Целувката на гепарда

* * *

Веднага щом излетяха, позвъниха на Кайла, като оставиха апарата на високоговорител. Мобилният телефон на момичето моментално превключи на гласова поща. Хейзъл се обади в общежитието на Кайла в Денвър. Отговори й жизнерадостен млад женски глас:

— Кайла Банок! Добре! Не съм я виждала днес, но трябва да е някъде тук. Бихте ли изчакали, докато се опитам да я намеря?

Последваха седем минути мъчително очакване, след което момичето се обади отново.

— Няма я в общата стая. Почуках на вратата й, но никой не ми отговори. Никое от момичетата в общежитието не я е виждало от понеделник. Можете ли да попитате на регистратурата в основния блок? Ще ви дам номера.

Обадиха се още четири пъти, преди да намерят Саймън Купър в медицинското училище.

— Здравейте, госпожо Банок. О, извинете! Забравих, че вече сте омъжена. Здравейте, госпожо Крос.

— Саймън, трябва да говоря с Кайла. Знаеш ли къде е тя?

— О, не съм я виждал от миналия петък вечер. Уча за предстоящите изпити. Кайла не е много доволна от мен. Твърди, че не й обръщам внимание. Не ми се е обаждала и не отговаря на позвъняванията ми. Мисля, че ме наказва. Реших, че е с вас в Хюстън за уикенда.

— Не, Саймън, не сме в Хюстън. Пътуваме. Кайла е изчезнала. Опитай се да я намериш. Когато го направиш, моля те да й кажеш да ми се обади по спешност, става ли?

— Разбира се, госпожо Крос.

Хейзъл прекъсна връзката и двамата с Хектор се спогледаха.

— Не бива веднага да правим най-лошите заключения — каза той и докосна ръката й.

— Не — съгласи се тя. — Вероятно има някакво логично обяснение. Ще звънна на Агата в Хюстън.

Личната секретарка на Хейзъл отговори почти веднага. Беше разпознала номера на Хейзъл.

— Добър вечер, госпожо Крос — каза тя с обичайния си делови тон. — Или може би не е вечер там, където се намирате.

Хейзъл нямаше нито време, нито желание за любезности.

— Агата, виждала ли си Кайла?

— Боя се, че не. Във всеки случай, не и от сватбата.

— Моля те, опитай се да я намериш и й кажи да се свърже незабавно с мен.

Прекъсна връзката и погледна към Хектор. Очите й се напълниха със сълзи.

— Изчезнала е — нещастно промълви тя. — А ние седим безпомощни в тази тъпа машина над Атлантика. Какво можем да направим?

— Пади е във Ванкувър. Заминал е на някакъв семинар. Даде ми номера си.

Хектор прелисти бързо имената в мобилния си телефон.

— А, ето го.

Набра и секунда по-късно познатият ирландски акцент прозвуча по говорителя:

— О’Куин. Кой се обажда?

— Пади, Хек е. Имаме тревога първа степен.

— Слушам. Разказвай, Хек.

— Майката на Хейзъл е била убита в Кейптаун. Тялото й било обезглавено, а главата — отмъкната от убиеца. Цялата работа смърди на Звяра. А сега и Кайла като че ли е изчезнала от училището си в Денвър. Връщаме се колкото се може по-бързо, но току-що излетяхме от Южна Африка. Трябва да вземеш чартър до Денвър, Колорадо. Там са видели Кайла за последно преди четири дни. Иди и я намери, Пади!

— Тръгвам веднага, шефе — отвърна Пади. — Първо ще уведомя отдел „Изчезнали“. Кой я е виждал за последно?

— Доколкото знаем, приятелят й Саймън Купър.

Хектор му даде телефонния номер.

— Кажи на Хейзъл да не се притеснява. Това не помага на никого.

— Обаждай ни се на всеки час, Пади, дори да нямаш какво да докладваш.

Осем часа по-късно Пади беше при шефа на полицията на Денвър. Бяха разпространили бюлетин за Кайла. Всички местни радио- и телевизионни програми излъчваха апел за информация и показваха снимка на Кайла. Бяха изпратени полицаи да разпитат Саймън Купър и всички други студенти от курса и общежитието.

— Засега нищо конкретно, Хектор. Всички работят по въпроса. Кайла не е спала в общежитието през последните три нощи, нито се е явявала на занятия от понеделник насам. Току-що говорих с шефа на полицията в Хюстън. Той познава добре Хейзъл. Изпитва огромно уважение към нея. Изпратил е хората си да обиколят обичайните места, където се е отбивала Кайла.

Когато самолетът кацна в Атланта за митническите формалности, Хектор незабавно му се обади отново.

— Трябва да вземем решение, Пади. Към Хюстън ли да летим или към Денвър? Какво ще ни посъветваш?

— Преди половин час получихме сведение от местната телевизия. Един зрител смята, че е познал момичето от снимката. Мисли, че я е видял на полет от Денвър до

— Хюстън преди два дни. Така че основното търсене се премества в Хюстън.

— Моля те, Господи, нека да е тя — промълви Хейзъл. — Кажи на Питър да попълни летателен план до Хюстън. Ще се обадя на Агата да прати кола на летището. Когато пристигнем, ще минава полунощ.

Двамата успяха да подремнат на пресекулки през последните часове от полета, но бяха изтощени, когато най-сетне стигнаха имението Банок. Всички лампи в къщата светеха и Агата ги посрещна на вратата.

— Някакви новини? — веднага попита Хейзъл.

— Съжалявам, госпожо Крос. Не съм чувала нищо от последния ни разговор. Опитват се да издирят всички пътници от полета, на който може да е била Кайла.

Веднага щом влязоха, те се обадиха отново на Пади.

— Нищо ново засега — каза той на Хектор. — Защо не опитате да поспите малко? Май се очертава напрегнат график през следващите няколко дни. Ще ви се обадя веднага щом открия нещо ново, обещавам.

— Добре. Благодаря ти, Пади.