Целувката на гепарда

* * *

Дълбокият сняг на летище „Фарнбъро“ в Англия я задържа за цели трийсет и шест часа и на Хейзъл й бяха нужни почти четири дни, за да се върне от Абу Зара в Щатите, но дори тогава тя не продължи към къщата си в Хюстън, а отиде направо във Вашингтон.

Хенри Банок винаги бе държал голям старомоден апартамент на „Ийст Капитол“ с изглед към парка „Линкълн“. Това не бе най-здравословната част на града, но при всяка сесия на Сената Хенри обичаше да е близо до седалището на властта. Поради някаква причина Хейзъл бе запазила апартамента след смъртта му, но го беше подложила на основен ремонт. Сега той бе идеална позиция, от която да атакува администрацията. Още от пристигането си започна да досажда и да не дава мира на сенатор Рейнълдс от Тексас и на екипа в Белия дом. Вече беше провела кратка среща с президента, който й бе обещал лично да се поинтересува от издирването на „Делфин“ и дъщеря й. „Банок Ойл“ беше един от основните спонсори на кампанията му. Въпреки левичарските си убеждения Хейзъл винаги бе вярвала в двойното залагане, така че за всеки случай правеше големи дарения както на републиканците, така и на демократите. И сега използваше всичките си връзки.

Полковникът от военновъздушните сили Питър Робъртс, който бе член на екипа на президента, беше неофициално назначен за неин офицер за свръзка по време на кризата и дори Хейзъл трябваше да признае, че той се представяше блестящо в трудната ситуация.

Един военен наблюдателен сателит вече бе отклонен и прелетя два пъти над района на последното засичане на „Делфин“ на височини 47,5 и 39,8 км с орбитална скорост около 11 000 км/ч. За съжаление той не успя да открие нищо съществено. В района имаше три много големи товарни кораби и множество по-малки съдове, но нито един, който да прилича на „Делфин“.

Наред с това по заповед на президента ракетният разрушител „Манила Бей“ беше отклонен на юг от патрулния си пост в Аденския залив край бреговете на Йемен. Той обаче трябваше да измине 2000 км и още не беше пристигнал на място.

Полковник Робъртс се бе свързал по спешност с всички американски посолства в Близкия изток и Африка. С разрешението на президента беше отправил деликатни запитвания до всички приятелски и враждебно настроени правителства. Отникъде не получиха окуражаващи вести. Освен прекъснатото текстово съобщение, от Кайла или яхтата нямаше нито следа. Дните отминаваха един след друг и Хейзъл Банок беше на път да полудее.

Телефонът на бюрото й в апартамента на „Ийст Капитол“ иззвъня. Тя дебнеше до него и сграбчи слушалката моментално.

— Банок. Кой се обажда?

— Питър Робъртс, госпожо Банок.

Тя не му даде да продължи, а го прекъсна най-безцеремонно:

— Добро, утро, полковник. Имате ли някакви новини за мен? '

— Да, имам новини.

Тонът му я накара да си поеме рязко дъх. Полковникът не звучеше особено окуражаващо.

— Намериха ли Дейвис? — настоятелно попита тя, но той избегна въпроса.

— Предпочитам да не говорим по тази линия. Бих искал да ви видя незабавно, госпожо Банок.

— След колко време ще можете да дойдете тук? — попита тя.

— Трафикът тази сутрин е ужасен, но би трябвало да стигна за двайсет минути или по-малко.

Тя затвори и звънна на портиера.

— Очаквам посещение от полковник Робъртс Познавате го. През последните няколко дни често е идвал. Щом дойде, пратете го веднага горе.

На Робъртс му бяха нужни двайсет и три минути и Хейзъл отвори вратата още при първото позвъняване.

— Влизайте, полковник.

Изгледа изпитателно лицето му, мъчейки се да познае какви новини й носи. Той даде палтото си на мексиканската прислужница и влезе след Хейзъл в дневната. Там тя не издържа и се обърна направо към него.

— Какво имате за мен?

— Знаете, че флотът изпрати разрушител на последните известни координати на „Делфин“. Пристигнал е там преди няколко часа.

Хейзъл сграбчи ръкава му.

— Моля ви, не ме дръжте в напрежение, полковник. Какво са открили?

Той смутено прокара пръсти през гъстата си посивяла коса.

— Само носещи се на повърхността останки.

Хейзъл впери поглед в него. Като че ли не разбираше нищо.

— И какво? — най-сетне попита тя. — Какво ни казва това? Откъде да знаем, че останките имат нещо общо с яхтата или с дъщеря ми?

— Сред тях е имало спасителна жилетка. Останките са от яхтата ви. Името й е изписано върху жилетката.

— Това не доказва нищо — заяви тя и едва тогава забеляза горчивата му физиономия.

— „Манила Бей“ е получил заповед да се върне на поста си — каза той.

— Не! — възкликна тя и повиши остро тон. — Не! Не мога да повярвам. Няма да прекратят издирването.

— Госпожо Банок, районът е претърсен от кораби, самолети и сателит. „Делфин“ е голям съд. Невъзможно е да бъде пропуснат, ако е на повърхността.

— Значи мислите, че е потопен заедно с дъщеря ми? — остро попита тя. — Искате да кажете, че моята Кайла е мъртва? Това ли е? Тогава как ще обясните съобщението й за непознати мъже на кораба?

— С цялото ми уважение, госпожо Банок, вие сте единствената, която е виждала това съобщение. Освен това отломките са доказателство — внимателно каза той. — Мисля, че ще трябва да съобщим на пресата, че „Делфин“ е изчезнал…

— Не! — сряза го тя. — Това означава да приемем факта, че Кайла е мъртва.

Отиде до прозореца и се загледа към парка, като се мъчеше да се овладее. Накрая се обърна към него.

— Дъщеря ми е още жива — твърдо заяви тя. — Майчиният ми инстинкт ми го казва. Детето ми е живо!

— Всички се надяваме наистина да е така, но с всеки изминал ден надеждата става все по-малка.

— Няма да се откажа! — извика му тя. — И другите не бива да го правят.

— Не, разбира се, че не. Трябва обаче да помислим и за други възможности.

— Като например? — Хейзъл беше много ядосана и много уплашена.

— Тази част от Индийския океан е район с голяма сеизмична активност. В последно време са засвидетелствани множество цунами…

— Приливни вълни — отново го прекъсна тя. — Да не мислите, че „Делфин“ е бил потопен от приливна вълна? И че дъщеря ми се е удавила?

— Повярвайте, госпожо Банок, всички ви съчувстваме…

Тя дръпна ръката си.

— Не ми е нужно проклетото ви съчувствие. Искам да намерите дъщеря ми.