Целувката на гепарда

* * *

— Сега пък какво е намислил Камал, по дяволите? — запита се на глас Хектор, докато го гледаха на един от екраните как приближава от крилото на мостика. В ситуационната зала не можеха да следят разговора му с Адам. Докато гледаха, Камал отново заговори на Сирил Стамфорд:

— Оставям четирима души тук, които ще следят всяко твое движение. Няма да променяш нито скоростта, нито курса. Нито ти, нито някой от екипажа ти да не е посмял да докосне електрониката и да се опита да праща съобщения. Ясно ли е?

— Ясно — троснато потвърди Сирил.

В ситуационната зала Хектор кимна одобрително.

— Браво на теб, Сирил. Поне един на борда изпълнява заповедите ми.

Загледаха как Камал събира останалите и ги повежда към апартамента на собственика на долната палуба. Всички мъже се смееха и бъбреха възбудено. Когато се насъбраха в дневната, Камал се настани в един кожен фотьойл и даде заповед на хората си. Те домъкнаха голямата маса от съседния салон и я поставиха пред главатаря си в центъра на помещението. След като остана доволен от разместването, той даде нова заповед и четирима отидоха в спалнята, където Настя все още бе коленичила на пода. Пазачите й я поглеждаха предпазливо. Видели бяха как Камал изгуби пръста си. Бяха закрепили щиковете на автоматите си и стояха на почетно разстояние от нея, въпреки че ръцете й бяха вързани.

— Камал нареди да отведем курвата при него — казаха те на стражите, които изпитаха видимо облекчение.

Двама араби приближиха Настя и по сигнал сграбчиха ръцете й и я изправиха. После изтичаха с нея в дневната и я стовариха върху масата в центъра на стаята. Без да пускат ръцете й, те я опънаха по гръб, оставяйки краката й да висят през ръба. Докато я държаха, един от другите приближи с извит нож в ръка. Той пъхна два пръста в деколтето на черното й трико, повдигна го от кожата й, пъхна върха на ножа в отвора и разряза дрехата до чатала й, след което раздра остатъците от трикото и я остави да лежи гола на масата. Ръцете на Настя още бяха вързани отпред със зелена найлонова връв. Зрителите в ситуационната зала далеч долу гледаха в мълчалив шок случващото се на екрана.

Камал се беше навел напред във фотьойла си, галеше рошавата си брада и гледаше като омагьосан как хората му подготвят Настя за наказанието й. От време на време даваше нареждане как да продължат и подчинените му бързо изпълняваха. На светлината на полилея тялото на Настя бе бледо и мускулесто. Разрошената коса се бе разпиляла по лицето й и устните й бяха подути, а едното й око беше полузатворено, насинено и подпухнало от удара на Камал. Изглеждаше много млада и крехка в сравнение с мъжете около нея. Те се смееха и шегуваха помежду си, възбудени от голотата й. Онзи, който бе разрязал трикото, се пресегна и стисна гърдата й, заигра се със зърното и го дръпна, опъвайки го максимално, доколкото позволяваше еластичността на кожата. Останалите се изкикотиха и един по един започнаха да мачкат и щипят гърдите й. Виеха радостно, а тя лежеше притихнала в хватката на двамата, които я държаха. Мъчителите й се окуражаваха един друг, правеха се на клоуни и всеки се опитваше да се покаже по-голям герой. Един защипа зърното й между мръсните си нокти. Стисна толкова жестоко, че от раната изби капка кръв. Мъжът облиза окървавените си пръсти за огромно удоволствие на другарите си. После друг посегна към космите между краката й и хвана една златна къдрица. С дивашко дръпване я отскубна и я подуши, сякаш беше букет цветя. После я предложи на другите да помиришат. Настя нито помръдна, нито извика.

— Може да го направи — прошепна Пади. — Самохипноза. Може да изключи болката.

— Това е ужасно — промълви Хейзъл. — Никога не съм искала подобно нещо. Вината е изцяло моя.

— Не! — намеси се Хектор. — Не е твоя. Вината е на Камал и Адам. Но те скоро ще си платят.

По рязката команда на Камал насъбралите се около Настя мъже се дръпнаха назад. Камал се наведе и й показа ранената си ръка.

— Чуй ме хубаво, християнска курво. Ще те накажа за онова, което ми причини. Всеки от хората ми ще прониже мръсното ти тяло и ще те напълни с хубава мюсюлманска сперма. Ще кървиш, курво. Ще викаш за милост, мръсна свиньо.

Настя не го погледна. Погледът й беше фокусиран някъде много далеч, изражението й бе спокойно и отнесено.

— Готви се да действа — едва чуто промълви Пади.

На екрана се виждаше как Камал все повече се гневи и обезсърчава от спокойствието й. Той се обърна към хората си с пламтящи очи.

— Кой пръв ще яхне тази мръсница? — изкрещя той.

— Баяс, лъвът! — извикаха те. — Баяс с могъщия кол. Той пръв яхна дъщерята на курвата в оазиса. Затова трябва пръв да изоре и курвата майка.

Избутаха Баяс напред. Той се изкиска, разкопча панталоните си и извади чудовищния си член. Започна да го дърпа и масажира, докато се втвърди и щръкна в пълната си дължина.

— Дръжте кучката — нареди той на останалите. — Ще заръмжи от полуда, когато усети как това нещо влиза в нея. Разтворете краката й.

Мъжете от двете страни на масата разтвориха грубо бедрата на Настя и Баяс се намести между тях. Плю на дланта си и намаза главата на пениса си със слюнката.

— Трябва да спра това — избухна Хейзъл. — Трябва да се намесим и да я измъкнем оттам.

— Чакай! Не можеш да спреш войната при първата жертва — каза й Хектор.

— Настя не е войник — гневно рече Хейзъл.

— О, напротив — възрази Пади. — Никога не би ви простила, ако я измъкнете сега. Обучена е именно за такива неща. Това е занаятът й. Професията й. Гледайте! — посочи той екрана.

Баяс, лъвът, търкаше овлажнения си пенис по цепката й, наместваше крака и се готвеше за първото проникване в нея. Внезапно гъвкавото тяло на Настя се сви под него. Тя се освободи от хватката на двамата араби, които държаха глезените й. Коленете се сгънаха при раменете й с изумителна лекота и грация, после се разпънаха с такава сила, че картината се размаза. Голите й пети се забиха в основата на пубиса на Баяс. По микрофона ясно се чу как тазовата му кост се счупи там, където се разделяше на две половини. Възбуденият му член се озова между петите на Настя и острия ръб на собствената му тазова кост. Органът бе смазан от силата на удара, пещеристите му тела, кухините, които се пълнеха с кръв, бяха разкъсани и докато Баяс летеше назад към стената, пенисът му изригна кръв вместо сперма. Арабинът заквича, коленете му се подгънаха и той се свлече по стената и падна, притиснал с ръце съсипаното си достойнство.

Настя отново се изви и този път краката й захванаха вратовете на двамата, които притискаха раменете й. Използвайки инерцията на тялото и силата на дългите си атлетични нозе, тя запрати мъжете през помещението, сякаш бяха хвърлени от катапулт камъни. Двамата също се треснаха в стената. Единият летеше с главата напред и предната част на черепа му хлътна. Другият успя да вдигне ръка да предпази лицето си, но лакътят му пое удара и ставата се счупи. Той се затъркаля по пода, като скимтеше и призоваваше своя бог за милост.

Настя се сви за трети път и скочи на крака, запазвайки идеално равновесие. Наведе се над тялото на мъртвия и със завързаните си ръце измъкна ножа от пояса на проснатия труп и се обърна да посрещне нападението на другите стражи. Разсече първия през корема и когато онзи се преви, за да се опита да попречи на вътрешностите си да се изсипят, Настя заби като чук дръжката от сребро и рог на носорог в основата на черепа му. Арабинът беше мъртъв още преди да се строполи на пода. Един от другите се бе промъкнал зад нея, подканван от яростните ревове на Камал. Настя не се обърна към него, а му тегли къч, който го улучи под брадичката и отхвърли главата му така рязко назад, че прешлените на врата му се счупиха и той се свлече на палубата като захвърлена риза. Другарите му се заблъскаха при вратата в желанието си да се ометат колкото се може по-бързо от апартамента.

Все още стиснала ножа в завързаните си ръце, Настя прескочи първия труп и се насочи към Камал. Той скочи от фотьойла, обърна се и си плю на петите. Беше последният, който излезе през вратата. Намираше се на самия праг, когато Настя заби върха на ножа в задника му през тесните панталони. С поредния вой от болка и ярост Камал се хвърли напред и един от хората му затръшна вратата след него. Настя пусна резето, върна се в салона, като прекрачваше труповете с изящество, и седна на ръба на масата. Задържа ножа между коленете си, пъхна върха под якото въже и с едно рязко движение го разряза. Разтри китките си, стана и пристъпи към мястото, където се намираше камерата. Застана пред нея чисто гола и без да се срамува, погледна нагоре към зрителите в ситуационната зала в недрата на кораба. Изражението й бе спокойно и непроницаемо. После намигна заговорнически и се усмихна. Усмивката й беше така ангелска и спокойна, сякаш Настя нямаше абсолютно нищо общо с мъртъвците, пръснати из помещението като цветя, откъснати от лехите им от някакъв побъркан градинар.

През цялото това време зрителите в ситуационната зала мълчаха и гледаха изумени. Накрая Хейзъл си възвърна дар слово.

— Какво прави сега? — попита тя, когато Настя насочи вниманието си към контролното табло на климатика на стената до вратата.

— Сваля температурата колкото се може повече — обясни Пади.

— Това пък защо? — зачуди се Хейзъл.

— Много е придирчива — с одобрителен тон каза Пади.

— Предполагам, че не иска труповете да се разсмърдят, особено ако й се налага да дели апартамента с тях.

— А аз едва не получих нервен припадък от тревога за безопасността й! — разсмя се Хейзъл едва ли не истерично от облекчение. — Тя е уникална!

— Направо съвършена — съгласи се Пади. — Имах известни колебания, но след това малко представление определено смятам да я помоля да стане моя жена.

Настя обърна гръб на таблото на климатика и небрежно закрачи към спалнята, а задникът й се поклащаше като две копринени торби, пълни с живи змии.

— Господи! Толкова е готина — с почти религиозно благоговение промълви Дейв Имбис.

— Твърде готина за теб, момчето ми — увери го Пади.

— В бъдеще, когато я гледаш, бъди така добър да си затваряш очите.

Настя влезе в спалнята и следващата камера отново я хвана в обектива си. Тя заключи вратата след себе си и отиде при тоалетната масичка. Настани се пред огледалото, взе една четка на Хейзъл и оправи развалената си от Камал прическа. След като остана доволна от резултата, напудри синините по лицето си и си сложи червило и парфюм „Шанел“. Играеше пред невидимата си публика, напълно давайки си сметка, че всички погледи са приковани в нея. Стана и влезе в просторния дрешник в отсрещния край на помещението. Без да бърза, порови в шкафчетата с бельо на Хейзъл и накрая се спря на комплект гащета и сутиен на „Джанет Риджър“ от коприна и венецианска дантела. Задържа гащетата пред таза си и погледна към камерата, наклонила златната си глава на една страна, явно очаквайки одобрение на избора. Не можеха да нарушат тишината и да я аплодират, но Дейв пъхна два пръста в устата си и едва не изсвири похотливо.

— Идеално! Аз самата не бих могла да направя по-добър избор — тихо промърмори Хейзъл.

Настя сякаш я чу и отново се усмихна.