Целувката на гепарда

* * *

Хектор и Хейзъл стояха в дъното на кабината и гледаха африканския залез над главите на пилотите. Хейзъл леко се облегна на него. Последните лъчи на слънцето озаряваха хребетите на планините пред тях, превръщайки ги в бронз и току-що изковано злато. В същото време земята директно под тях вече тънеше в мрак и само мъничките точици светлина бележеха местата на пръснатите селца на Пунтленд.

— Толкова е красиво — прошепна Хейзъл, — но не мога да оценя красотата от ужаса на всичко това. Кайла е някъде там долу.

Нощта ги затвори в прегръдката си и звездите заблестяха с цялото си великолепие над тях. Нела се обърна в седалката и свали слушалките от ушите си.

— Започвам спускането. Двайсет минути до зоната на скачане, Хектор. Кажи на твоя човек да си слага раницата и да е готов.

Хектор излезе в товарния отсек. Повечето хора на Пади се бяха наместили в камионите и си бяха намерили удобни места да подремнат, но самият Тарик чакаше при задната рампа. Беше облечен като сомалийски селянин, с торба от козя кожа на кръста и сандали от сурова кожа на краката. Докато му помагаше да си сложи парашута, Хектор бързо му повтори уговорените сигнали за контакт и разпознаване.

— Десет минути до зоната на скачане! — обяви гласът на Нела по високоговорителя.

Хейзъл приближи да стисне ръката на Тарик.

— Не за първи път рискуваш живота си за мен, Тарик. Ще намеря начин да ти се отплатя.

— Не искам отплата, госпожо Банок.

— В такъв случай се моля на Аллах да те благослови и закриля — рече тя и в същия миг гласът на Нела отново прозвуча по високоговорителя:

— Пет минути до зоната на скачане. Спускам задната рампа. Гледайте да сте закрепили ремъците си.

Рампата се спусна бавно и прохладният нощен вятър зафуча около краката им и задърпа дрехите им.

— Виждам светлините на Амеера право напред — обади се Нела. — Една минута до скока.

После започна да отброява секундите:

— Пет, четири, три, две, давай! Давай! Давай!

Тарик се затича и скочи напред с главата през ръба на рампата. Въздушната струя моментално го отнесе в мрака. Нела вдигна рампата и постепенно увеличи мощността на двигателите. Започнаха да се издигат в посока на Жига-Жига.

По зазоряване направиха кръг над пистата. Долу се виждаха руините на някаква сграда, останала без покрив и с рушащи се стени. Дори след осемдесет години пистата си оставаше маркирана от малки варосани каменни стълбове. Единственият признак за живот беше на хълма над нея, където някакво момче с червено одеяло се топлеше на пушещ огън, докато стадото му кози пасеше наоколо. Димът от огъня показа на Нела посоката на вятъра. Когато самолетът прелетя с грохот над хълма, момчето и стадото му се пръснаха в паника. Нела приземи голямата машина леко като кацаща върху роза пеперуда. После-" самолетът подскочи и се задруса по неравната писта, за да спре много преди края й. Нела спусна рампата, Пади изведе навън малкия конвой от три камиона и с последно махане на ръка пое с рев обратно към сомалийската граница. Нела завъртя самолета на 180 градуса и пет минути след кацането отново бяха във въздуха.

— Пет часа и половина път до дома — каза Хектор, докато прегръщаше Хейзъл през раменете. — Нямам представа как да убием времето.

— Имаме на разположение целия товарен отсек — посочи Хейзъл. — Мога ли да направя предложение?

— Чета мислите ви и намирам предложението за отлично. Госпожо Банок, вие сте гений.