Целувката на гепарда

* * *

Събранието на борда трябваше да продължи час и половина по план. Хектор обаче задържа членовете като омагьосани в продължение на почти четири часа. Хейзъл никога не го беше чувала да говори пред публика и дори тя бе изненадана. Сърцето й се стопли от гордост, докато го слушаше. Беше толкова красив и самоуверен. Познанията му по темите бяха солидни и обширни. Представяше мислите си ясно и логично, като в същото време подборът на думите приковаваше вниманието и провокираше мисълта. Отговаряше находчиво на всички въпроси и отговорите му караха всички да кимат одобрително. Разбира се, бившият тексаски сенатор демократ Джон Бигълоу се опита да го препъне, но Хейзъл беше предупредила Хектор за него и той обърна нещата така ловко, че останалите спонтанно заръкопляскаха. Както беше предвидила тя, Хектор беше избран единодушно. После всички се скупчиха около него да го поздравят.

Хейзъл успя деликатно да го измъкне от тълпата други директори и го откара обратно в ранчото със своята „Мазерати“.

— Ужасно! — занарежда тя веднага щом излязоха на магистралата. — Май никога няма да мога да остана насаме с теб. Дори не ти казах за пътуването ми до Вашингтон. Видях се с президента. Казах му, че съм платила откуп за освобождаването на Кайла. Той замърмори и ми изнесе лекция как трябва да се отнасяме с терористи. После ми каза колко е щастлив за мен и Кайла. Явно изпитваше облекчение, че се е отървал от мен.

— Не иска ли да знае кои са били злодеите?

— Разбира се. Робъртс и куп мутри от ЦРУ ме въртяха на шиш. Аз обаче им казах, че преговорите са се провели по телефона. Плащането е станало електронно. Нищо не знам.

— И те са ти повярвали?

— Най-вероятно не. Но не ме подложиха на мъчения, за да изтръгнат истината.

— Храбри са, но не и глупави. Познават твърдата бисквитка, когато я видят — разсмя се Хектор.

След като паркира в подземния гараж, Хейзъл погледна часовника си.

— Прекали с приказките на онова заседание. Сега имаме само час и четирийсет минути, след което трябва да тръгнем за кънтри клуба — предупреди го тя. — Искам да те запозная с някои наистина важни клечки в Тексас.

— Е, значи имаме достатъчно време за малко нежности. Какво мислиш? — сериозно я попита той.

— Ти си наистина ужасен, Хектор Крос — строго рече тя. — Е, добре тогава. Винаги мога да намеря време за малко от това.

Сграбчи ръката му и двамата изтичаха до асансьора, който ги качи в спалното крило.

Час по-късно той я чакаше в дневната, когато тя излезе от спалнята си. Двамата застанаха в противоположните краища на помещението и се загледаха с възхищение един в друг.

— Не е зле — заяви най-сетне тя. — Никак даже.

— Обърни се! — нареди той и тя направи пирует пред него, а полите на балната й рокля се завъртяха около дългите й атлетични крака. Беше обута в черни кадифени пантофи с диаманти.

— Опитвам се да намеря думи, с които да опиша красотата ти, но това е непостижимо — призна той. — Мога само да кажа, че си най-великолепната жена на света.

— Приемам го — със смях отвърна тя.

— Чакай малко!

Изражението му се промени.

— Това на шията ти не са ли диамантите на Барбара Хътън?

Тя кимна и отново се разсмя.

— Разбира се, скъпи. Само най-доброто за моя мъж.

Хектор изглеждаше озадачен.

— Но… но… — запротестира той — ти изгуби огърлицата заедно с „Влюбения делфин“.

Тя поклати глава, продължавайки да се усмихва на объркването му.

— Онази огърлица беше копие.

— Копие? — потресен бе Хектор. — Ами тази, която носиш в момента? Тя ли е оригиналът?

— Разбира се, че не. Оригиналът е в трезора на една швейцарска банка. Имаш ли представа каква щеше да е застраховката, ако нося оригинала всеки път, когато отида да пазарувам в мола или реша да потанцувам в някой клуб?

Погледът му се стрелна към картината на Гоген на стената зад нея. Изобразяваше великолепен таитянски пейзаж с голи островитянки на преден план, които плуваха в син речен вир.

— А каква е застраховката на онова там?

Тя се обърна да види какво гледа и отново се усмихна.

— О, това не заслужава да се застрахова.

— Значи е поредният фалшификат?

— Фалшификат е много непристойна дума. Нека просто да кажем, че е копие на оригинала, който се намира в специално хранилище в Лондон, където температурата, влажността и осветлението са под строг контрол.

— Значи онези картини, които изчезнаха заедно с „Влюбения делфин“…?

— Точно така. Те също бяха копия. Освен опасността от кражба, представи си какви поражения би нанесъл морският климат на такива деликатни произведения на изкуството. Всички копия са дело на едно талантливо семейство от Тел Авив и почти не могат да се отличат от оригиналите. Смятам да ти покажа въпросните оригинали при първа възможност. Ти ще си единственият, който е имал тази привилегия, с изключение на Хенри и мен.

Хектор се разсмя доволно.

— Ти си коварна лисичка, любима моя!

— Още нищо не знаеш. Хайде, стига толкова с бъбренето. Заведи ме на танци, моля.

Тя замълча и после неуверено продължи:

— Мислех си дали да не вземем Кайла с нас. Не искам още да я оставям сама.

— Великолепна идея. Ще бъда кавалер не на друг, а на двете най-прекрасни момичета в Тексас.