Целувката на гепарда

* * *

Единствените звуци в ситуационната зала в тайната секция на „Златната гъска“ бяха мекият плясък на вълните по корпуса, бученето и свистенето на газовите помпи в съседните трюмове и тихото бръмчене на електронното оборудване. Хектор, Пади и Дейвид Имбис седяха на дългата маса пред компютърните екрани. Тарик беше избутал стола си назад и седеше със скръстени на гърдите ръце. Разговаряха рядко, при това шепнешком. Хейзъл се беше свила на тясната тапицирана пейка в дъното на помещението, завита с одеяло. Спеше съвсем тихо. По-голямата част от осветлението идваше от сиянието на множеството екрани. Часовникът на стената над тях показваше десет минути преди полунощ. Инфрачервените сензори във всяка камера засичаха всяко живо същество на кораба. Когато регистрираха някакво движение, те автоматично включваха камерата и предаваха изображението на екрана. В този момент един екран показваше мостика и Сирил Стамфорд, който крачеше нагоре-надолу и се взираше в тъмата пред носа. Съседният екран показваше двама от екипажа му в столовата, които пиеха кафе и пушеха. Внезапно се включи и камерата в спалнята на апартамента на собственика. Тя тънеше в мрак, но камерата работеше в инфрачервен режим. Образите на екрана бяха монохромни. Настя Воронова отметна завивките и стана. Беше облечена в тъмно цяло трико. Докато отиваше към вратата на банята, на заден план за момент се видя Винсънт. Спеше сам на дивана при отсрещната стена.

— Тук няма повод за безпокойство, Пади — промърмори Хектор.

Настя влезе в банята и затвори вратата. Камерата вътре беше изключена по нареждане на Хейзъл. Сякаш гледам някоя от онези риалити програми като „Биг Брадър“, помисли си Хектор. Точно толкова отегчително. Пади затвори очи и отпусна глава върху положените си върху масата ръце. Хектор стана и се протегна. Отиде да си сипе чаша кафе от термоса и се върна на мястото си.

— Още малко остана. Почти ги надушвам — тихо каза той на Пади, който отвори очи, кимна и отново отпусна глава.

Хектор погледна към Хейзъл. Тя сякаш усети погледа му, отвори очи и му се усмихна. После се размърда и намести възглавницата под главата си. В апартамента на собственика вратата на банята се отвори и Настя се върна в императорското си легло. Зави се презглава и изчезна.

— Тя винаги ли спи като къртица в дупката си? — попита Хектор.

— Гледай си проклетата работа, Крос — отвърна Пади с шеговито негодувание.

Хектор се ухили и загледа червения секундарник, който обикаляше неуморно циферблата. Часовникът вече показваше петнайсет минути след полунощ. Изведнъж един от тъмните екрани в края на редицата светна. Показваше инфрачервен образ на главната товарна палуба на танкера. Хектор се изправи в стола си и изражението му се промени — очите се присвиха и устните му се превърнаха в тънка линия. Камерата, която се намираше на върха на надстройката на кърмата, беше засякла движение, но образът на предната палуба бе тъмен, монохромен и далечен.

— Дейв! — рязко каза Хектор. — Фокусирай камера номер четири. Има движение на левия борд.

Дейв Имбис примигна сънено и подаде команда на камерата. Даде близък план на палубата долу. Сега различиха крана, от който висеше въжената стълба и седалката на работника. Изведнъж зад макарата се появи човек. Беше облечен в черно, а лицето му бе скрито от шал. Мъжът обърна глава и погледна зад себе си. Явно даде команда или сигнал, защото незабавно куп подобно облечени фигури прескочиха релинга и се втурнаха по палубата към надстройката на кърмата. Всяка от тях носеше оръжие.

— Звярът пристигна — тихо рече Хектор.

Пади, Тарик и Хейзъл скочиха, скупчиха се при масата и се загледаха мълчаливо в екрана. Хектор натисна бутона на ръчната си радиостанция.

— Мостик! Крос! — каза той в микрофона и на един от екраните Сирил Стамфорд стана от капитанското си кресло и посегна към своята радиостанция.

— Крос! Стамфорд.

— На борда са — каза Хектор, без да откъсва поглед от екрана. — Вече са петнайсет, но по стълбата непрекъснато прииждат още. Изгубих им броя. Не реагирайте. Трябва да повярват, че са постигнали пълна изненада.

Заповедта беше излишна; Стамфорд и хората му бяха репетирали всичко това неведнъж.

— Разбрано — каза той. — Минимална съпротива и бързо предаване.

— Точно по рецепта, Сирил — съгласи се Хектор и смени честотата на радиостанцията.

На друг екран Настя седна в леглото и посегна към предавателя си.

— Воронова.

— Пиратите са на борда. Ще бъдат при теб след няколко минути. Не включвай осветлението. Прибери Винсънт в леглото при теб. Побързай.

— Хокей!

— И не забравяй, никаква съпротива.

— Хокей! — повтори тя.

Хектор отново смени честотата и се ухили на Пади.

— Твоята мацка е същинско кречетало, а?

— Това е едно от многото й достойнства — сериозно отвърна ирландецът.

Отново насочиха вниманието си към екраните, които светнаха един след друг, следвайки пиратите, втурнали се нагоре по стълбата към мостика. Петима нахлуха в отделението на екипажа. Двамата в столовата бяха съборени на палубата, а останалите бяха измъкнати от койките си и принудени да коленичат, докато завързваха ръцете им с найлонови въжета. Друга група пирати се изсипа на мостика, като виеше заплахи и заповеди на арабски.

Сирил Стамфорд скочи от мястото си и се завтече към тях, като крещеше: „Кои сте вие, по дяволите? Нямате работа тук. Разкарайте се, дявол ви взел! Вън!“. Един от пиратите го просна на палубата с приклада на калашника си, а други двама му скочиха" и вързаха китките му. Кормчията и радистът получиха същото отношение. Един от пиратите бързо отиде до контролната конзола и спря всички двигатели.

— На кораб като този ще са му нужни най-малко петнайсет километра, докато спре — каза той на арабски и махна шала, разкривайки лицето си.

Чертите му бяха свирепи и внушаващи страх, в черната му брада имаше сребърни кичури.

— Това е Камал Типоо Тип! — възкликна Тарик, вперил поглед в екрана. — Той е чичо на Адам и командващ пиратската флотилия. Навсякъде бих го познал.

— Очаквахме го — рече Хектор. — Онзи, който ме тревожи, е Утман Уадах. Той е единственият, който ще разбере, че Настя не е Хейзъл и че Винсънт не е моя милост. Дръж този под око.

От екрана Камал даваше нареждания на хората си:

— Намерете курвата Банок и християнина убиец. Със сигурност са в някоя каюта под нас. Пленете ги, но не ги наранявайте. Ако цените живота си, погрижете се да останат живи.

Петима мъже се втурнаха от мостика да изпълнят заповедта. Камал се обърна към останалите.

— Разделете се на групи по петима. Пръснете се и претърсете всяка част от кораба. Уверете се, че няма други неверници, скрили се някъде на борда!

От ситуационната зала гледаха как пиратите вилнеят из кораба. Ако някоя врата беше заключена, разбиваха ключалката. Избиха вратите на шкафовете със спасителни жилетки и на складовете. На стената в отделението на екипажа имаше окачено разпятие. Един пират го свали и със смях го изхвърли в тоалетната чиния.

Междувременно пратените от Камал мъже разбиха вратата на апартамента с ритници и удари с приклади. Щом се озоваха вътре, завилняха из помещенията и започнаха да трошат мебели и украшения, докато най-сетне нахлуха в спалнята. Настя и Винсънт се бяха сгушили в ъгъла и се преструваха на обхванати от ужас. Подобно на останалите, бяха извлечени от ъгъла и ръцете им бяха завързани. След това ги заставиха да клекнат на пода в средата на главното помещение. Двама араби застанаха зад тях с насочени към главите им автомати, докато един от другите се втурна обратно на мостика и ликуващо докладва на Камал:

— Почитаеми принце, с огромна радост ти съобщаваме, че заловихме убиеца на твоя баща мъченик и курвата му. Благодарности и слава на Аллах и неговия Пророк!

Камал хвърли поглед към контролния панел, за да се увери, че корабът дрейфува напречно на вятъра.

— Ще сляза да видя пленниците — каза той.

Когато влезе в апартамента на собственика, той отиде направо при Винсънт Удуърд и го изрита в лицето.

— Ти си животното, което уби баща ми и трима от братята ми. Когато стигнем пристанището, ще ти уредя такива мъчения, че накрая ще скимтиш като кутре и ще се молиш да те освободя от страданието ти.

Камал говореше свободно английски, макар и със силен акцент. Ритникът му бе разбил носа на Винсънт и по устните му се стичаше струйка кръв и капеше от небръснатата му брадичка. Без да показва никакви емоции, Винсънт загледа Камал. Това вбеси арабина и той закрещя във вдигнатото нагоре лице:

— Сега мълчиш, но ще пищиш оглушително, когато натикат нажежено желязо в задника ти.

Изрита го отново в лицето, но Винсънт успя да сниши брадичка и пое удара с челото си. Камал го остави, отиде при коленичилата Настя и застана над нея. Сграбчи кичур от гъстата й руса коса и дръпна главата й назад. Загледа се в лицето й. Изражението му бе злорадо и отмъстително. В ситуационната зала Хейзъл гледаше как се осъществява онова, от което се бе ужасявала най-много. Тя се вкопчи в ръката на Хектор и я тръсна силно.

— Трябва да спрем това! Той ще я убие!

— Не! Няма да го направи. Твърде много се страхува от Адам — увери я Хектор.

Хейзъл потисна следващото си възражение, но стисна още по-силно ръката му, докато гледаше с безпокойство как Камал се навежда към лицето на Настя.

— Очите й са сини — каза той на арабски. — Очите на дявол. Това ми казаха да очаквам, но Утман Уадах ще пристигне тук скоро, за да се увери, че това е истинската свиня.

В ситуационната зала Хектор кимна и се усмихна мрачно.

— Е, това отговаря на главната ми грижа — каза той на жена си, — Утман не е с атакуващия отряд. Никой от присъстващите на борда не може да ни разпознае.

— Откъде можем да сме сигурни, че някой от разбойниците на Камал не ни е виждал по телевизията или не е попадал на снимките ни в пресата? — тревожно попита Хейзъл.

— Не е нужно да се безпокоим за това. В Пунтленд няма телевизия, нито издавана на английски преса. Адам Типоо Тип контролира всички медии под страх от смъртно наказание.

Видяха как Камал се изплю в повдигнатото лице на Настя.

— Виж само колко нагла е кучката! Май трябва да дам на някои от хората ми да прогонят дявола от нея с пръчките от месо.

Мъжете около него се ухилиха очакващо и пристъпиха по-наблизо, за да се вгледат в лицето на Настя. Тя им отвърна с такъв студен поглед, че те сведоха очи и се дръпнаха назад.

— Малка мръсна курва!

Камал постави ръка върху лицето й, за да я бутне назад. С бързината на крокодил, нападащ антилопа на водопой, Настя стрелна глава напред и захапа ръката му. Камал зави от шок и болка. Със свободната си ръка я удари по лицето, мъчейки се да се освободи.

— Ах ти, отровна кучко. Пусни или ще те убия!

Тя се усмихна през стиснати зъби и кръвта му се смеси с нейната слюнка и потече по брадичката й. Камал замахна за нов удар, но внезапно ранената ръка се освободи и той залитна назад, като я притискаше към гърдите си. Загледа се с ужас в нея. Двете горни фаланги на кутрето му липсваха. Настя ги беше отхапала.

— Крава! Свиня такава! — изхлипа той. — Мръсно животно.

Настя отвори уста и изплю пръста в краката му. Усмихна му се отново, показвайки окървавени зъби.

— Тя е дявол от ада.

Камал се дръпна назад.

— Убийте я! Отрежете й главата и я хвърлете на псетата.

Двама от хората му извадиха ножове, но той се съвзе и успя да ги спре в последния момент.

— Чакайте! Не, не я убивайте — рече задъхано. — Шейхът заповяда да му бъде доведена жива.

Намръщи се, свали куфията от врата си и уви с нея остатъка от пръста си.

— Няма да я убиваме засега, но ще я унизя и накажа. Вие теглете жребий и спечелилите ще я яхнат, както кучето яхва разгонената кучка. Но първо ще говоря с шейха. Затворете онзи Крос в отделна каюта. Петима души да пазят курвата. Трябва да подкарам този кораб и да го насоча към Ганданга.

Камал се обърна и придържайки ранената си ръка към гърдите, излезе от апартамента на собственика и се върна на мостика. Вървеше бавно и несигурно, досущ като старец.

В ситуационната зала бяха наблюдавали целия кървав епизод и продължаваха да се взират в екрана. Хектор наруши потресеното мълчание.

— Минимална съпротива и бързо предаване — тихо повтори той инструкциите, които бе дал на Настя. — Пади, може би трябваше да й го кажа на руски, за да ме разбере?

— Остави горкото момиче на мира. Беше много въздържана. Не можеш да я виниш. Отхапа му само пръста, за бога.

— Според мен пък се представи великолепно — благоговейно рече Хейзъл. — Малко нахално да не ти се подчини, но въпреки това великолепно.

— Това беше нищо. Трябва да я видите, когато наистина се ядоса. Струва ми се, че в нея има нещо ирландско — гордо обяви Пади.