Целувката на гепарда

* * *

Макар вече да знаеше точното време на пристигането в Ганданга, Хектор остави бойците да поспят още четири безценни часа. Четирийсет минути преди изгрев даде команда „В готовност“. Всеки тихомълком събуди другаря си и десет минути по-късно всички се бяха събрали в пълно бойно снаряжение на сборния пункт на второто ниво. Гледаха в очакване Хектор, който стоеше пред плътните им редици. Той им направи знак да си сложат слушалките, скри микрофона си в длан и заговори тихо. Не се чуваше нито звук, който би могъл да отекне през преградите и да вдигне по тревога някой подслушван.

— Всеки момент ще влезем в залива на пиратите. Всички сте изучавали картите, които ни осигури Тарик Хакам, така че в общи линии знаете какво да очаквате. Не знаем обаче кое точно място ще избере Камал за закотвянето на „Златната гъска“. Сам, възможно е на амфибиите да им се наложи да изминат дълъг път до брега, но артилеристите на Дейв ще държат главите на неприятелите снишени, докато не се озовете на суша. Както знаете, основната ни цел е да заловим или неутрализираме двама конкретни мъже. Вече сте виждали неведнъж лицата им на видеозапис, но въпреки това ще ви ги покажа още веднъж. Тези господа са главната ни плячка.

Хектор включи големия екран на стената зад себе си и пусна прожекцията. Най-напред се появиха материали от архивите на „Кросбоу“. Имаше няколко чудесни снимки на Утман Уадах, който говореше с Хектор, превеждаше инструктаж по оръжия на стрелбището и тренираше новобранци.

— Мнозина от вас познават този човек — каза им Хектор. — Навремето беше в „Кросбоу“. Изключително опасен е. Запомнете го добре. Наградата за главата му е петдесет хиляди долара, жив или мъртъв.

Мъжете се размърдаха развълнувано. Хектор смени изображенията. Последваха няколко паспортни снимки, с които се бе сдобил благодарение на връзките си във френския отдел на Интерпол. Обектът бе заснет в профил и анфас.

— Този човек е Адам Типоо Тип и е много важна фигура в Пунтленд — шейх и водач на племе. Той е лидерът на пиратите — обясни Хектор. — Имайте предвид, че тези снимки са направени преди почти седем години. Тарик го е виждал неотдавна и казва, че сега е с гъста черна брада. Освен това е качил килограми.

На екрана се появи нова картина.

— Този видеозапис е направен преди малко повече от четири години.

Хектор пусна клипа с искането на откупа, който Адам беше изпратил по мобилния телефон на Кайла. Увеличеният образ беше малко зърнест и размазан. Адам гледаше в камерата и говореше, но звукът беше отстранен от записа и устните му оформяха заплахите безмълвно. В дъното на помещението Хейзъл стана и изтича навън, неспособна да гледа лицето на убиеца на Кайла. Хектор пусна записа три пъти. След това изключи проектора и заговори в микрофона:

— Наградата за главата на Адам е сто хиляди долара.

Слушателите се усмихнаха хищно, някои закимаха.

Хектор ги погледна със задоволство. Хората му бяха сгорещени като глутница хрътки, надушили дивеча и жадуващи да бъдат пуснати от каишите. Изпрати Тарик да върне Хейзъл и когато тя се появи отново, продължи с речта си:

— Сега включвам камерата на мачтата на кораба. Картината е в реално време.

На екрана се появи широкоъгълен изглед към африканския бряг пред „Златната гъска“. Все още се намираха на шест или осем километра от сушата. В долната част на картината се виждаше часът — 06:17. Маранята още не беше скрила очертанията на синкавите хълмове на западния хоризонт. Изгряващото слънце ги открояваше. Гледаха към широко отвореното устие на голям залив, пазен от двете страни от ниски полуострови. Навътре в залива се виждаха всевъзможни съдове, закотвени най-безразборно.

— И тъй, най-сетне пристигнахме в чудесния курорт Ганданга, перлата на африканския бряг! — с мрачна ирония обяви Хектор. — Имаме си дори специално събрали се посрещачи.

Флотилия пиратски щурмови лодки се изсипа от устието на залива и се насочи с пълна скорост към „Златната гъска“. Следите, оставени от мощните външни двигатели, разбиваха водата като врящо мляко. Всяка моторница беше пълна с брадати мъже с тъмна кожа. Когато приближиха, стана ясно, че са облечени в характерната за джихадистите униформа — торбести бричове и черни тюрбани. Всеки размахваше автомат или ятаган.

— Време е да заемете местата си, господа — каза Хектор. — Не забравяйте! Няма да задействаме капана, докато не установим със сигурност точното местоположение на Утман Уадах и шефа му Адам. Това може да отнеме известно време, тъй като наоколо ще се мотаят много хора, но когато ги забележим в тълпата, трябва да действаме много бързо. Опитайте се да хванете двамата живи. Ако обаче има опасност да ви избягат, не се колебайте да им видите сметката. И в двата случая ще получите наградите.

Хектор махна енергично с ръка.

— Добре! Всички по местата си!

Артилеристите на Дейвид Имбис се построиха в зловещата тишина и Дейв ги поведе към тайната система от тунели. Бързо изкачиха стълбата до оръдейната платформа под мостика. Минути по-късно Дейв докладва по радиостанцията:

— И двете оръдия са заредени и готови, Хек.

Хектор потвърди и заговори на Сам Хънтър. Макар да имаха пряк визуален контакт, използва бойната радиостанция, за да поддържа нивото на шума абсолютно минимално.

— Добре, Сам. Качвай хората си в амфибиите. Режимът обаче си остава „Безмълвен кораб“. Не палете двигателите, докато не дам заповед.

Сам потвърди отсечено и поведе деветдесетте мъже от десантния отряд нагоре към нивото под товарната палуба. Нужно им бе малко повече време в сравнение с артилеристите, но накрая гласът на Сам прозвуча в слушалките на Хектор.

— Всички екипажи са по местата си. Въжетата са закрепени и готови за издигане. Люковете на кулите са затворени, двигателите не работят. Имаме готовност за действие.

— Разбрано, Сам! — отвърна Хектор и погледна към онези, които бяха останали на сборния пункт. Това бяха неговите щурмоваци, които щяха да проведат атаката на борда на кораба. Разбира се, Хектор водеше общото командване, а лейтенантите му бяха Пади и Тарик.

Шестимата мъже бяха пъстра сбирщина — двама близнаци, Джако и Бинго Макдъф от Глазгоу, двама иракчани, един австралиец от Куинсленд и африканер от немски произход от Намибия. Всички бяха бойци и убийци. Ако имаха късмет, ако Адам и Утман пристигнеха с кралската баржа да посрещнат „Златната гъска“ и ако двамата се качат направо на мостика да поздравят Камал, това би опростило стократно задачата. Крос и хората му щяха да спипат всички с един удар.

Но както и да се развиеха събитията, Хектор и отделението му трябваше да заловят Камал и четиримата джихадисти с него на мостика. Така щяха да освободят Сирил Стамфорд и другите членове на екипажа, които бяха държани там. След това от височината на мостика Хектор щеше да има изглед към целия залив и да установи местоположението на Адам и главорезите му. Щеше да е в състояние да насочи артилеристите на Дейв Имбис към основните цели. После щяха да унищожат флотилията щурмови лодки на Камал, да прикрият с огън десанта на трите амфибии и да осигурят връщането им от лагерите с моряците на заловените кораби.

Пади и хората му щяха да атакуват второто ниво. Първата им задача бе да се справят със стражите при апартамента на собственика и при каютата на Винсънт. След като освободяха заложниците, можеха бързо да продължат към всяка точка на кораба, където има нужда от тях.

Тарик и хората му щяха да атакуват най-долното ниво на надстройката на танкера, където пиратите държаха другите членове на екипажа. След това щяха да овладеят товарната палуба. С подкрепата на екипа на Пади щяха да съсредоточат всичките си сили върху основната задача — да заловят Адам, където и да се намира той.

Предвид патологичното отвращение на Утман Уадах от морската вода изглеждаше малко вероятно той да съпровожда своя шейх, но със сигурност щеше да бъде на брега, за да гледа триумфалното пристигане на „Златната гъска“ в Ганданга. Хектор беше уверен, че ще успее да го забележи през мощния обектив на камерата на мачтата. После щеше да го преследва и залови.

През цялото това време Хейзъл и четиримата й помощници щяха да държат Хектор и неговите помощници в течение на събитията и точното местоположение на всеки пират на борда. Петимата щяха да останат в ситуационната зала, за да следят камерите и подслушвателната техника. На хората под командването на Хейзъл арабският бе майчин език и те щяха да превеждат всяка дума, изречена от Камал и бандата му.