Целувката на гепарда

* * *

Имаше още един значителен инцидент, който успяха да наблюдават от екраните в ситуационната зала. След кратка церемония жертвите бяха изхвърлени през борда, но Камал още не го свърташе на едно място. През деня и през цялата нощ се случваше най-неочаквано да напуска мостика. Един от помощниците му пазеше Сирил Стамфорд, докато Камал бродеше из кораба и оглеждаше преградите между отделенията и различните нива. Сякаш имаше дразнещото усещане, че е пропуснал нещо важно.

Когато започна да чука по корпуса с ножа си и да се вслушва напрегнато в ехото, Хектор постепенно започна да изпитва тревога. Нивото под мостика, където бяха монтирани оръдията, привлече интереса на Камал. Той го огледа внимателно, дори слезе долу на палубата, за да разгледа сляпата външна стена, която криеше оръдейната палуба. Когато се върна на мостика, Хектор чу разговор между него и Сирил Стамфорд за тази част. Както обикновено, Сирил имаше приемливо, но напълно измислено обяснение. Той обясни, че тази част съдържа деликатна апаратура, управляваща помпите в недрата на кораба. Въпросните помпи контролираха температурата и разпределението на газа в товарните резервоари. Над определена температура газът ставал толкова леснозапалим, че можел да експлодира и да унищожи целия кораб. Сирил обясни, че апаратурата се управлява дистанционно чрез сателит от техническия щаб на корпорацията в Съединените щати. Дори той като капитан на кораба не можел да влезе там по време на плаване.

— Значи онези там могат да засекат промяната на курса? — попита Камал.

— Това притеснява ли ви, капитане? — попита Сирил.

— Ни най-малко — усмихна се Камал и поклати глава.

— След няколко часа ще бъдем в териториални води. С нищо не могат да ни попречат.

Той обаче продължи с издирванията си, надничаше и ръчкаше във всеки съмнителен ъгъл. Един следобед откри люка, водещ надолу към сервизните тунели, които свързваха отделните газови трюмове и съдържаха огромните помпи, които въртяха и охлаждаха природния газ, като го прехвърляха от един резервоар в друг, за да балансират при необходимост кораба.

По време на преустрояването в Тайван и създаването на тайния отсек се бе наложило шахтата да се премести от средата на кораба в лявата страна при надстройката на кърмата. Това бе тромав и незадоволителен компромис, който можеше да привлече вниманието на моряк от калибъра на Камал. Камал отвори люка, спусна се в лабиринта тунели под газовите резервоари и го изследва подробно. Наблюдателите в ситуационната зала точно над главата му го следяха с безпокойство чрез инфрачервените сензори. В един момент Камал почука с дръжката на ножа си една от тръбите и звукът беше толкова ясен, сякаш се намираше в помещението при тях. Затаиха дъх, докато за огромно облекчение на всички Камал като че ли най-сетне реши, че в тази част на „Златната гъска“ няма нищо подозрително. Чуха го как се изкачва по стоманените скоби покрай ситуационната зала нагоре към палубата.