Целувката на гепарда

* * *

По необходимост Хейзъл и Настя прекарваха много часове заедно в апартамента на собственика под мостика, опитвайки се да направят приликата помежду си още по-голяма. Хейзъл подстрига и оформи косата на Настя в същия стил, който предпочиташе самата тя.

— Откъде си се научила да работиш така добре с ножицата? — попита рускинята, докато се възхищаваше на отражението си в огледалото.

— Навремето се налагаше сама да се грижа за косата си.

Настя я погледна озадачено и Хейзъл обясни:

— Нямах пукната пара. Едва успявах да си позволя да се нахраня, какво остава за фризьорски салони.

— Това е глупаво! С твоята външност никога не би трябвало да оставаш без пукната пара.

— Може да съм била прекалено придирчива.

— Прекалената придирчивост също е глупост — даде мъдрото си мнение Настя.

След като приключиха с прическата, Хейзъл отвори големите шкафове от двете страни на огледалото, където се намираше козметиката й, и се залови за работа. Резервираността на рускинята изчезна напълно и тя се кискаше като ученичка, докато наблюдаваше собственото си преобразяване. След това насочиха вниманието си към подбора на подходящо облекло. Настя остана омагьосана от съдържанието на просторния гардероб на Хейзъл. Той бе цяла съкровищница, пълна с коприна, сатен и дантели. Разбира се, двете бяха с еднакви размери — Настя беше избрана специално заради приликата й с Хейзъл. Обувките на „Шанел“ и „Ермес“ изглеждаха толкова добре на краката на Настя, колкото и на тези на Хейзъл.

Когато приключиха с контенето, двете изнесоха малко представление за мъжете. Настя се разходи из салона с апломба на манекенка, каквато е била навремето, и със същото високомерно-презрително изражение на красивото си лице. Хектор и Пади се изтягаха във фотьойлите с чаши уиски в ръка и аплодираха ентусиазирано, а Хейзъл наблюдаваше творението си със собственическа гордост.

Задачата на Настя изискваше да копира маниерите на Хейзъл — походката й, изразителния начин, по който държеше главата и използваше ръцете си. Рускинята беше родена актриса и бързо влезе в ролята. Накрая Хейзъл се опита да изглади дикцията й. Това бързо се оказа пълна загуба на време. Благодарение на обучението си в Спец- наз Настя говореше английски достатъчно добре, с изключение на някои малки недостатъци. Често бъркаше словореда и така и не можеше да направи разлика между У и В. Така „утре“ можеше да се превърне в отчетливо „вътре“ за огромна радост на слушателите. Друга особеност беше произнасянето на „окей“, което нацупените й устни превръщаха в „хокей“. Накрая се реши, че е по-добре да си държи устата затворена, докато се намира в плен на пиратите. За щастие тази рестрикция изобщо не представляваше проблем за нея. „Безмълвен кораб“ беше предпочитаният от Настя режим на действие.

За да са напълно уверени, че Адам ще нападне танкера, трябваше да го убедят, че Хейзъл и Хектор са на борда. Наложи се да позволят на телевизионен екип от „Ал Джазира“ да ги заснеме на кораба, когато „Златната гъска“ пристигна на терминала за природен газ. След отплаването на танкера Хектор трябваше да остане на борда, за да ръководи операция „Лампос“. Когато обаче се опита да убеди Хейзъл да напусне кораба и да отиде на някое сигурно място, а самата тя да бъде заместена от Настя Воронова, аргументите му й направиха толкова впечатление, колкото лек дъждец на екваториална джунгла.

— Не се прави на малоумен, Хектор Крос — с равен глас рече тя.

Хектор не можеше да позволи да бъде заловен, когато пиратите завладеят кораба. Едва ли можеше да ръководи операция „Лампос“ окован и охраняван от банда тежковъоръжени пирати. Затова трябваше да намерят двойник и на него. Сред хората на Пади имаше неколцина, които можеха да поемат ролята благодарение на тъмната си коса и телосложението си. Така или иначе, всички бяха съгласни, че за един арабин повечето бели изглеждат почти еднакви и обратното. Плененият двойник по всяка вероятност щеше да бъде подложен на мъчения от пиратите и затова Пади помогна на Хектор да избере Винсънт Удуърд — здравеняк, който можеше да носи на бой. Пади обясни на Винсънт, че при залавянето поне няма да бъде застрашен от изнасилване, за разлика от Настя. За десет хиляди долара отгоре Винсънт с радост се съгласи да се превърне в другия аз на Хектор.

Накрая обаче Хейзъл изведнъж реши, че никак не й се иска да изпраща Настя в лапите на Звяра вместо нея. Руското момиче беше станало нейна приятелка. Тя сподели опасенията си с Пади.

— Наистина съжалявам всеки арабин, който ще се опита да свали кюлотите на Настя без пълното й съгласие и съдействие — отвърна с усмивка Пади.

Това не беше достатъчно за Хейзъл и тя настоя за честна дискусия с Настя, при която всички карти да бъдат свалени на масата. Срещнаха се в дневната на апартамента на собственика. Хейзъл изнесе дълга реч за опасностите, с които щеше да се сблъска Настя, ако позволи да бъде пленена. Изрази привързаността и уважението, които изпитваше към нея, и й предложи възможност да се откаже от задачата. Настя седеше мълчалива, прекрасна и неразгадаема по време на целия рецитал, като наблюдаваше внимателно Хейзъл.

— Значи сто хиляди долара няма да ми платиш ли? — попита тя, когато Хейзъл приключи.

— Не, не — отвърна Хейзъл. — Това не е честно по отношение на теб, Настя. Предвид това, че ще рискуваш живота си за мен, би трябвало да ти платя най-малко два пъти повече.

Настя почти се усмихна.

— Всички знаем, че онези хора няма да се опитат да ме убият, каквото и да им сторя, стига да вярват, че аз наистина съм ти, да или пет!

— Не мислим, че биха те убили. Те искат откупа. Но могат да се опитат да те наранят. Могат да се опитат да те измъчват, да те изнасилят.

— Е, добре са дошли да опитат — отвърна Анастасия Воронова, слагайки край на дискусиите по темата.

Три дни по-късно „Златната гъска“ влезе в Оманския залив и се насочи към Ормузкия пролив и устието на Персийския залив. Веднага щом приближиха сушата, хеликоптерът на „Банок Ойл“ долетя да ги посрещне. Старият руски МИ-26, изгубен в Пунтленд, беше сменен от голям „Сикорски“ с двайсет и шест места на борда. Той превози хората на Пади на брега и ги остави в тренировъчния лагер в една затънтена част на пустинята на Абу Зара, където останалите бойци интензивно се подготвяха за експедицията. Освободена от допълнителните си пътници, „Златната гъска“ продължи към терминала, за да напълни резервоарите си с природен газ.