш, че не е пипнал нищо? Не е взел нищо от къщата? — настояваше Хектор.

Джон отново вдигна глава и за първи път го погледна в очите.

— Не е взел нищо, освен…

Млъкна отново.

— Хайде, Джон! Кажи ни. Какво е взел?

— Взел е главата на Грейс.

Дори Хектор онемя за един дълъг момент.

— Взел е главата й? Полицията откри ли я?

— Не. Изчезнала е. Затова не можех да ви кажа преди. Прекалено е ужасно.

Хектор погледна Хейзъл в очите. Тя прочете изражението му и скочи на крака, закрила уста с длан.

— Мили Боже! — тихо промълви тя. — Отново Звярът!

Изведнъж се сети нещо.

— Кайла! Ох, Господи, спаси детето ми! Кайла! — отпусна се на колене и скри лице в дланите си. — Така се страхувам за детенцето си. Трябва да ида при нея.

Хектор я прегърна и я изправи. Погледна към седящия на дивана Джон.

— Трябва да вървим, Джон. Ужасно съжалявам. Живите обаче са с предимство пред мъртвите. Кайла е в смъртна опасност. Ако не направим всичко по силите си да не го позволим, същото може да се случи и с нея.

Тръгна към вратата, мъкнейки Хейзъл след себе си.

— Не можете да ме оставите. Моля ви, изчакайте поне докато я погребем — извика след тях Джон.

Хектор не му отговори. Двамата с Хейзъл изтичаха по стъпалата към все още чакащата отвън кола. Той настани нежно Хейзъл на задната седалка и седна до нея, без да престава да я прегръща.

— Откарайте ни веднага обратно до летището! — рязко заповяда на шофьора.