Целувката на гепарда

* * *

Роже провери запасите в коктейлбара в основния салон. Джорджи Порджи му бе поверил тази работа. Извади ножа, който бе скрил под тезгяха, преди да отиде да изпълни задълженията си към Кайла. Острието беше от Дамаска стомана, дело на „Кия“, същата японска фирма, която навремето бе изработвала самурайски мечове. Беше остро като скалпел. Роже повдигна крачола на панталона и привърза ножа за прасеца си. Животът му бе пълен с опасности и оръжието му даваше чувство за сигурност. Заключи бара и с леки стъпки изтича по стълбата към работната палуба. Надуши свинското печено още преди да стигне столовата на екипажа. От мазната миризма му прилоша. Като нищо щеше да остане гладен тази вечер, ако не успее да омае готвача. Готвачът бе обратен като чучулига в пролетна сутрин, а Роже бе красив, с гъсти черни къдрици и изгарящи очи. Усмивката отговаряше на откритото му слънчево излъчване. Зае мястото си на дългата маса и изчака, докато готвачът погледна през тезгяха от кухнята. Роже му се усмихна, посочи дебелото парче свинско в чинията на огняря до себе си и завъртя красноречиво очи, показвайки отвращението си. Готвачът му се усмихна и пет минути по-късно през отвора на тезгяха се появи филе от кингклип. Една от най-превъзходните риби, които можеха да се уловят в морето, сготвена с виртуозно майсторство и подправена с прочутия сос на готвача. Беше предназначена за масата на капитана, но в последния момент бе извадена от менюто му за тази вечер.

Огнярят хвърли завистлив поглед към чинията на Роже.

— Проклет лентяй! — промърмори той.

Без да престава да се усмихва, младежът се наведе и повдигна крачола на панталона си. Тънката кама се озова в ръката му под масата.

— Не бива да казваш подобно нещо отново — посъветва го той и огнярят погледна надолу. Върхът на камата сочеше право към слабините му. Мъжът пребледня, скочи от мястото си и забърза към изхода, изоставяйки свинския си котлет. Роже изяде рибата си с изтънчена наслада. Елегантните му маниери изобщо не се връзваха с обстановката около него.

Преди да излезе, спря при тезгяха и махна за благодарност на готвача. После се качи на задната палуба, където екипажът можеше да се упражнява или да почива през свободните си часове. Погледна към лунния сърп и изпита дълбоко желание да се помоли под този символ на своята вяра. Искаше да заличи спомена за християнската курва и да изкупи светотатството, което бе принуден да извърши с нея по заповед на дядо си. Но не можеше да се моли тук. Опасността да бъде забелязан бе твърде голяма. Беше казал на останалите, че е католик от Марсилия. Това обясняваше северноафриканския му произход.

Преди да напусне палубата, погледна към северния хоризонт и мислено откри посоката, в която се намираше Мека. Слезе в мъничката си каюта, взе тоалетните принадлежности и кърпата и тръгна по коридора към общата баня и тоалетна на долната палуба, предназначена за екипажа. Изми внимателно лицето и тялото си, изчетка зъбите си и изплакна уста в ритуално пречистване. След като се подсуши, уви кърпата около кръста си, върна се в каютата и залости вратата. Свали сака от рафта над койката и извади коприненото си молитвено килимче и безупречно чистата бяла роба. Постла килимчето в посока към Мека, чието положение бе определил спрямо посоката, в която плаваше яхтата. Мястото в каютата едва стигаше. Навлече робата през главата си и я остави да падне до глезените. Изправи се пред килимчето и прошепна кратка встъпителна молитва на арабски. Не искаше да рискува да бъде чут от някого от другарите си, докато минават покрай каютата.

— Пред лицето на милостивия Аллах и неговия Пророк заявявам, че аз съм Адам Абдул Типоо Тип, че съм прегърнал исляма от деня на раждането си и че винаги съм бил и съм истински правоверен. Изповядвам греховете си, че съжителствам с неверницата и че се представям с неверническото име Роже Марсел Моро. Моля за прошка за тези простъпки, които направих единствено в служба на вярата и на всемилостивия Аллах, а не по свое собствено желание.

Много преди раждането на Роже светият му дядо се беше погрижил да изпрати бременните си жени и жените на синовете и внуците си да родят потомството си на малкия остров Реюнион в югоизточния ъгъл на Индийския океан. По една щастлива случайност дядото също бил роден там и затова знаел колко удобно място е това. Островът бе департамент на Франция и затова всеки роден по суровите му черни вулканични склонове беше френски гражданин и се ползваше от всички права и привилегии, произтичащи от това. Две години по-рано, в началото на сегашната операция и по настояване на дядо си, Адам беше сменил официално името си чрез държавен вестник в департамент Оверн във Франция й бе получил нов френски паспорт. Веднага след като отправи личното си възвание към Аллах, Роже започна вечерната молитва с арабския поздрав „Отправям четири ракати на молитвата Иша и се обръщам към Кибла, посоката на Мека, в името на Аллах и само на Аллах“. Изпълни сложната серия поклони, коленичения и просвания, докато шепнеше задължителните молитви. Когато приключи, се чувстваше ободрен и силен телом и духом. Време беше за следващия ход срещу неверниците и богохулниците. Той свали молитвената си роба, уви я в коприненото килимче и върна и двете на дъното на големия сак. После облече джинси, тъмна риза и черен анорак. Свали раницата от рафта за багаж над койката и отвори един от страничните й джобове. Извади черен мобилен телефон „Нокия“, идентичен с онзи, който използваше всеки ден. Това устройство обаче бе модифицирано от един от техниците на дядо му. Включи апарата и се увери, че батерията е заредена напълно. Беше достатъчно мощна, за да осигури работа най-малко една седмица преди да се наложи да я презарежда. Още от отплаването от Кейптаун беше претърсил из основи надстройката на яхтата за най-подходящото място, на което да постави устройството, и най-сетне се бе спрял на малкия килер на задната палуба, в който се държаха шезлонгите и средствата за почистване. Вратата никога не се заключваше, а между рамката й и ниския таван имаше тясна ниша, която идеално отговаряше на нуждите му. Извади от джоба на раницата двустранна лепенка и малко фенерче. Отряза две парчета лепенка и ги залепи за задната част на телефона. Прибра апарата и фенерчето в джоба на анорака и изкачи стълбата към задната кърма. Облегна се на парапета и се загледа в следата на кораба. Беше кремава от фосфоресценцията на микроскопичните морски създания, разтревожени от перките. Погледна отново към лунния сърп, който вече се бе издигнал високо над черния хоризонт. Луната на исляма. Усмихна се, това беше добър знак. Дръпна се от парапета и се огледа небрежно, за да се увери, че никой не го следи. Беше си направил труда да идва всяка вечер тук, след като приключи задълженията си в бара, така че в сегашната му поява нямаше нищо подозрително. Вратата на килера беше скрита в сянката на надстройката. С тъмните си дрехи Роже беше почти невидим, докато отиваше към нея. Резето се вдигна безшумно. Той се промъкна вътре и затвори след себе си. Включи фенерчето, но закри мощния лъч с длан и го насочи към нишата над рамката. Намираше се над нивото на очите дори на висок човек. Със свободната си ръка извади мобилния телефон от джоба си и избра точното място, където да постави устройството. Пресегна се и закрепи залепващите ивици за стената. Опита внимателно и откри, че апаратът е закрепен здраво; трябваше да се приложи доста сила, за да бъде свален.

Натисна бутона за включване и малката червена светлина се появи незабавно, издавайки едва доловим електронен тон. Предавателят работеше. Роже изсумтя доволно и натисна бутона за изключване на звука. Звукът спря, но червената светлина продължи меко да пулсира. Единствено специално настроен на нужната честота приемник можеше да прихване сигнала на предавателя, а той беше кодиран. Разкодиращият шифър беше 1351. Това бе ислямският еквивалент на 1933 г. по Григорианския календар, рождената година на дядо му. Роже изключи фенерчето и се измъкна от килера, като затвори тихо вратата. След това се върна в каютата си.