Черната къща

Кробосткото гробище, където селото от стотици години насам погребваше своите мъртви в песъчливата почва, се намираше на западния бряг, отвъд училището. Хиляди паметници осейваха билото на хълма гъсто като бодли на таралеж. Поколения жители на Нес разполагаха оттук с последна, вечна гледка към морето, даващо и отнемащо живот. Безброй имена като Маклауд и Макензи, Макдоналд и Мъри, Доналд и Мораг, Кенет и Маргарет. Докато Фин си проправяше път сред тях, вълните неуморно се разбиваха на бяла пяна в подножието. Тук брегът бе изложен на пълната ярост на атлантическите ветрове и гонените от тях талази малко по малко го подяждаха, докато накрая местните жители не се принудиха да го укрепят, за да не бъдат костите на предците им отнесени заедно с почвата.

Най-сетне успя да открие гробовете на своите родители. Джон Ангъс Маклауд, трийсет и осем годишен, любящ съпруг на Ейли, трийсет и пет годишна. Два плоски камъка, положени редом в тревата. Не бе идвал тук от деня на погребението, когато бе стоял отстрани, наблюдавайки как първите лопати пръст с трополене се изсипват върху капаците на ковчезите. Сега, докато вятърът брулеше лицето му, си мислеше за огромната загуба, причинена от тяхната смърт. Толкова много животи са били засегнати, променени от нея. А всичко е могло да бъде толкова различно.