Целувката на гепарда

* * *

Кайла постъпи във Ветеринарното училище в Денвър в началото на първия семестър на новата година, а Хектор пое по новото си поприще в „Банок Ойл“ като вицепрезидент на Хейзъл. Отначало не играеше активна роля в делата на компанията, а гледаше и слушаше. Повечето вечери двамата с Хейзъл оставаха до късно, като разучаваха и обсъждаха заедно купищата информация относно дейността на „Банок Ойл“ през последните пет години. Въпросите му бяха проницателни и провокативни. Хейзъл ги намери за толкова стимулиращи, че отново видя през неговите очи кога е постъпвала правилно и кога преценката й е била погрешна. Започна да разбира, че годините, през които бе съвсем сама, без сродна душа, към която да се обърне за утеха и подкрепа, са взели своето. Без изобщо да го осъзнава, бе започнала да губи скорост. Започнала беше дълго самотно бягане и то я бе изтощило. Сега отново имаше до себе си някого, на чиято преценка можеше да се довери, и това й действаше като удар от ток. Вече не се будеше сутрин, ужасявайки се от предстоящия ден. Отново се наслаждаваше на очакващите я конфликти и предизвикателства, на работата до изтощаване.

— Също като онзи финален сет в Австралия, когато спечелих титлата. Господи, всичко отново е толкова забавно.

За още по-голяма радост Хектор най-сетне беше готов да тръгне редом с нея. Месеци наред бе седял толкова тихо на заседателната маса, че останалите директори почти бяха забравили за съществуването му, но вече започна да се обажда. Когато преодоляха първоначалния си шок, те започнаха да се вслушват в думите му.

— Този твой приятел има и нюха, и инстинкта — каза й Джон Бигълоу, а в гласа му се долавяше уважение. — Досущ като Хенри на неговата възраст.

Делата на „Банок Ойл“ буксуваха в последно време, но сега започваха да потръгват отново, и то не само заради покачващата се цена на петрола. Хектор отлетя за Абу Зара и след пет дни преговори с емира издейства права за дълбочинно сондиране покрай цялото крайбрежие при „Зара осем“. Единайсет месеца по-късно разполагаха с първия работещ газов кладенец. Успехът беше невероятен.

Хейзъл и Хектор заминаха заедно за Абу Зара за официалното откриване на новия кладенец. Пади О’Куин, Бърт Симпсън и десетина старши служители на „Банок Ойл“ ги чакаха на пистата на Сиди ел Рациг. Хейзъл и Хектор прегърнаха Пади и се ръкуваха с останалите. Хектор се огледа.

— Къде е Тарик? — попита той.

Пади го изгледа особено.

— Ще се върне след два дни.

В тона му имаше нещо, което накара Хектор да застане на нокти.

— Какво е станало? — попита той.

— По-късно! — отклони въпроса Пади.

Отвори им се възможност да разговарят едва след като стигнаха сградата на петролния терминал. Докато слизаха от колата, Хектор подаде ръка на Хейзъл и в същото време изгледа свирепо Пади.

— Добре, Пади, сега ми кажи какво се е случило с Тарик.

Бяха само тримата, скрити от останалите от масивния джип, но въпреки това Пади сниши глас:

— Тарик замина за Аш-Алман да погребе и оплаче жена си Далия и детето им.

Хектор и Хейзъл го зяпнаха с увиснали ченета. Хейзъл наруши мълчанието.

— Далия? Мъртва? — изтърси тя. — Не! Не мога да повярвам.

— Къщата им изгоряла. Далия и бебето попаднали в плен на пламъците. Било късно през нощта и не успели да избягат.

— Бебе? — Хейзъл поклати глава. — Далия се е омъжила за Тарик? И са имали бебе?

— Син — кимна Пади. — Роди се преди шест месеца.

— Изобщо нямах представа — тихо рече Хектор.

— Тарик каза, че ти е писал.

— Значи не съм получил писмото. Изобщо не знаех.

Пади никога не го беше виждал толкова разстроен.

До него Хейзъл заплака тихо.

— Ох, Господи! — промълви тя. — Далия и бебето й, мъртви. Ох, Господи. Толкова е жестоко.

Хектор я прегърна през рамо и я поведе към терминала.

На следващата сутрин, когато влязоха в контролния център на терминала, Хейзъл още беше бледа и със зачервени очи. Хектор бе измъчен и сдържан. Бърт Симпсън и Пади станаха от местата си пред компютърните монитори на дългата контролна маса.

— Тарик е тук — каза Пади. — Чул е за пристигането ви и се върна от Аш-Алман рано сутринта.

— Извикай го — каза Хектор.

Пади включи интеркома и предаде нареждането. След няколко секунди на вратата тихо се почука.

— Влизай! — с дрезгав от чувствата глас извика Хектор.

Тарик застана на прага. Изражението му беше студено и откъснато. Хектор бързо отиде при него и го прегърна.

— Тежко е, стари приятелю — каза той. Гласът му още бе дрезгав.

— Да, тежко е — съгласи се Тарик.

Отстъпиха един от друг, смутени от неспособността да намерят думи. Хейзъл отиде при Тарик и докосна дясното му рамо.

— Сърцето ми е с теб. Далия беше великолепна жена. Дължа й живота си.

— Да — тихо рече Тарик. — Тя беше добра съпруга.

— А синът ти?

— Беше добро момче.

— Как се е случило това ужасно нещо? — попита Хейзъл.

— Вие бяхте нейни приятели — уклончиво отвърна Тарик. — Искате ли да се поразходим и да си спомним за нея?

„Иска да говори само с нас — досети се Хектор. — Взема много присърце съображенията за сигурност“, Той хвана Хейзъл за ръката и каза меко:

— За нас ще бъде чест да се разходим с теб, Тарик.

Излязоха на яркото слънце на Залива. В небето нямаше нито едно облаче и водите отразяваха великолепието му. Гледката беше твърде прекрасна за цялата тази тъга. Хейзъл вървеше мълчаливо по плажа между двамата мъже. Накрая не се сдържа.

— Пади ни каза, че е имало пожар в къщата ти? — оформи тя изявлението като въпрос.

— Да, госпожо Банок. Имало е пожар.

Тарик отново се умълча и те видяха как очите му проблясват на слънцето от сълзите и гнева.

— Опитах се да ги скрия. Купих къща в едно село, където никой не ги познава. Използвах друго име. Уредих брат й да остава при нея и да я пази, когато не можех да съм там. Той умря в пламъците с тях.

— Значи не е било злополука? — попита Хейзъл.

— Не беше злополука — потвърди Тарик и погледна към Хектор. — Знаеш кой го е направил.

Хектор кимна.

— Знам — с равен глас каза той.

Хейзъл впери поглед в него и също разбра.

— Бил е Утман Уадах! — прошепна тя. — Отново Звярът. Нали?

Хектор кимна.

— Но откъде разбра? — попита тя.

— Госпожо Банок, Хектор го разбра със сърцето си, не с главата. Също като мен — обясни Тарик. — Двамата с него познаваме Утман като роден брат. Или като смъртен враг.

— Знаеш ли къде е Утман сега? — попита Хектор.

— Да. С шейх Адам Типоо Тип в крепостта до Оазиса на чудото.

— Сигурен ли си? — попита Хейзъл и Тарик кимна.

— След погребението на жена ми, сина ми и брат й, след три дни траур ги оставих и отново отидох с автобус до Ганданга, преоблечен като просяк, за да търся убиеца им. Не успях да стигна крепостта. Беше твърде добре охранявана. Останах в Ганданга дванайсет дни. Видях много неща. Видях огромния нов флот моторници, построен от шейх Адам след смъртта на дядо му и командван от чичо му Камал. Видях заловените от тях кораби, стоящи на котва в залива. Чух хората да говорят за Утман Уадах. Чух ги да казват, че е станал дясната ръка на Адам и има огромна власт като приближен на господаря си.

— Видя ли ги, Тарик? — тихо попита Хектор.

— Видях и двамата. На дванайсетия ден дойдоха в Ганданга с още много мъже. Адам вече е много могъщ и влиятелен човек, а Утман е неговият генерал. Не можех да стигна до него. Бяха заобиколени от твърде много мъже и предпазливи. Може да чакам и години, но времето ми ще дойде — просто завърши Тарик.

Всички отново се умълчаха.

— Какво ще правиш сега, Тарик? — попита накрая Хейзъл.

— Това е повелята на ножа — отвърна той. — Кръвта иска кръв. Въпрос на дълг и чест. Жена ми и синът ми не намират покой в гроба. Трябва да им го дам.

— Нужно ли е да правиш това, Тарик? Изгубихме Далия, трябва ли да рискуваме и теб?

— Моля те, Хектор, кажи й.

— Тарик няма избор по този въпрос — обясни Хектор. — Трябва да направи онова, което изискват дългът и честта.

Погледна отново Тарик.

— Върви тогава, стари приятелю. Ако мога да направя нещо за теб, само ми съобщи по Пади О’Куин.

— Може да отнеме време… дори години — предупреди го Тарик.

— Зная — кимна Хектор. — Ще бъдеш на заплата в „Банок Ойл“ колкото и време да ти е нужно. Върни се при нас, когато всичко приключи.

— Благодаря, Хектор. Благодаря, госпожо Банок.

Тарик прегърна Хектор и се поклони дълбоко на

Хейзъл. После се обърна и тръгна покрай тръбата към пистата. Не погледна назад.

Хектор и Хейзъл разговаряха често за него през следващите месеци, но от Тарик нямаше никаква вест и постепенно споменът за него беше изтикан на заден план от трескавия им живот. Не го забравиха, но мисълта за него ден след ден престана да бъде така мъчителна и натрапчива. Хейзъл изрази много добре това една вечер, цяла година след срещата им с Тарик Хакам в Сиди ел Рациг. Кайла беше прекарала великденската ваканция в ранчото с тях и в понеделник трябваше да се върне на училище. Двамата пиеха шампанско преди лягане. Хейзъл вдигна чашата си към Хектор.

— Слава Богу, че Кайла е в безопасност в Америка и че онзи ужас е така далеч като разстояние и време.