Целувката на гепарда

* * *

Поеха обратно през прохода към етиопската граница. Скоро стана ясно, че Утман не е в състояние да прекара колите си през или около нападалите камъни — никой не се опита да ги преследва. Спряха веднъж, за да може лекарят на „Банок Ойл“, когото Пади бе взел със себе си, да се погрижи за Тарик. Той му постави система, би му антибиотици и обезболяващи и превърза раната, след което продължиха нататък. Напредваха добре, макар на места пътят да бе напълно заличен. Хората на Пади го бяха ремонтирали набързо тук-там на идване. Стигнаха подножието на планините и продължиха през плетеницата долини и планински проходи, през които минаваше старият път. Движеха се на запад през остатъка от деня, като постепенно се изкачваха нагоре. Наоколо нямаше никакви селища и рискуваха да включат фаровете и да продължат, след като се стъмни. Пади се ориентираше по джипиеса на камиона. Четири часа след мръкване той обяви, че вече са в Етиопия. Не видяха обаче никакъв знак, който да отбелязва границата. Спряха конвоя за момент, за да отпразнуват събитието с чаша горещ чай. Докато водата завираше, Хектор включи сателитния телефон. На тази височина връзката беше кристална и чуваше намиращата се в Сиди ел Рациг Нела Восло така, сякаш беше седнала до него.

— Ще пристигнем в Жига-Жига преди зазоряване. Ела да ни вземеш, скъпа.

— С Бърни ще бъдем там, нямаш грижа! — отвърна Нела.

Продължиха да пътуват през нощта. Хектор стоеше до Пади на откритата платформа; и двамата бяха нащрек и не мигнаха, но тъмните планини, които пресичаха, бяха пусти. Два часа преди зазоряване стигнаха Жига-Жига, без да срещнат нито едно живо същество по пътя си.

Установиха се на защитен лагер в края на пистата и жените приготвиха закуска. В хладилника на камиона Пади имаше две дузини пресни яйца, шарен бекон и четири самуна стар хляб. Препекоха си филийки на въглените и ги намазаха с новозеландско масло, докато бяха горещи. С помощта на Далия дори Тарик успя да се надигне и макар да бе ревностен мюсюлманин, излапа парче бекон. Още пиеха черен чай, когато чуха звука на приближаващия „Херкулес“. Пади нареди по един камион да спре в двата края на пистата и да запали фарове. Нела спусна гладко гигантската машина и веднага щом свали рампата, Пади вкара трите камиона в товарния отсек и ги закрепи стабилно. Самолетът се издигна във въздуха двайсет минути след кацането.

Докторът смени превръзката на Тарик и даде мнението си:

— Извадил е късмет. Куршумът явно е пропуснал всички важни органи. Той е здрав, в добра форма и ще бъде на крака за нула време.

Далия плака безпомощно, докато Хектор й превеждаше заключението на лекаря на арабски. След това Хейзъл помоли доктора да обърне внимание на Кайла. Той я отведе в малката стаичка зад пилотската кабина и я прегледа внимателно.

— Физически се справя доста добре — обяви той. — Антибиотиците, които й е дал господин Крос, са се погрижили за отравянето на кръвта. Но след като се върнем в цивилизацията, трябва незабавно да й се направят изследвания за евентуални инфекции. Разбира се, още е слаба, но след тежки изпитания като онези, през които е преминала, подобно нещо следва да се очаква. Психичното й състояние изглежда много по-тежко. Разбира се, не съм специалист в тази област, но въпреки това ви съветвам при първа възможност да я заведете при най-добрите специалисти.

— Смятам да направя точно това — съгласи се Хейзъл. — Самолетът ми би трябвало да ме чака в Сиди ел Рациг. А сега ще се погрижа да поспи малко.

Обърна се към Хектор.

— Същото се отнася и за теб! Три дни подред не си мигнал.

— Стига си фучала! — запротестира той, докато тя го увиваше в спалния чувал, който бе открила в шкафа над койката.

— Фученето е едно от нещата, в които съм най-добра. Дотук беше с даването на заповеди, Хектор Крос. Оттук нататък с твоите камъни по твоята глава. Да не чувам повече възражения! Заспивай! — нареди тя и изключи осветлението.

Хектор и Кайла спяха като заклани, когато Нела приземи самолета в Сиди ел Рациг.