Целувката на гепарда

* * *

Хейзъл избра първи юни за сватбен ден и успя да съкрати списъка на поканените гости само на 2460 души. Хектор покани двама — брат си Теди и Пади О’Куин. Теди отклони поканата. Така и не беше простил на Хектор, че бе любимецът на баща им. Пади прие и освен това се нагърби с ролята на шафер. Чичо Джон предаде булката, а Кайла беше шаферка на майка си. В сватбения навес в средата на първия ред беше разположен специален фотьойл с кадифени възглавници за Грейс Нелсън, която след чаша-две от кристалното шампанско на Луи Рьодерер обикновено леко залиташе ляво на борд.

Бордът на „Банок Ойл“ гласува да пенсионира „Гълфстрийм“-а на Хейзъл и да го смени с ББД, „Боинг Бизнес Джет“. Тази преправена версия на „Боинг 737“ можеше да прелети разстоянието от Лос Анджелис до Париж, без да каца, с мах 0.78. Луксозният интериор беше дело на Джани Версаче. Вътре имаше просторна спалня за собственика с баня, както и всички удобства за още двайсет души. Това беше малкият сватбен подарък на директорите за Хейзъл.

Сватбеният подарък на Хейзъл за Хектор беше ръчен часовник „Ролекс Ойстър Перпетюъл Дей Дейт“ с платина и диаманти с посвещението „На X. от X., с вечна любов“ и картичка, върху която със златни букви беше написано:

Любими мой,

Обещавам през целия си живот

да вървя десет крачки зад теб. (Майтап!)

Твоя вярна и покорна съпруга,

Хейзъл

Хектор подари на Хейзъл художествена версия на пръстена на баща си, който се отличаваше от оригинала с това, че вместо плочка имаше петкаратов диамант и гравиран надпис „На X. от X., завинаги“. В бележката към него пишеше:

Императрице на сърцето ми,

Сега можеш да държиш оригиналния пръстен в

прословутия швейцарски трезор.

С цялата ми любов до края на пътя,

Хектор

Сватбата беше истински триумф дори по тексаските стандарти. В разрез с обичая празненствата продължиха три дни. Много след полунощ на третия ден всички се сбогуваха прочувствено с чичо Джон, Грейс и Кайла пред стълбата на самолета.

— Вече сте законна двойка. Дори баба Грейс не може да възразява — каза им Кайла. — Вървете дръзко и смело, плодете се и се размножавайте, деца мои!

— Кайла Банок, не си някаква продавачка на риба. Бъди така добра да не говориш като такава — сгълча я Грейс и отново избухна в сълзи.

Накрая булката и младоженецът се качиха в огромния самолет, бляскав в своята ливрея в алено и бяло, и полетяха през Атлантическия океан. Когато кацнаха на летище „Фарнбъро“ в Англия, на пистата ги очакваше „Бентли“ с шофьор, който да ги откара в Лондон. Управителят на хотел „Дорчестър“ ги въведе в апартамента на Оливър Месел. Не излязоха от него цели два дни. Обясняваха си, че трябва да се възстановят напълно от промяната на часовата зона, но много добре си даваха сметка, че оправданието им е смешно. На третата вечер отидоха да гледат „Както ви харесва“ на Шекспировата кралска трупа в „Глоуб“.

— Ако продължаваме така само с ядене и спане, ще се превърнем в двойка дебелаци — каза му тя на следващата сутрин, докато закусваха на терасата.

— Когато казваш подобни неща с тази твоя сладка усмивка, със сигурност ще последва нещо — отвърна Хектор. — Каква изненада си ми приготвила?

— Специалната изненада на медения месец, скъпи. Тази неделя е маратонът на „Рамблърс“. И ние с теб участваме.

— Четирийсет и два километра! — възкликна той.

— Плюс сто деветдесет и пет метра — поправи го тя. — Както и да е, какво толкова мърмориш? Имаш цели три дни за тренировка.

В деня на маратона валеше и духаше леден северен вятър, но двамата тичаха хванати за ръце, когато пресякоха финалната линия на алеята пред Бъкингамския дворец с позиции 2112 и 2113 от общо 30 000 участници.

— Това беше достатъчно за следващите няколко дни — каза му вечерта Хейзъл, докато седяха на специалната си маса, дискретно закътана в ъгъла на „Маркс Клъб“. — Утре е ден за култура и изкуство.

Седмица по-рано, както беше изискването, Хейзъл бе дала заявка в „Сторидж Къмпани“, че иска да види картините си, които се пазеха в трезорите им. Двамата с Хектор седнаха на един бял диван в стая, чиито стени бяха покрити с бежови завеси, за да няма нищо, което да отклонява вниманието на зрителя от произведенията на изкуството. Картините се донасяха благоговейно една по една от служителите, които ги поставяха на бяла дървена стойка пред тях. След това служителите се оттегляха и ги оставяха да се взират възторжено в някои от най-великолепните изражения на човешкия гений.

— Когато открил водопада Виктория, Дейвид Ливингстън казал: „Ангелите в небето сигурно се възхищават на гледки като тази“ — тихо рече Хектор.

— Напълно го разбирам — прошепна Хейзъл.