Целувката на гепарда

* * *

— Какво ще ги принуди да дойдат и да опитат да освободят момичето?

Шейх ханът се взираше във внука си и чакаше отговора му.

Адам обмисли внимателно думите си.

— Първо трябва да научат къде я държим.

Дядо му кимна.

— След това ще се обърнат за помощ към приятелите си във Вашингтон. Знаем, че майката е приятелка на американския президент. Той ще прати кръстоносните си пълчища да ни пометат.

Шейх ханът прокара пръсти през брадата си, гледаше внука си в очите и чакаше момента, в който момчето ще види пътя така ясно, както го виждаше самият той.

— На американците ще им трябват много седмици или дори месеци, за да подготвят удар срещу нас. Ние можем да се изнесем за часове от това място и да изчезнем в пустинята. Хектор Крос, убиецът на синовете ми, ще е наясно с това. Дали той и майката на момичето ще бъдат склонни да чакат американската армия да се размърда?

— Да! — уверено отвърна Адам. — Освен ако…

Шейх ханът видя как внукът му изведнъж схваща и сърцето му се изпълни с гордост.

— Да, Адам? — подкани го той.

— Освен ако не ги убедим, че момичето го грози смърт или нещо по-лошо и от самата смърт — каза младият мъж;. Дядо му се усмихна и очите му почти изчезнаха между дълбоките бръчки на кожата му. — Тогава ще дойдат за нас. Ще дойдат без никакво колебание или страх.

— Къде ще го направим? — насмешливо попита шейх ханът. Адам отговори веднага.

— Не в някоя каменна килия на крепостта. Трябва да е на място, където красотата на пейзажа да контрастира с ужаса на постъпката.

Замисли се за момент.

— При езерото с водните лилии, в Оазиса на чудото!

— И първо ще им покажем опасността, а после ще им позволим да научат къде сме? Или ще им издадем първо мястото, след което ще ги оставим да видят делото? — престори се шейх ханът, че се чуди как да постъпи, но Адам отново заговори:

— Първо трябва да видят, че момичето страда, така че когато най-сетне научат мястото, да се втурнат към него без никакво колебание и без време да размислят.

— Гордея се с теб — рече шейх ханът. — От теб ще стане велик командир и безмилостен воин на Аллах.

Адам прие с поклон похвалата и направи знак на един от доверените стражи, който стоеше край вратата със скръстени ръце. Мъжът бързо се приближи и се отпусна на едно коляно, за да получи заповедта.

— Прати вест на фотографа — тихо му заръча Адам. — Кажи му да ни чака при портата на двореца утре сутринта след молитвата. Да носи видеокамерата си.