Целувката на гепарда

* * *

Хектор се пресегна в просъница, но макар чаршафът да бе още топъл от тялото на Хейзъл, леглото до него бе празно. Моментално се събуди и посегна към пистолета, който винаги лежеше на нощната масичка.

— Хейзъл! — остро повика той.

— Тук съм.

Тя стоеше до прозореца.

— Връщай се в леглото — нареди той.

— Стори ми се, че чух нещо.

— Какво? Аз не чух нищо.

— Беше заспал — каза тя. — Може и аз да съм сънувала.

— Връщай се в леглото, любов моя.

— Ще трябва да отида до тоалетната, че ще се пръсна.

Прекоси стаята — строен силует на фона на лунната светлина, струяща през прозореца. Отиде в банята и запали лампата. Спря изненадана. На мраморния й тоалетен рафт имаше нещо, което не бе там, когато си легна. Някакъв голям предмет, покрит с парче бял плат. Затвори вратата бавно и предпазливо; видя, че на покривалото е подпрян плик. Беше украсен като онези, които обикновено съдържат поздравителна картичка или послание от дарителя, от любимия.

— Хектор! — прошепна тя. — Толкова добре ме познава. Знае колко обичам подаръци от него. Милият се опитва да ме успокои.

Взе плика. Не беше адресиран, нито залепен. Отвори го, извади картичката и я загледа объркано. Не беше написана на английски, а с някаква източна писменост.

— Арабски?

Не беше сигурна. Погледна покрития предмет, пресегна се и повдигна края на плата. Дръпна покривалото настрани и откри две големи стъкленици като онези, в които се държат лабораторни образци. Все така объркана, тя спря да разгледа по-внимателно съдържанието на съдовете.

И изпищя. Писъкът й бе израз на най-необузданата, най-дълбока мъка на душата. Залитна назад и падна на белите плочки на пода. С ръце и крака се избута към най-далечния ъгъл на помещението и се сви там като диво животно в клетка. Отвори уста да изкрещи отново, но от устата й бликна мощен поток повръщано и оплиска половината под.

Писъкът й подейства на Хектор като токов удар. Той скочи от леглото и грабна пистолета. Докато тичаше към банята, вкара патрон в цевта. Влетя вътре с насочено напред оръжие. Приклекна на прага, хванал с две ръце дръжката на пистолета. Хейзъл се бе свила в ъгъла и той надуши миризмата на прясно повръщано и урина. Призля му от ужас.

„Ранена е, някой й е направил нещо“ — помисли си той. Бързо отиде до нея и коленичи.

— Хейзъл, какво става? Има ли някой тук? Защо си така уплашена?

Понечи да я докосне, но тя се дръпна, като клатеше глава и сочеше към тоалетния рафт. Хектор бързо се обърна с насочен напред пистолет и пръст на спусъка, готов да открие огън.

И тогава видя двете стъкленици. Нужни му бяха няколко мига, за да разбере какво гледа. Във всяка стъкленица, пълна с безцветен спирт, се рееше отрязана човешка глава. В лявата беше главата на Грейс Нелсън. Очите й бяха затворени, кожата бе пожълтяла от старост, цялата набръчкана и увиснала. Тънките сребърни кичури коса бяха прилепнали по лицето й като водорасли. Изглеждаше много стара, сякаш бе мъртва от сто години.

В дясната стъкленица беше главата на Кайла Банок. Очите й бяха отворени. Сякаш гледаха право в него. Вече не бяха искрящосини, а мътни и безизразни като речни камъчета. Устните й бяха леко разтворени и белите й зъби се показваха в нещо като цинична усмивка. Кожата й бе бледа, но гладка и безупречна. Косата се рееше около лицето й в златен облак. Сякаш току-що се бе събудила от дълбок сън. Хектор знаеше, че ако продължи да я гледа още секунда, сърцето му ще се пръсне.

Наведе се, взе Хейзъл на ръце, за да я отнесе на леглото и да я положи в него. Обади се по интеркома на Агата. Тя отговори почти моментално.

— Кажи на охраната да претърси къщата и терена за неканени гости. Обади се на полицията. Станало е убийство. Трябва ни и доктор за Хейзъл.

Замълча за момент.

— Спешно е.

Съблече нощницата на Хейзъл и избърса лицето и тялото й с влажна кърпа. После я зави, легна до нея и я прегърна. Тя се притисна в него. Цялото й тяло трепереше, зъбите й тракаха. Ужасни, раздиращи сърцето хлипове се изтръгваха дълбоко от гърдите й. Хектор я държеше в обятията си и й шепнеше нежни думи до пристигането на доктора.

— Жена ми изгуби дъщеря си. Намира се в ужасен шок — обясни Хектор.

Докторът й направи инжекция, която я отнесе в дълбоката черна дупка на безсъзнанието.

— Искам да я откарам в клиниката и да я поставя под денонощни грижи, докато не се възстанови напълно — каза той.

— Добре — съгласи се Хектор. — Очертават се доста напрегнати дни и тя не бива да се замесва в…

Млъкна, когато чуха полицейските сирени, приближаващи през поляните към къщата.

— Веднага ще се обадя за линейка.

След като Хейзъл беше свалена долу на носилка, Хектор я целуна и остана загледан след отдалечаващата се линейка. После се върна в банята и покри двете глави с бялата покривка. Отвори плика и прочете арабския текст върху картичката.

„Кръвният дълг е четири. Две глави са взети, остават още две до изплащането му“.