Черната къща

Пролог

Те са просто хлапета. Шестнайсетгодишни. Набрали смелост от алкохола и пришпорвани от наближаващия Сабат1, те се прегръщат в тъмното в търсене на любов, за да намерят единствено смърт.

За разлика от обикновено ветрецът е съвсем слаб. И топъл като дихание върху кожата, като съблазнителна милувка. Леката омара в августовското небе скрива звездите, но луната е почти пълна и хвърля бледа безкръвна светлина върху твърдия гладък пясък, останал след отлива. Морето се плиска нежно на брега, фосфоресциращата му пяна пръска среб­ристи мехурчета върху златото. Младата двойка бърза надолу по асфалтирания път откъм селото, кръвта блъска в слепоочията им подобно на пулса на вълните. Вляво от тях надигащата се и спадаща вода в малкото пристанище разчупва лунната пътека и те чуват скрибуцането на въжетата и тихото потропване на дърво в дърво, докато вързаните лодки се побутват дружески в тъмнината, боричкайки се за място.

Уилям държи ръката ѝ в своята и усеща леката ѝ съпротива. Той е доловил сладостта на алкохола в припряната ѝ целувка и знае, че тази вечер тя най-сетне ще склони. Но времето е толкова малко. Неделният празник е близо, прекалено близо. Само след половин час, както му е казал погледът, хвърлен крадешком към ръчния му часовник, преди да свърнат от осветената улица.

Диханието на Кейт става учестено. Тя се бои не от секса, а от баща си. Знае, че с наближаването на полунощ той седи край огъня и наблюдава тлеещия торф – с дълго упражнявана прецизност нагласен така, че да угасне точно преди настъпването на деня за почивка. Почти може да усети как неговото нетърпение бавно се разгаря в гняв, докато тиктакащият часовник отброява последните минути, а тя все още не се е приб­рала. Как е възможно нещата на този богобоязлив остров да са се променили толкова малко?

В съзнанието ѝ се тълпят мисли, надпреварват се със загнезденото там желание и с алкохола, притъпил крехката ѝ съпротива. Едва няколко часа по-рано, в клуба, ѝ се е струвало, че съботната вечер ще продължи до безкрайност. Но когато времето е кратко, то лети неусетно. И ето че сега почти е изтекло.

Паника и страст се надигат едновременно в гърдите ѝ, докато двамата се промъкват покрай тъмния силует на стара, килната върху крайбрежния чакъл рибарска лодка. Достигат бетонния навес, през чиито прозорци без стъкла се вижда плажът отвъд. Морето светлее, сякаш огряно отвътре. Уилям пус­ка ръката ѝ и леко открехва дървената врата – само колкото да успеят да минат. После я побутва пред себе си. Вътре е тъмно. Носи се остър мирис на дизел, солена вода и гниещи водорасли – тъжният парфюм на припрян пубертетски секс. Над тях се извисява силуетът на лодка, качена на ремарке, две малки правоъгълни прозорчета надничат като шпионки по посока на брега.

Той я притиска към стената и тя веднага усеща устата му върху своята – езикът му си проправя път между устните ѝ, ръцете му стискат мекотата на гърдите ѝ.

– Не толкова грубо. – Дъхът излиза на пресекулки от гърлото ѝ.

– Нямаме време. – В гласа му се долавя напрежение. Мъжко напрежение, пропито едновременно с желание и безпокойство.

И тя започва да се колебае. Наистина ли иска първият ѝ път да бъде такъв? Няколко жалки мига, откраднати в мрака на мръсен навес за лодки?

– Не – отблъсва го от себе си и се обръща към прозореца да поеме глътка въздух.

Ако побързат, може и да успеят да се приберат преди дванайсет.

После вижда тъмната форма да се откроява сред сенките и почти в същия момент я усеща – мека, студена и тежка – и надава неволен писък.

– За бога, Кейт! – Уилям прави крачка към нея. Към желанието и безпокойството сега се добавя яд, но докато се усети, подът се изплъзва изпод краката му, сякаш е стъпил върху гладък лед. Пада тежко на лакът и болката се стрелва по цялата му ръка. – Мамка му!

Озовал се е в локва от нафта и чувства как тя пропива дъното на панталона му. Без да мисли, изравя запалка от джоба си. Проклетото място е толкова тъмно, че човек може да си извади очите. Едва след като щраква колелцето с палец, се сеща, че е в непосредствена опасност да се превърне в жива факла. Стисва зъби, но не следва никакъв взрив, наоколо не лумват изгарящи пламъци. Вижда се само един образ, толкова шокиращ, че отначало е невъзможно да се възприеме.

Мъжът виси от гредите на тавана, а шията му е изкривена под странен ъгъл от примката на вехтото оранжево найлоново въже. Той е едър и чисто гол. Синкавобяла плът виси на гънки от гърдите и бед­рата му, сякаш е надянал няколко номера по-голям костюм. От широката, подобна на зейнала усмивка рана, разцепила корема, между краката му са се проточили кълба от нещо гладко и лъщящо. Огънчето на запалката кара сянката на мъртвеца да играе по олющените, нашарени с графити стени, сякаш безброй призраци приветстват новия си събрат. Уилям поглежда бледото, смръзнало в безмълвен ужас лице на Кейт, сетне свежда очи надолу. За момент му минава абсурдната мисъл, че локвата в краката му е нафта за селскостопански цели – оцветена в червено в знак, че не подлежи на акциз. После осъзнава, че всъщност е кръв, гъста и лепкава, която вече образува кафеникава коричка по ръцете му.

1 На шотландския остров Луис, където се развива действието, се спазва традицията на Сабат – седмия ден за почивка, отбелязван в неделя. – Б. пр.