Целувката на гепарда

* * *

Утман гледаше как Хектор и Тарик се отдалечават между палмите с онази жена Далия и останалите от отделението му. Беше ядосан и отчаян. Хектор Крос беше пратил всичките му грижливо замислени планове по дяволите. Сега трябваше много бързо да прецени новото положение. Шейх Типоо Тип и внукът му Адам го чакаха с повечето от хората си при северната порта. Утман беше обещал на Адам да му достави Хектор Крос там. Първо и най-важно бе да съобщи на Адам, да му каже, че Хектор няма да влезе в капана според очакваното, а ще проникне през друг вход. Трябваше да затворят всички порти и да претърсят крепостта. Да го намерят, преди да е успял да се измъкне и да избяга в откритата пустиня. Имаше само един начин да предупреди Адам. Трябваше да го направи лично. Но преди това трябваше да се погрижи за четиримата от своето отделение. Опипа кинжала в канията, закрепена за лявата му ръка. Беше го изработил от предния ресор на един камион. Нужни му бяха много часове пилене и търкане с пясък, нагорещяване, коване и закаляване, за да го направи така съвършен. Дръжката беше обвита в ивица кожа на антилопа, за да пасва идеално на ръката му. Балансът беше безупречен. Острието беше достатъчно остро да реже до кокал с най-малко усилие, върхът можеше да проникне в живата плът само от собствената си тежест. Даде на групата на Хектор десет минути да се отдалечат, след което изпълзя до най-близкия от хората си.

— Халил, всичко спокойно ли е при теб? — попита той. — Не, не се обръщай към мен. Гледай напред.

Халил завъртя послушно глава. Дясното му ухо се виждаше под ръба на шлема. Утман заби върха на оръжието в ушния му канал и достигна до мозъка. Халил тихо въздъхна и отпусна глава върху приклада на автомата си. Утман грижливо избърса острието от ръкава му, след което изпълзя до следващия в кръга.

— Отваряй си очите на четири, Файсал — прошепна той, когато стигна до него, след което го уби бързо и безшумно.

Останалите двама лежаха на около трийсет крачки от тях и не чуха нищо. Утман запълзя към тях. Когато и четиримата бяха мъртви, той стана и се обърна към крепостта. Затича се. Изкачи се бързо по пътя. Досега беше минавал само веднъж оттук, но зави наляво под стената и продължи да я следва до северната порта. Когато се озова на стотина крачки от нея, извика на мъжете, които със сигурност чакаха горе на стените.

— Не стреляйте! Аз съм, Утман. Човек на хана съм. Трябва да говоря с Адам.

Отговор не последва и той затича към портата, като продължаваше да вика същите думи. Когато беше на петдесет метра от нея, внезапно го ослепи ярък лъч. Утман спря и вдигна ръце, за да предпази очите си.

— Хвърли оръжието! — извика някой от стената. — Горе ръцете! Тръгни бавно към портата. Опиташ ли да се измъкнеш, мъртъв си.

Утман приближи портата и тя се отвори точно когато стигна до нея, но той още бе заслепен от лъча и не виждаше нищо в мрака зад нея. Поколеба се на прага.

— Продължавай напред. Не спирай! — подкани го гласът.

Той влезе вътре и незабавно няколко мъже се втурнаха от тъмното и го събориха на колене.

— Аз съм от хората на хана — извика Утман и прикри глава с двете си ръце. — Имам важно съобщение. Трябва да ме заведете при него!

Онези щяха да продължат да го бият, но в този момент властен глас ги накара да замръзнат по местата си.

— Оставете го! Познавам този човек. Той е един от доверените ни агенти.

Утман се изправи на крака и дълбоко се поклони на мъжа, който вървеше към него от сенките.

— Мир на теб, Адам. Аллах да благослови и мир да дари на славния ти дядо шейх хан Типоо Тип!

— Какво не е наред, Утман? Планът беше да доведеш неверника тук. Къде е богохулният убиец Крос?

— Крос има инстинкта за оцеляване на диво животно. В последния момент реши да не ме следва. Открил е жена, която познава добре крепостта. Нареди ми да остана отвън, а самият той тръгна с нея, за да влезе зад стените по таен път.

Адам го зяпна.

— Къде е Крос сега?

— Несъмнено вече е вътре в крепостта.

— Защо не ни предупреди по-рано? — повиши се от вълнение гласът му.

— Защото самият аз научих в последния момент — отвърна Утман. — Трябва незабавно да завардиш всички изходи, да поставиш повече стражи пред килията на затворничката и да пратиш други да претърсят за Крос.

— Ела с мен! — изръмжа Адам. — Отиваме при дядо ми. Ако си позволил на неверника да се измъкне със заложницата, тежко ти, предупреждавам те.

Адам повдигна полите на робата си и се затича, но когато стигнаха залата на съвета на дядо му, вече се беше задъхал здравата.

„Този потомък на Пророка е мек като изсъхналите гърди на старица“ — с презрение си помисли Утман, докато влизаше след него, преди да се просне в краката на хана и да избърбори разточителните поздрави и пожелания за вечен живот за дъртака.

— Достатъчно! — надигна се шейх ханът от възглавничките си и се извиси над Утман. — Защо трепериш? Да нямаш треска? Или вярата ти в мен се е пречупила? Доведе ли врага ми тук, за да мога да изплатя кръвния си дълг и да отида с мир в гроба си, или си му позволил да избегне отмъщението ми? Отговаряй, воняща локва пикня на болно прасе. Синът на християнската курва твой пленник ли е? Или не?

— Могъщ бич за неверниците, не знаех…

— Не си знаел? Тогава ще се погрижа да научиш.

Той шибна с бича си Утман през гърба. Бронираната жилетка пое удара, но Утман заквича и се загърчи, докато ломотеше доклада си. След половин дузина удари древната ръка на хана се умори и той отстъпи назад.

— Незабавно пратете хора при килията на християнската курва. Доведете ми я. Ще я окова до себе си и лично ще я пазя. Вървете! Бързо!

Изпратените да доведат Кайла мъже скоро се върнаха и се проснаха в краката му. Бърбореха несвързано от ужас, а слухът на хана бе притъпен, но накрая той успя да разбере какво му казват.

— Трябва да залостим изходите, за да им попречим да избягат, после да претърсим двореца и да намерим момичето и неверниците, които са дръзнали да влязат в твърдината ти.

Адам също се беше проснал на пода. Добре знаеше как да се спаси от яростта на дядо си.

— Залостете портите! — изрева ханът. — Претърсете всяка стая в двореца. Намерете ги и ми ги доведете.

После се обърна към Адам.

— Сега не можеш да ги оставиш да избягат.

— Губим си времето тук, дядо. Крос не е в двореца. С всяка изминала минута се отдалечава все повече от нас. Той разполага само с петима души. Утман е убил останалите. Дай ми кучетата си, достатъчно хора и камиони и ще ти го доведа.

— Тук има само един камион, но две от гумите му са спукани и още не са сменени. Изпратих другите машини и повечето си хора при чичо ти Камал в Ганданга при катерите.

— Но можем да вземем личния ми ловен камион — продължи ханът. — Веднага щом сменят гумите на големия камион, той ще ни последва с останалите мъже. Ще вземем също и кучетата, а аз ще тръгна с теб. Искам да присъствам на смъртта им, когато ги настигнеш. Искам да видя как кървят и да чуя предсмъртното им квичене.