Целувката на гепарда

* * *

Хектор, Хейзъл и четирима агенти на „Кросбоу“ чакаха на летището, когато чудовищният четиримоторен самолет направи кръг и се спусна стръмно към пистата.

— Нела управлява — уверено каза Хектор.

— Откъде разбра? — попита Хейзъл.

— Бърни лети като стара мома. Нела е спец по обяздването от Гермистон, града, в който трябва да пъхнеш тръбата, ако искаш да направиш клизма на света.

— Не бъди така груб. Дядо ми по бащина линия е от Гермистон.

— Обзалагам се, че във всяко друго отношение е бил разкошен човек.

Грамадният самолет докосна земята, понесе се с грохот по пистата, зави и спря недалеч от чакащите, четирите му грамадни перки вдигнаха същинска пясъчна буря. Нела изключи двигателите и спусна рампата в задната част на фюзелажа. Двамата с Бърни слязоха от машината. Нела беше яка блондинка с кукленско лице, облечена в камуфлажен комбинезон. Ръкавите му бяха отпорени и разкриваха татуирания летящ ангел на мускулестата й дясна ръка. Тя стърчеше над мъжа си.

— Добре. Хек, какво искаш да направим за половин милион? Като те знам, със сигурност няма да е лесно — каза тя, докато се здрависваха.

— Разбрала си ме напълно погрешно, както обикновено.

— Запознай ни с приятелката си — прониза Нела с поглед Хейзъл, като се мъчеше да скрие донякъде завистта си.

— Имаш малко объркана представа за отношенията ни, любов моя. Това е госпожа Хейзъл Банок, моята шефка, а сега и твоя. Така че малко уважение няма да е излишно. Хайде да идем в терминала да поговорим.

Всички се качиха в двата джипа и потеглиха. Настаниха се на дългата маса в ситуационната стая и Хектор обясни положението на семейство Восло. Когато завърши, в помещението се възцари мълчание. Накрая Нела погледна към Хейзъл.

— Аз също имам дъщеря. Слава Богу, намери си свестен мъж в Австралия. Но мога да си представя как се чувствате.

Пресегна се през масата и положи върху копринената ръка на Хейзъл огромната си длан, загрубяла от моторното масло и мръсотията. Ноктите й бяха неравни и къси.

— Бих ви откарала и безплатно, ако ме помолите, госпожо Банок.

— Благодаря, Нела. Ти си добър човек. Личи ти.

— За Бога, дами. Престанете, че иначе ще се разрева от умиление — прекъсна ги Хектор. — Има само един проблем. Не съм сигурен нито къде отиваме, нито кога. Но няма да бъде далеч и ще е скоро.

— Колко скоро? — попита Бърни Восло. — Не можем да чакаме седмици. Всеки изгубен ден на земята ни струва пари.

— Затваряй си плювалника, Бърни Восло! — скастри го Нела. — Не чу ли, че дадох дума на госпожата?

— Прав е! — обади се Хейзъл. — Разбира се, ще ви платя за престоя. Двайсет хиляди долара за първия ден и десет хиляди отгоре за всеки следващ, прекаран на земята.

— Не е нужно да го правите, госпожо Банок — запротестира слисаната Нела.

— Напротив, нужно е — отвърна Хейзъл. — А сега да чуем господин Крос.