Целувката на гепарда

* * *

Отлетяха до Париж и качиха Кайла на директен полет до Денвър. Последваха четири дълги дни на преговори с Френската търговска палата, посветени на импортните тарифи и други проблеми около вноса на природен газ във Франция. Все пак намериха време да прекарат един следобед в Музея Д’Орсе, за да се възхитят на творбите на Гоген, както и цял ден в Музей Оранжери с водните лилии на Моне. След това продължиха към Женева, за да присъстват на търг на произведения на изкуството. Там се предлагаше картина, която Хейзъл желаеше отчаяно — „Парижка продавачка на цветя“ на Берта Моризо. Този път Хейзъл се вкопчи в яростна битка на наддавания с някакъв саудитски принц. Накрая й се наложи да капитулира и не я свърташе на едно място от яд.

— Прав беше, скъпи — призна тя. — Тези хора са опасни.

— Какъв език само! — сгълча я той. — Това изобщо не може да се нарече политически коректно изказване.

Самият той тайно не беше толкова нещастен от резултата. Все пак харчовете й трябваше да имат някакви граници.

— Не говоря срещу цвета на кожата му. Дълбочината на портфейла му ме дразни.

Нужни бяха малко сладки приказки и много любене, преди да възвърне доброто си настроение.

Следващата спирка в сватбеното им пътешествие беше Русия. Както винаги, Ермитажът в Санкт Петербург ги омагьоса с несметните си богатства, които болшевиките бяха ограбили от обречените руски аристократи. В Москва обаче нещата отново се вгорчиха малко. През последните две години „Банок Ойл“ флиртуваше с руския гигант „Газпром“. Имаха проект за съвместна разработка на находища в устието на река Анадир в Берингово море. „Банок Ойл“ бяха похарчили десетки милиони, за да може предложението да стигне до масата на преговорите. А сега то се натъкна на айсберга на руската непреклонност и потъна безследно.

— Непоносими руснаци! Трябва да ги накажа по някакъв начин — фучеше Хейзъл, след като отново се настаниха в уютния разкош на салона на самолета и потеглиха за Осака. — Мисля да организирам сериозен бойкот на водката и хайвера.

— Така ще съсипеш руската икономика. Само си помисли за всички онези милиони сладки руски дечица, които ще умрат от глад заради теб.

— Господи! Сложи пръст направо в раната, Хектор Крос! Добре. Предавам се. И без това никога не съм си падала по Берингово море. Чувала съм, че било ужасно студено там.

Хектор се обади на главния стюард по интеркома.

— Донесете на госпожа Крос обичайната водка „Довган“ с лимонов сок, моля.

— Не е зле! — даде мнението си Хейзъл, след като я опита. — А след аперитива какво следва?

Тя хвърли поглед към спалнята на Версаче.

— Имам нещо наум — призна той.

— Да, определено никак не е зле!