Черната къща

Шестнайсета глава

I

Гумите на колата изтрополиха през решетката за овце, докато Фин я вкарваше в паркинга. После паркира пред дома на свещеника. Навъсените облаци, събирали се над океана цял следобед, вече бяха задушили и последните останки светлина в небето. Сега настъпваха заплашително от северозапад и постепенно потапяха острова в дълбока сянка. Изкачвайки стъпалата пред входа, той усети върху лицето си първите пръски дъжд, а от вятъра дрехите му прилепваха към тялото.

Прозорците на предната стая светеха. Той натисна звънеца и не след дълго на вратата се появи сравнително млада жена, около една глава по-ниска от Фин, с късо подстригана тъмна коса. Носеше бяла тениска, запасана в широк панталон в маскировъчен цвят, и бели маратонки. Някак не се вписваше в представите му за съпруга на преподобния Доналд Мъри. Лицето ѝ му се стори смътно познато. Той примигна насреща ѝ и тя наклони глава.

– Не ме помниш, нали? – Във въпроса ѝ нямаше топлота.

– А трябва ли?

– Учехме заедно в „Никълсън“. Но аз бях две години по-малка, така че надали си ме забелязал. А ние, девойчетата, до едно си падахме по теб.

Фин усети как се изчервява. Значи, тя бе трийсет и три-трийсет и четири годишна, което означаваше, че е родила Дона едва на седемнайсет.

– Явно няма да се сетиш. – В гласа ѝ се долавяше нотка сарказъм. – Доналд и аз излизахме за кратко още в гимназията. После отново се събрахме в Глазгоу и аз заминах с него за Лондон. В онези дни той още не бе открил Бог, така че женитбата не стоеше на преден план. Докато не забременях, разбира се.

– Катриона – рече в миг на проблясък Фин.

– Браво – повдигна в престорена изненада вежди тя.

– Макфарлън.

– Наистина имаш добра памет. Е, Доналд ли търсиш?

– Всъщност исках да видя Дона.

В очите на жената се спусна невидима преграда.

– По-добре все пак Доналд – рече натъртено. – Ще отида да го повикам.

Докато Фин чакаше, дъждът се усили и скоро го измокри напълно. Преподобният най-сетне се появи и го изгледа безстрастно.

– Не знаех, че има какво повече да си кажем.

– Прав си, нямаме. Дъщеря ти е тази, с която искам да говоря.

– Тя не иска да говори с теб.

– Виж, може ли да вляза? – Фин вирна лице нагоре и се смръщи от дъжда. – Тук ще прогизна съвсем.

– Не. Ако искаш да разпитваш Дона, ще трябва да го направиш официално. Да я арестуваш или какъвто ви е там редът. Иначе те моля просто да ни оставиш на мира. – И той затвори вратата.

Фин остана още малко на стълбите, преглъщайки гнева си, преди да вдигне яка и да притича до колата. Запали двигателя и усили парното, след което съблече мокрото си сако и го хвърли на задната седалка. Включи на скорост и вече се канеше да потегли, когато пътническата врата изведнъж се отвори. Катриона Макфарлън влезе в купето и я захлопна след себе си. От дъжда косата ѝ бе залепнала на кичури, а тениската бе станала почти прозрачна, разкривайки черен дантелен сутиен. Фин неволно отбеляза наум, че Бог явно не е успял да промени особено предпочитанията на Доналд през годините.

Тя седеше, вперила взор право пред себе си, с преп­летени в скута пръсти. И не казваше нищо.

– Е, ти също ли го откри? – наруши мълчанието Фин.

– Да открия кого? – Веждите ѝ се смръщиха.

– Господ. Или идеята беше само на Доналд?

– Виж, не го познаваш такъв, какъвто го познаваме ние. Ядосан и с всевишния зад гърба си. Изливащ гръмогласно праведния си гняв.

– Боиш ли се от него?

– Боя се какво ще направи, щом узнае истината.

– А каква е истината?

Колебанието ѝ не трая дълго. Тя избърса част от запотеното странично стъкло и надзърна към къщата.

– Дона излъга, че е била изнасилена от Макричи.

– Това вече го разбрах – изсумтя Фин. – Няма да съм изненадан, ако и Доналд го е разбрал.

– Може и да е. – Нов бегъл поглед към къщата. – Но не знае причината.

Фин зачака продължение, но такова не последва.

– Е, ще ми кажеш ли, или не?

Катриона взе да кърши ръце.

– И аз самата нямаше да знам, ако не бях открила отвореното пакетче в стаята ѝ и не я бях притиснала да ми обясни. – Тя се запъна смутено. – Беше тест за бременност.

– Колко напреднала?

– По онова време само на няколко седмици. Но вече е на три месеца и започва да личи. Тя беше в истински ужас баща ѝ да не разбере.

– И затова е съчинила историята за Макричи? – попита невярващо Фин. Катриона кимна. – Мили боже! Та бащинството се установява с един прост ДНК тест.

– Знам, знам. Беше глупаво. Направила го е от паника, а и беше пийнала онази вечер.

Фин се взря внимателно в нея.

– Защо ми казваш всичко това, Катриона?

– За да ни оставиш на мира. Обвинението в изнасилване и без това вече няма значение. Бедният Ейнджъл е мъртъв. Искам да спреш да ни притесняваш, за да намерим изход сами.

– Не мога да ти дам никакво обещание.

Тя го изгледа със смесица на омраза и страх и се обърна да отвори вратата. Вече бе излязла отвън, когато Фин я попита:

– А кой е бащата?

Тя спря и се наведе под дъжда, който се стичаше на вадички по лицето ѝ, капейки от носа и брадичката.

– Синът на твоето приятелче – просъска. – Фионлах Макинес.