Черната къща

II

Дъждът блъскаше по прозорците на оперативната стая, размазвайки гледката към покривите над пристанището и замъка Люс, издигащ се на отсрещната страна на залива. В помещението имаше повече от двайсет души и всички, с изключение на Гън и още един-двама, които продължаваха да говорят по телефоните, гледаха към Фин. Старши инспектор Смит бе нервен и зачервен. Беше успял да се изкъпе и преоблече. Косата му отново бе гладко зализана назад с помощта на гел, а от бузите му лъхаше аромат на „Брут“. Централното място в тази стая по право се полагаше на него, но ето че се бе оказал изместен, изтикан в ъгъла. Това не го правеше щастлив човек.

– Добре, да приемем, че този Артър Макинес вероятно е нашият убиец – каза той.

– ДНК анализът ще го потвърди – отвърна Фин.

Смит хвърли неприязнен поглед към разпечатките от статии, пръснати върху най-близкото бюро.

– Значи, смяташ, че е копирал убийството от Лийт Уок с цел да те примами на острова?

– Да.

– И да ти каже, че неговият син всъщност е твой син.

– Да.

– А после да го убие. – Фин кимна и Смит остави фразата да увисне във въздуха, преди да зададе въпроса: – И защо?

– Вече ви казах какво се случи на Скер.

– Баща му е загинал, спасявайки те след падане от скалите. Наистина ли смяташ, че това е достатъчна мотивация, за да извърши две убийства цели осемнайсет години по-късно?

– Не мога да го обясня. – Безсилието на Фин започваше да прелива в гняв. – Знам само, че е тормозел момчето още от малко, а сега, след като ми е казал, че аз съм баща му, ще го убие. Вече веднъж е убил, за да ме докара тук. Пред лицето на доказателствата никой не може да го отрече.

Смит въздъхна и поклати глава.

– Не мога да рискувам живота на служителите си, като ги пратя на някакъв остров на сто километра навътре в Атлантика посред буря.

Гън остави слушалката и се обърна на въртящия се стол.

– Последни данни от бреговата охрана за времето в района на Скер, сър. Вятърът и вълнението продължават да се усилват. – Той хвърли почти извинителен поглед към Фин. – Според тях няма начин да приземим там хеликоптер.

– Ето, сами виждате – рече с видимо облекчение Смит. – Ще трябва да изчакаме, докато бурята отмине.

– Потвърдиха също, че „Пърпъл Айл“ вече се е върнал от Скалата – добави Гън. – Влязъл е в пристанището преди около час.

– Няма да карам хората да тръгнат и по море при тези условия!

Един униформен сержант влезе в стаята.

– Сър. – Лицето му бе като издялано от твърда сурова скала. – Не можем да се свържем с ловците на гуга по радиостанцията.

– Значи, нещо не е наред – намеси се Фин. – Гигс винаги държи открит канал за връзка. Винаги.

Смит погледна към сержанта за потвърждение и той кимна. Водещият разследването въздъхна и сви рамене.

– Дори и така да е, няма как да сторим нищо до утре.

– До утре момчето може да е мъртво! – извиси глас Фин и веднага усети как в стаята се възцарява тишина.

Смит вдигна показалец и докосна с него върха на носа си. Странен, заплашителен жест. Гласът му наподобяваше тихо ръмжене.

– Мисля, че сериозно рискуваш да прекрачиш границата, Маклауд. Или забрави, че вече не си част от случая?

– Разбира се, че съм част от него. Аз съм в самия му шибан център! – И като се обърна, блъсна люлеещите се врати и излезе в коридора.