Целувката на гепарда

* * *

Хейзъл му се обаждаше при всяка възможност през следващите няколко седмици. Първото й позвъняване бе четири дни след като отпътува от Сиди ал Рациг.

— Двете с Кайла вече се видяхме с доктор Хендерсън — каза му тя. — Чудесна е. Най-добрата в своята област. Тя ме изправи на крака след смъртта на Хенри. Взе Кайла в санаториума си, където ще може да я вижда колкото пъти на ден е необходимо. Докато е там, тя ще бъде подложена на пълни изследвания. Ще намирам време да я посещавам поне за два часа на ден. А ти с какво си играеш, голямо момче?

При всеки следващ разговор новините бяха по-добри. Кайла се възстановяваше бързо, но имаше неща, които Хейзъл можеше да му каже само на четири очи. Бяха разделени от почти месец, когато Хектор вече не можеше да издържа. Същата вечер тя му се обади по телефона.

— Двамата с Пади се върнахме от Аш-Алман днес сутринта. Прекарахме два часа с емира и принц Мохамед. Разтревожиха се, че напускам „Кросбоу“, но щом чуха, че отивам в „Банок Ойл“, настроението им се оправи. Разбира се, познават Пади и го харесват. Така че в Абу Зара всичко е уредено.

— И сега накъде?

— Исках да го обсъдя с теб. Смятам двамата с Пади да прескочим до корабостроителниците в Осака. Какво мислиш?

Корабостроителницата „Саноясу“ в Осака строеше нов супертанкер за „Банок Ойл“. Съоръжението беше с революционен дизайн и когато го пуснеха на вода, щеше да бъде най-големият товарен кораб в света. Бюджетът на проекта беше почти милиард долара. Строителството се извършваше при сериозни мерки за сигурност, за които се грижеше „Кросбоу“.

— Добра идея, Хектор.

— Хрумна ми и друга рядка мисъл. Защо не посетиш Осака по същото време? Можеш ли да прескочиш до другия край на Пасифика за няколко дни?

— Голям си изкусител, Хектор Крос.

— Че как иначе? Не съм те виждал от месеци.

— Седмици — поправи го тя.

— На мен ми се струват като месеци — не отстъпи той.

Тя замълча за известно време.

— Не ти ли липсвам? — натисна я той.

— Имам чувството, че съм изгубила и крака, и ръце.

— Идвай тогава!

— Сигурна съм, че за Кайла се грижат добре в санаториума. Но ще трябва да се посъветвам с доктор Хендерсън дали е подходящо — замисли се на глас тя. — Ще ти кажа утре.

На следващата вечер гласът й направо пееше по телефона.

— Доктор Хендерсън казва, че всичко ще бъде наред. Кайла ми поръча да ти донеса голяма кутия с любовта й в Осака. Ще се видим там в четвъртък.

— Това са още цели четири дни — замърмори Хектор. — Не знам как ще ги преживея.

Прекараха пет дни в Осака, през които предадоха цялата работа на „Кросбоу“ в Япония на Пади, срещаха се с инженери и директори на „Саноясу“ и инспектираха грамадния като планина корпус на танкера в корабостроителницата. На следващия ден Хейзъл нае хеликоптер и двамата оставиха Пади да поеме нещата, докато двамата се измъкнаха до един шинтоистки храм в подножието на Фуджияма, за да погледат цъфналите вишни. Докато се разхождаха из градината, попаднаха на старо дърво с невероятно чворест ствол. Хейзъл хвана ръката на Хектор и го поведе под разпрострелите се клони. Облегна се на дървото и се огледа бързо, за да се увери, че никой не ги гледа, после вдигна плисираната си пола до кръста и дръпна дантелените гащета настрани, разкривайки златното гнездо под тях. С два пръста раздели храсталака, оголвайки розовите си устни.

— Ето какво имам, голямо момче. А сега да видим ти какво предлагаш — дрезгаво прошепна тя и се сепна. — Господи! С всеки следващ път става все по-голям! С какво го храниш?

— Точно в този момент съзерцава най-любимото си лакомство.

Любиха се прави и напълно облечени, приятно възбудени от опасността да бъдат хванати в крачка от някой монах. Вишневото дърво се тресеше от тласъците им и бели цветчета се сипеха върху тях като конфети, за да полепнат по златните къдрици на Хейзъл. Обхваната от екстаза на оргазма си, тя представляваше такава невероятна гледка, че Хектор знаеше, че няма да забрави нито една подробност до последния ден от живота си.

Вечеряха сашими с риба тон и пиха горещо саке от древни порцеланови купички в тихата малка къща за гости, поддържана от монасите на територията на храма. След това се оттеглиха в покоите си и се любиха върху копринената постелка под серенадата на фонтана в двора. В кратките интервали между любенето разговаряха. Имаха да си казват толкова много неща, а времето не беше достатъчно. Най-важната тема и за двамата бе възстановяването на Кайла.

— Не знаех как да ти го кажа преди, толкова е ужасно. Но момичето ми е било разкъсано отвътре от онези мръсни свине. Знаеш ли какво е вагинална фистула?

Хектор беше така шокиран, че изгуби дар слово; стисна ръката й и кимна мълчаливо.

— Хирурзите я оправиха — продължи тя, — но междувременно откриха, че е в начален стадий на бременност.

— Ох, Господи! Горкото малко същество.

— Оправили са и това. Кайла е била под пълна упойка и няма никаква представа за това. Никога не бива да научава.

Хектор я притисна към себе си, мъчейки се да я утеши с близостта си. Тя тихо заплака на гърдите му и го прегърна с все сила. Дълго време останаха мълчаливи, след което Хейзъл се размърда и се отдръпна леко от него.

— Но сега всичко ще бъде наред. Първите изследвания показват, че Кайла не е заразена с ХИВ или някаква друга предавана по полов път болест, освен това се възстановява добре след операцията. Телма Хендерсън прави истински чудеса с нея. Кайла й се доверява. Освен ужасните травматични изживявания, на които е била подложена, тя е обхваната и от чувство за вина. Според Телма Кайла е убедена, че е предала доверието ми и паметта на баща си. Мисли, че вината е изцяло нейна, задето е позволила да бъде подмамена от онова чудовище. Телма обаче има значителен напредък с нея. Кошмарите вече са минало. Казва, че Кайла скоро ще бъде в достатъчно добра форма, за да дойде с нас в ранчото в Колорадо. Това винаги е било най-любимото й място на света. Както и моето. Кайла иска да посети мавзолея на Хенри, както и всичките си коне в ранчото, естествено.

Хейзъл се надигна на лакът. Хектор усещаше върху себе си погледа й в тъмното.

— Наистина смятам, че е много важно да прекараш известно време с нея — продължи тя. — Знаеш колко добре се разбирате и колко е привързана към теб. До голяма степен ти запълни огромната празнина, която остави Хенри след смъртта си. Превърна се в истински баща за нея, скъпи. Разбираш ли, и двете момичета Банок се нуждаят от теб.

— Разбира се, бих могъл да се върна в Хюстън още сега с теб и да оставя Пади сам да се оправя с операциите на „Кросбоу“ в Нигерия и Чили.

— Много добре знаеш, че никога не бих се съгласила с подобно нещо — поклати глава тя. — Сигурността на компанията е от първостепенна важност. Не, ще се върна в Щатите с пътнически самолет утре и ще оставя „Гълфстрийм“-а на твое разположение, за да ускорите предаването с Пади. Искам те в Хюстън към двайсет и пети този месец. Нали помниш, че обещахме на Кайла? Освен това бордът ще има извънредно общо събрание следващия понеделник, за да ратифицира назначението ти. Имам странното предчувствие, че ще те одобрят. Имаш приятели в залата — усмихна се Хейзъл за първи път. — След това тримата можем да отлетим заедно за ранчото.

Три седмици по-късно Хейзъл и Кайла посрещнаха Хектор, който кацна на летище, Уилям П. Хоби“ в Хюстън.

— Господи! Липсваше ми — прошепна Хейзъл, докато се прегръщаха.

— Не толкова, колкото ти на мен.

— Мамо, след като приключиш с него, мога ли да получа остатъците? — сладко попита Кайла.

Хектор се обърна към нея.

— Еха! Изглеждаш страхотно, Кай.

Лъжеше. В действителност тя беше много слаба и бледа. Той я целуна по бузите, хвана двете жени под ръка и излязоха през ВИП изхода на паркинга, където униформен шофьор ги чакаше, отворил вратата на големия кадилак.

Хектор очакваше градската къща на Хейзъл в Хюстън Да бъде огромна и претенциозна като палат. Очакванията му изобщо не се потвърдиха. Домът се намираше в покрайнините на града на територията на ранчо за говеда, което все още работеше. За да стигнат до него, прекосиха тучни заградени пасища с люцерна, на които пасяха белоглави крави. След това минаха покрай конюшни и други пристройки, преди да стигнат до къщата.

— Прилича на имението на Джей Ар от сериала „Далас“ — отбеляза Хектор.

— Това е Хюстън, Хек — напомни му Кайла. — Тук не позволяваме да се споменават второкласни градчета. Само чакай да видиш главната спалня. Мама я преправи напълно, специално за теб.

— Кайла! — строго се обади Хейзъл.

— О! — Кайла сложи пръст на устните си. — Не биваше да ти казвам.

И без да се разкайва ни най-малко, му намигна в огледалото.

— Ако искаш някой да те разведе наоколо, просто се обърни към старото си приятелче Кай Банок.