Черната къща

На следващата сутрин Артър и аз отидохме на училище пеша. Неговият баща беше на някакво образователно съвещание в Сторноуей, а майка ми имаше проблем с една от овцете майки. Изминахме по-голямата част от пътя в мълчание, ту брулени от вятъра, ту сгрявани за кратко от пробиващото облаците слънце. В залива под нас морето хвърляше пръски от бяла пяна по плажа. Почти бяхме стигнали подножието на хълма, когато аз попитах:

– Защо си се направил пред майка ми, че не знаеш, че съм отишъл в Милънейс?

Той изсумтя негодуващо.

– Нали съм по-голям от двама ни. Щяха да обвинят мен, че съм те пуснал.

– По-голям? Само с един месец!

Артър поклати важно глава, досущ като старците, които се събираха пред магазина в Кробост в неделя сутрин.

– Това не е никак малко.

Не бях убеден, но реших да сменя темата.

– Е, за днес съм ѝ казал, че след училище ще дойда у вас да си играем. Затова ще е най-добре да ме покриеш.

– Искаш да кажеш, че няма да идваш? – изгледа ме изненадано той.

Кимнах.

– Къде ще ходиш тогава?

– Пак ще изпращам Маршели – хвърлих му поглед, който не допускаше възражения.

Вървяхме мълчаливо още известно време, докато не стигнахме шосето. Личеше си обаче, че Артър не е доволен.

– Не знам защо ти е притрябвало да изпращаш момичета. Това е лигава работа.

Не отвърнах нищо. Прекосихме шосето и скоро покрай нас вече вървяха и други деца на групички по две-три, стичащи се от всички посоки. Изведнъж Артър произнесе:

– Добре тогава.

– Какво добре?

– Ако майка ти пита, ще ѝ кажа, че сме си играли у нас.

– Благодаря – отвърнах, но забелязах, че избягва погледа ми.

– Но при едно условие.

– И какво е то?

– Аз също да изпращам Маршели заедно с теб.

Спрях и се обърнах към него в недоумение, но той продължаваше да гледа встрани. Защо, питах се, ще иска да изпраща Маршели, след като смята, че това е лигава работа?

Разбира се, след всички тези години вече знам отговора. Но тогава нямах представа, че разговорът ни от онази сутрин ще постави началото на съперничество за вниманието на Маршели, което ще трае не само през всичките училищни дни, но и дълго след тях.