Целувката на гепарда

* * *

Хектор и Хейзъл стояха на крилото на мостика на „Златната гъска“. Той я беше прегърнал през рамо, а тя се бе облегнала на гърдите му. Двамата мълчаливо наблюдаваха последните лодки, които напускаха брега, натоварени с моряците, освободени от хората на Сам Хънтър от затворническия лагер на сушата. Мъжете се връщаха на корабите си, закотвени в залива.

Хората на Сам палеха постройките на селището, след като се бяха уверили, че бягащите жители не са изоставили вдовици и сираци. Хейзъл беше абсолютно категорична в това отношение. Повечето заловени кораби в залива вече бяха събрали екипажите си и палеха двигатели в готовност да отплават. Осем съда бяха прекарали на котва години наред и се бяха повредили до такава степен, че двигателите им бяха напълно негодни, а корпусите им бяха така проядени от ръжда, че изобщо не ставаха за плаване. Хектор нареди да бъдат потопени, лишавайки напълно пиратите от жалката плячка, която биха намерили в тях. Когато отвориха люковете и трюмовете се напълниха, много от корабите се преобърнаха, а други потънаха право надолу и над повърхността останаха да стърчат само мачтите. Накрая амфибиите на Сам Хънтър се върнаха на брега и заплаваха обратно към „Златната гъска“, оставяйки селището в пламъци.

Хейзъл наруши мълчанието.

— Е, скъпи, работата ни тук приключи — рече тя почти шепнешком.

— Почти, но не съвсем. Има още едно нещо, което трябва да направим — отвърна Хектор и тя се обърна в обятията му да го погледне в очите.

— Зная. Ужасявах се от тази част — въздъхна Хейзъл. — Къде е той?

— Тарик го е заключил в оръжейната в тайната част на кораба.

— Трябва да го направим веднага и да приключваме, преди да съм изгубила самообладание.

— Ще го направим, когато излезем в открито море — отвърна той. — Но никой няма да губи самообладание. Дължим го на Кайла и Грейс.

— Знам — прошепна Хейзъл и се размърда на гърдите му. — Трябва да въздадем правосъдие заради тях. Без това никой от нас няма да намери покой. Кога, скъпи? Кога ще го направим?

— Ще отплаваме тази вечер. Ще го направим утре по зазоряване, когато сушата вече не се вижда.

— Само ти и аз ли? — тихо попита Хейзъл. — И никой друг?

— И други страдаха — напомни й Хектор. — Тарик, Пади и Настя.

— Добре. Но трябва да го направя аз. Това е мой свещен дълг.

Слънцето залязваше и каналът едва се виждаше в сумрака, когато „Златната гъска“ поведе странния конвой от най-различни кораби извън залива Ганданга. През нощта продължиха на югоизток. Още по тъмно на следващата сутрин Хектор и Хейзъл се изкъпаха и облякоха чисти дрехи. Изпиха по чаша силно кафе, изправени мълчаливо в кухненския бокс на апартамента. Точно в пет часа Тарик почука на вратата и Хектор отвори.

— Всичко е готово — каза му Тарик.

— Благодаря, стари приятелю.

Хектор го остави на прага и се върна за Хейзъл. Намери я седнала на леглото. Тя вдигна поглед към него. Очите й бяха в оттенък на синьото, какъвто не бе виждал досега — усойни и студени като полярен лед.

— Да? — попита тя.

— Да! — каза той, хвана я за ръка и я изправи.

Отведе я при асансьора и се спуснаха на най-долното ниво. Когато вратата се отвори, Хектор я хвана за лакътя и я поведе към задната палуба. Част от нея беше закрита с тежка мушама. Тарик излезе пред тях и повдигна края на покривалото, за да влязат в оградената част.

Пади и Настя вече ги чакаха. Пади седеше в сгъваем стол. Гърдите му бяха превързани и едната му ръка беше в клуп. Настя стоеше до него, отпуснала ръка върху рамото му. Хектор и Хейзъл застанаха от другата му страна. Хектор погледна към Тарик.

— Доведи го — каза той.

Тарик излезе и се върна почти веднага. Следваха го двама мъже от „Кросбоу“, между които се мъкнеше Адам. Краката му бяха парализирани от ужас. Пазачите му наполовина го влачеха, наполовина го носеха. Пуснаха го да падне на колене пред Хейзъл. Хектор им кимна и те излязоха, за да застанат на стража при входа на оградената част.

Адам бе коленичил пред Хектор и Хейзъл и ги гледаше с черните си плувнали в сълзи очи. Дипломатическото куфарче още бе закрепено за китката му. Притискаше го към гърдите си с две ръце.

— Защо това куфарче е още у него? Вземи му го — нареди Хектор.

— Ключалката на веригата е с комбинация — отвърна Тарик. — Не казва каква е. Не можем да я свалим.

— Тогава му отрежи ръката в китката, Тарик. Веригата ще се изхлузи без проблем от чуканчето — нареди Хектор. — Използвай бойния си нож.

Тарик се наведе над арабина, извади ножа си и хвана ръката му. Адам изквича като прасе, на което му прерязват гърлото.

— Не! Недей c ножа. Ще ви дам куфарчето.

Постави го в скута си и с треперещи пръсти набра комбинацията на ключалката. При втория опит веригата се освободи от китката му. Адам запълзя по палубата и поднесе с две ръце куфарчето на Хектор.

— Двамата с теб можем да се спазарим — изхлипа той. — Знам, че държиш на думата си, Хектор Крос. В това малко куфарче има интернет кодове и пароли за сметки в двайсет и шест банки по целия свят, по които има почти два милиарда долара. Можем да си ги поделим. Освободи ме и можеш да вземеш половината пари.

— Тези пари не са твои. Откраднал си ги от хората, чиито кораби и стоки си ограбил.

— Тогава вземи всичко — замоли се Адам. — Два милиарда долара! Всеми ги, само ме пусни.

— Да! Ще взема всичко, Адам — кимна Хектор. — И ще те пусна на Иблис, на злия джин. Той те очаква. Вземи куфарчето, Тарик.

Арабинът зарева и се опита да се съпротивлява, вкопчвайки се във веригата. Тарик обърна ножа и го удари с дръжката в слепоочието. Адам пусна веригата и се хвана с две ръце за главата. Тарик подаде дипломатическото куфарче на Хектор. Той го остави настрана и съсредоточи вниманието си върху жалката отрепка в краката си.

Адам, ти си извършител на безбройни пиратски набези, изнасилвания и убийства. Дори по силата на шериата, който твърдиш, че почиташ, всички тези действия са углавни престъпления. Доказано си виновен. Една от жертвите ти обаче беше млада жена на име Кайла Банок. Ти я изнасили и измъчва без капка милост. Накрая уби Кайла и баба й Грейс Нелсън, като нареди на слугите си да ги обезглавят. След това изпрати двете глави на Хейзъл Крос с подигравателно съобщение. Хейзъл Крос, която е дъщеря на Грейс Нелсън и майка на Кайла Банок, сега стои пред теб и настоява за възмездие.

Адам вдигна глава и зяпна Хейзъл. По бузата му се стичаше кръв от удара, който му бе нанесъл Тарик. Той плачеше и сълзите се смесваха с кръвта и капеха по бялата му роба.

— Майката на Кайла Банок стои пред теб — тихо продължи Хектор. — Тя настоява за правото си за възмездие, дадено й по силата на шериата. Живот за живот.

— Моля ви! — събра ръце в шепи Адам и ги протегна към Хейзъл като просяк. — Това беше мой дълг. Направих само онова, което бе мой дълг към Аллах и предците ми. Моля ви, разберете. Моля ви, имайте милост!

Хектор погледна към Тарик и кимна. В краката на Тарик имаше навито топ платно. Той го разви и го постла на палубата. Двамата служители на „Кросбоу“ донесоха тежък чувал с пясък и го поставиха в центъра на платното.

— Застани на платното и легни с глава в чувала — нареди Хектор.

— Не! — изграчи Адам. — Дадох ти парите. Платих кръвния дълг по силата на шериата и ти го прие. Трябва да ме пуснеш.

Хектор извади пистолета си от кобура и го подаде с дръжката напред на Хейзъл. Тя го взе, вкара патрон в цевта и насочи дулото към палубата. Хектор отиде до коленичилия Адам.

— Милост! — изпищя пленникът. — Моля ви, милост.

Хектор хвана китката му и без никакво усилие изви ръката зад гърба му и го вдигна на крака. Поведе го към разстланото платно и го просна по корем върху него.

— Пъхни главата си в чувала — тихо му нареди той. — Пясъкът ще спре куршума, след като излезе от черепа ти. След това чувалът ще послужи за тежест, когато те хвърлим в морето.

Адам изкрещя нечленоразделно. Хектор го натисна надолу, докато крясъкът му не се заглуши от чувала. После погледна към Хейзъл.

— Готова ли си? — попита той и тя кимна.

Плачеше безмълвно. Пристъпи напред, застана до

Хектор и насочи пистолета към главата на Адам, но раменете й се тресяха и оръжието трепереше в ръцете й. Тя го вдигна и насочи дулото към небето. Клатеше глава и се мъчеше да си поеме дъх, сякаш се давеше. Настя Воронова остави Пади и отиде при нея. Постави нежно ръка на рамото й.

— Аз ще го направя вместо теб, Хейзъл. Обучена съм за това, а ти не си — каза тя.

Хектор отново поклати глава.

— Не — прошепна тя. — Това е мой дълг пред Бог, пред майка ми и дъщеря ми.

Свали пистолета и се прицели в тила на Адам. Ръцете й изведнъж станаха стабилни като скала и тя спря да хлипа. Стреля само веднъж. След гърмежа се възцари тишина, нарушавана единствено от боботенето на двигателите.

Хектор взе пистолета от ръката й и извади пълнителя. Изхвърли патрона от цевта. После прегърна жена си през раменете.

— Сега вече свърши — рече той. — Свърши, при това добре. Грейс и Кайла са свободни, ние също.

Хейзъл зарови лице в гърдите му, за да не гледа как Тарик и двамата стражи приближават. Те увиха Адам и чувала в платното и вързаха здраво вързопа с найлоново въже. Отнесоха го до палубата и го хвърлиха в кипналата бяла диря на кораба. Той изчезна безследно.