Целувката на гепарда

* * *

След като вече разполагаха с нещо, което да ги разсее от отчаянието и загубата, Хектор и Хейзъл се изпълниха с нова енергия и решимост. Когато Хектор успя да се свърже с Пади, той бе в чакалнята за излитащи на летище „Шарл дьо Гол“ в Париж, за да се качи на самолета до Дубай и Близкия изток.

— Промяна в плановете, Пади. Трябваш ни в централата на „Банок Ойл“ в Хюстън колкото се може по-бързо.

— За Бога, Хек! Нещо те е върнало обратно към живот. Усещам го по гласа ти. Вече не си онзи тъжен и оклюмал кучи син, когото оставих преди няколко дни.

— Смазвай оръжието, синко! Двамата с теб отново излизаме на пътеката на войната — каза му Хектор и тонът му бе енергичен и решителен.

Двамата с Хейзъл обсъдиха дали да установят центъра на дейност в Абу Зара или в Тайпе. Накрая се съгласиха, че и двете места са твърде близко до леговището на Звяра и че в тях могат да проникнат агенти на Адам. Накрая се спряха на Банок Хаус, централата на корпорацията в Хюстън. Банок Хаус се намираше на Далас Стрийт, недалеч от хотел „Хаят“. Двайсет и петият етаж на върха на сградата гледаше към парка. Целият етаж бе лична територия на Хейзъл. Охраната беше желязна, удобствата — всякакви, комфортът — хедонистичен. Хейзъл се замисли за кодовото име на операцията. Накрая се спря на операция „Лампос“. На гръцки думата означаваше „Сияйна светлина“. „Лампос“ бе не само бойният кон на Хектор в класическата митология на Вергилий и Омир, но и името, което Кайла беше избрала за любимата си светлокафява кобила.

— Връзката с теб и с Кайла е силна — обясни тя. — Но само за онези, които ви познават отблизо.

— Операция „Лампос“. Харесва ми. Е, разполагаме с име. А сега да намерим и хора. Пади би трябвало да пристигне утре. После ще обсъдим от кого още се нуждаем.

Когато той обяви операция „Лампос“ на Пади, той го изслуша без коментар и дори след като Хектор приключи, не отговори веднага. Продължи да драска в бележника си. Накрая остави молива и вдигна очи.

— „Златната гъска“? Кой е измислил това име? — попита той и очите му се завъртяха към Хейзъл, която седеше тихо в края на масата. — Има нещо женско в него.

— Не ти ли харесва идеята, Пади? — попита тя.

— Страшно ми харесва. Направо блестящо — щастливо се изкикоти той.

— От кого още имаме нужда, Пади? — попита Хектор.

— Колкото по-малко, толкова по-весело — отвърна Пади, като продължаваше да се киска. — Като за начало, Дейв Имбис. Той е компютърният ни специалист и много го бива в планирането и осигуряването на оборудване и материали. Трябва също да привикаме и стария ти другар Тарик. Нуждаем се от як воин, на когото арабският му е майчин език, който може да мисли като Звяра и познава врага и бойното поле като собствената си длан.

— Къде е Тарик в момента? — попита Хектор. — Можеш ли да се свържеш с него?

— Да — кимна Пади. — Двамата имаме условен сигнал. Все още е под прикритие в Пунтленд, но мога да го открия много бързо.

— Чудесно. Значи дотук сме Хейзъл, аз, ти, Дейв Имбис и Тарик. Кого още да вземем на борда?

— Това е достатъчно за начало. Както виждам нещата, ние четиримата — и Хейзъл, разбира се — ще изработим основния план. Докато изпилваме подробностите, може да се наложи да се обърнем към специалисти, които да се погрижат за едно или друго. С колко време разполагаме, преди „Златната гъска“ да е готова да отплава?

— По график трябва да потегли с първия си товар природен газ от Абу Зара в началото на октомври — отвърна Хейзъл.

— Иначе казано, след четири месеца и половина. Трябва да действаме бързо — каза Пади.

— Кажи на Дейв и Тарик да дойдат колкото се може по-скоро — нареди Хектор.